Гл. ас. Димитър Димитров е социолог и политолог и преподавател по избори и избирателни системи в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализирал политическа система на САЩ в Американския университет във Вашингтон. Член е и на Българската политологическа асоциация.
– Г-н Димитров, дава ли надежда персоналният състав на служебния кабинет и очаквате ли още атаки срещу него?
-Естествено, че съставът на кабинета, като структура и персонален избор на министрите, е отговорност на президента. Няма нищо чудно в това, че близките му сътрудници са заели двата важни вицепремиерски поста. По конституция това е онова поле, което българският президент може да напълни с политика, което при други условия не може с управление. Това е рядък шанс. Изборът на президента, от моя гледна точка, е нормално да бъде съобразен с приоритетите такива, каквито самият той ги вижда. Като извадите партиите, коалиционните отношения, администрацията в НС, остава чиста форма на управление, което буквално е: дайте да отметнем някаква работа.
– Какво може кабинетът „да отметне”?
– Двата персонални приоритета на президента са електронното правителство до степен такава, че дори е създадено специално министерство. То едва ли в рамките на тези 90 дни ще започне да функционира пълноценно. Но му пожелавам поне да остави компактен преглед на всичко извършено, тъй като това е една хаотична работа от години, правена на парче, съгласувана – недосъгласувана, с променяни технологии и т.н., заради това, че точно в тази област в рамките на 8 години се извършва революция. И ако не друго, то един стегнат и ясен план с поредни стъпки, в които правителството трябва да реализира. Второ, социалното министерство и териториалното, където са двете вицепремиерки, ще наблегне отчасти на неща, които улицата наложи, а отчасти, в сътрудничество с третия вицепремиер по европейските програми, върху енергетиката и енергийната ефективност. Защото за президента е ненормално българската промишленост да е два-три пъти по-енергоемка, отколкото всички останали. Като цяло е запазен административният капацитет във важните министерства – МВР, МО, МВнР, МРРБ. Разбира се, има и „цветни петна” визуално-биографично сред назначенията– в министерствата на културата и на младежта и спорта. Те няма да могат да се заемат с някакви фундаментални промени. Бих приел за „цветно петно” дори и Юлиян Попов, който е малко неочакван избор. За мен е важно, че Илиана Цанова има биография и натрупан опит като работила в международни финансови институции. И дано довърши по най-добрия начин всички преговори по европейските фондове. Общото между всички тях е, че това са преобладаващо млади хора. Това че има рождени дати от 1971-а, 1974-а, 1976-а години, това е младо поколение.
– И хора с много дипломи…
– Това, че са много образовани, може да бъде тълкувано по различен начин. Най-важното е, че те са в най-продуктивната си възраст. И всичките са в някаква среда на своята кариера, които могат да разгърнат всичко, което са трупали през годините. Второ, никой министър не администрира индивидуално каквото и да е, подресорните зам.-министри на някои места остават, които заедно с дирекциите си са скелетът на администрирането. В тези именно промени ще се разбере каква е степента на приемственост. Ще е важно каква част от капацитета си отива и точно кой, с кого ще бъде заместен и т.н., въпреки че става въпрос за сравнително кратък отрязък от време. Важно е, че президентът е вложил в персоналните назначения на служебния кабинет някаква визия. И тя е, че трябва да се борим за бързата модернизация на страната през управлението. Затова е избрал млади хора, с глобален опит, модерни хора. Не е съвсем ясно колко от тях имат представа как действа българската администрация, какъв е нейният капацитет. Но е добре, че имат и външен поглед, с който ще дадат някакъв импулс. Защото модернизацията, която искаме да правим, за съжаление ще бъде модернизация отгоре, през администрацията.
-Колко време, според вас ще работи служебният кабинет?
-Моите очаквания са все пак за около 3 месеца. Вероятността следващият парламент да има нужда от сглобяване на мнозинство и това да продължи известно време е очевидна. Но не мисля, че дори и да се сглоби мнозинство, парламентът ще живее твърде дълго. Но един от начините да се убие служебния кабинет е да го претоварим с очаквания. Последното, което можем да очакваме от него, е да направи чудеса в икономиката. Самото ясно послание на министър-председателя, че ще работи с бюджета такъв, какъвто е гласуван и ще го изпълнява, е вид самоограничение. Добре е посланията в тези самоограничения да бъдат чути, разбрани и да не се оказва натиск или правителството да бъде заливано от съвършено нереалистични очаквания от рода, че за 90 дни ще се случат чудеса. За 90 дни ще се случат някои важни неща, които са заложени в бюджета, например, ще се увеличат пенсиите, но това не е чудо, а нещо планирано. Бяха изказани много опасения от различни икономисти, че може да има свиване в приходната част. Да се надяваме, че администрациите няма да направят това. Трябва да наблюдаваме какво става с данъчната служба, с митниците.
– Какво може и какво не може да направи кабинетът?
– Може да постави важни акценти. За съжаление те могат да бъдат приети или не от следващото мнозинство. И това е големият въпрос. Но е добре поне в отрязъкът от 90-а дни, които остават, през цялото времето да се поддържа дебата около определени теми, защото той ще принуждава и следващите да се съобразяват с изговореното. И това е големият плюс. Гледам с добро око на избора на президента да направи нещо различно, което всички останали по различни съображения – партийни и парламентарни, много не им се иска да правят или по някаква причина оставят встрани, в полето за после, докато приключи мандата.
– За 90 дни положението може да не се подобри много, но имиджът на България може, нали?
– Имиджът на България пострада – аз имам лична версия за това. Гласуването по „Шенген” е показателно. Докато доскоро само Холандия имаше резерви към нас и Румъния, които очаквахме да се стопят, особено след като бяха оповестени резултатите от атентата в Бургас и очаквахме да се допусне отваряне на въздушните граници, стъпка по стъпка. Но в края на прекратения мандат от политиците ни публично се изговориха неща, които биха стреснали всеки среден европейски бюргер, демократ и управленец. Не е нормално и е унизително в рамките на размяната на различни реплики от парламентарната трибуна, да се изрича, например, конструкцията „Зюмбюл” е поръчал „Лале”, или един Бойко е взел парите и не е ясно колко са. Отварят се папки, които всеки може да произведе, Божем министър-председателят на всеки може да поръча и ги държи в резерв. И когато е нужно, да си ги отворим като завещание, което са написали с намерението някога да се прочете и от някого да се ползва.
– Кой какво най-много заложи на това правителство?
– Според мен, президентът подходи открито и заложи целия си ресурс. Фактът, че най-близките му сътрудници ще имат решаваща роля в кабинета, означава едно; факт е, че някои от подбраните политически назначения са съвършено персонални. И е очевидно, че той е приел ролята си на президент много лично и много присърце. Според мен, това не е хазартно. Росен Плевнелиев се опитва в подходящ ракурс за общува с улицата. Тя няма как да бъде пренебрегната, но прекомерният ангажимент към подобен формат не е логичен. Дори не бих съветвал твърде много да се спекулира. Както самият министър председател каза в експозето си при приемане на мандата, десетки хиляди и стотици хиляди може би са на улицата по различни поводи и причини, с различни приоритети и искания, управлението трябва да отчете приоритетите на няколко милиона гласоподаватели. Някакъв баланс трябва да се търси. Вероятно това ще бъде най-важното.
– Ще бъдат ли обновени изборните листи, ще има ли повече избор гласоподавателят на този вот?
– Не мисля, че протестиращите граждани имат технологично време да създадат съвършено нова партия. Което не значи, че не може да използват вече регистрирана, с която да образуват коалиция. Това е матрицата, използвана от НДСВ през 2001 г. Ако до следващите избори оцелее поривът към този начин на участие в политиката, такъв избор ще има. Дори и направилата скандал партия „Пет звезди” в Италия има 5-годишно минало, даже участие на местни избори. Това не е феномен, който се е пръкнал последните 6 седмици.
– Очаквате ли изненади на изборите?
– Изненади трудно ще се случат. Освен това, още не сме наясно в изследванията на социолозите с това на кого най-много навредиха протестите и има ли парламентарно представени партии, които са се възползвали от участващите в протестите. Нека не правим толкова ранни прогнози, защото ще „стреляме на тъмно”. Но очакването е, че прекратяването на мандата като че ли спаси ГЕРБ от приключване на мандата в минорни тонове и загубване дори на възможността да се говори за втори мандат. Премина се в една в рязка смяна на драматургията. Преформатирането създава други шансове, макар да не е ясно дали те ще се случат. Но е почти сигурно, че ако бяха изкарали мандата си и всеки месец губеха по процент и половина от рейтинга си, това щяха да бъдат необратимо загубени проценти. Сега не е съвсем сигурно дали не могат да спрат процеса на ерозия и второ, да опитат и нещо да компенсират. Малкото време до изборите ще предопредели оглавяването на основните листи на управляващата до вчера партия от популярните имена на бившите министри, както и от немногобройните разпознаваеми фигури в парламента, на първо място, шефовете на парламентарни комисии. Не очаквам служебното правителство да се ангажира с ревизия на дейността на предишното. То не би похарчило и ден от 90-дневния си мандат, за да услужи на този, на когото вероятно не желае да услужи.
Коментатор
