Д-р Александър Шинков е специалист по ендокринология и болести на обмяната в Специализираната болница по ендокринология “Акад. Иван Пенчев” в София. Занимава се основно със заболяванията на паращитовидните жлези и на костната обмяна. В свободното си време е фотограф и пътешественик. Обиколил е много държави, правил е изложби с екзотични фотографии от света.Доскоро хиперпаратиреоидозата се смяташе едва ли не за медицинска екзотика. Дори опитни лекари са я бъркали с остеопороза, а понякога дори с онкологичен процес.
В днешно време вече ситуацията е различна. По данни от чужди изследвания първичната хиперпаратиреоидоза се смята за третото по честота заболяване на ендокринната система – нарежда се след болестите на щитовидната жлеза и захарния диабет. Проблем ли е днес за лекарите лечението и диагностицирането на това заболяване? За това разговаряме с д-р Шинков, един от най-добрите специалисти по ендокринология и болести на обмяната.
– Д-р Шинков, преди време хиперпаратиреоидизмът се е смятал едва ли не за екзотично заболяване. Какво е положението днес?
– Заболяването е познато от края на 40-те години на ХХ век. Всъщност, тогава е описано за първи път. Тогава са познавали тежките клинични форми, с фрактури и деформация на костите, с много силни болки, камъни в бъбреците и изразено общо страдание на пациентите. През последните десетилетия от тогава насетне заболяването е много добре опознато. Сега доминират или поне ние виждаме леките, субклинични форми, които се откриват обикновено при изследвания по друг повод. Сега знаем, че то е много по-често, отколкото преди се е предполагало, но това не е за сметка на реално нарастване на заболеваемостта, а на подобрена и ранна диагностика.
– Какво представлява самото заболяване?
– Заболяването е увеличаване на производството на паратхормон от околощитовидните жлези. Това са четири, понякога и повече, малки жлезички, разположени около щитовидната жлеза – затова и тяхното име е такова. Те произвеждат паратхормон, участващ в регулацията на нивото на калций в организма. Когато неговото количество започне да нараства, се увеличава и нивото на калция, което не е добре за клетките в тялото. Хиперпаратиреоидизмът може да се дължи на първично заболяване на паращитовидната жлеза – аденом, който е доброкачествен. Много по-рядко – само в около 1% от случаите, е налице злокачествен тумор – карцином на паращитовидната жлеза. Хиперпаратиреоидизмът може да се дължи и на други причини, които водят до компенсаторно увеличаване на тези жлези. Тогава се нарича вторичен хиперпаратиреоидизъм и причините най-често са хронична бъбречна недостатъчност със или без диализно лечение, недостиг на витамин D и др. Всъщност за тази болест се е знаело отдавна, но е била смятала за рядка, затова съвсем малък кръг от лекари реално са се занимавали с диагностиката и лечението й. По-сериозно и широко за този проблем се заговори от няколко години, когато медиците обърнаха внимание и на друго заболяване – остеопорозата. Провеждайки масови изследвания на възрастни жени, най-често страдащи от чупливи кости и изтъняла костна тъкан, лекарите обърнали внимание на следното: при част от тях се забелязвало
повишено ниво на калция в кръвта
Което означавало, че костите им би трябвало да са здрави. Знаем, че нивото на калций е гаранция за това. Но се оказало, че не всичко е толкова просто. Отделя се излишно количество от т.нар. паратхормон, което “подкопава” костната обмяна. По принцип при всеки от нас още от раждането протичат два взаимно допълващи се естествени процеса – костообразуване и косторазрушаване. Отначало между тях съществува някакъв баланс. При жените най-високият пик на нарастване на костната маса е от 20 до 22-годишна възраст, при мъжете – от 22 до 24 години. След това започва постепенно и бавно намаляване на плътността на костите. Когато това става равномерно, човек няма проблеми. Но ако произтече някакъв срив, всичко се нарушава. Тогава и най-малкото падане, дори едно неловко движение може да доведе до тежка травма. Към такова развитие на нещата води повишеното изработване на т.нар. паратиреоиден хормон – паратхормон. Той се произвежда от разположените зад щитовидната жлеза паращитовидни жлези. Те отговарят за регулацията на фосфорната и калциевата обмяна в нашия организъм. Изходът направо е печален: прекаленото отделяне на паратхормона рязко “подкопава” костната обмяна. И преди всичко – процеса на разрушаване на костите. В резултат на това в кръвта “се размива” много калций. Това е основният маркер на заболяването и провокатор на другите проблеми.
– Кои органи се увреждат при това заболяване?
– Първо, тъй като този калций трябва отнякъде да постъпва в кръвообращението, а депото за калций е костта, повишеният паратхормон води до по-усилено разграждане на костното вещество – до по-бързо напредваща остеопороза. Дългогодишното заболяване води до образуване на доброкачествени тумори и кисти в костите, които допринасят за костната болка и често стават местата, на които костта се чупи. От друга страна, увеличаването на нивото на калций в кръвта може
да доведе до отлагането на калциеви соли в различни тъкани
и най-вече до образуване на камъни в бъбрека при част от пациентите. В дългосрочен план може да настъпи бъбречна недостатъчност. При тежките случаи се увреждат съдовете и сърцето.
– Каква възрастова група най-често засяга хиперпаратиреоидизмът?
– Заболеваемостта нараства с възрастта. В общото население честотата му е около 1%, а при възрастните над 60 години – някъде между 2 и 3%.
Заболяването започва неусетно, бавничко, кротко. В продължение на дълги години плавно нивата на паратхормона и калция нарастват. Става въпрос за 5-10-15 и повече години.
– От какво се оплакват пациентите с това заболяване?
– Не е задължително да имат оплаквания. Леките форми на заболяването са абсолютно безсимптомни.
При тежките форми, когато нивото на калция е много високо, настъпва отпадналост, лесна уморяемост, често уриниране, жажда, болки по костите. Но това е при тежките случаи, които са много редки.
– Какво е лечението?
– Лечението основно е оперативно. Когато е възможно, е по-добре да се отстрани увеличената паращитовидна жлеза – и болният е излекуван. Ако има противопоказания за операция или нежелание от страна на пациента да се оперира, би могло да се третира увеличената паращитовидна жлеза или с инжектиране на алкохол, или с някои нови методи, които водят до нейното унищожаване.
– Кои са тези нови методи?
– Може да се приложи лазерна или радиочестотна аблация, както и третиране с високоенергиен ултразвук. Тези методи се прилагат рядко – когато операцията не е възможна или е високорискова, тъй като невинаги може да се постигне пълно излекуване.
– След като се отстрани паращитовидната жлеза, налага ли се приемането на лекарства, които да компенсират нейната функция?
– Паращитовидните жлези са поне четири при здравите хора. А при някои хора са повече – 6-8. След като махнем едната, остават поне три. Т.е. отстраняването на една увеличена с аденом паращитовидна жлеза не води до трайна промяна в организма. Преходно, след операцията обикновено калцият спада, защото костите започват обратно да усвояват и задържат повече калций. В далечен план при тези хора нивата на всички показатели се нормализират и те са клинично здрави. Изключение са пациентите, при които заболяването е довело до трайни, необратими промени в органите – тежка остеопороза, бъбречнокаменна болест или бъбречна недостатъчност.
Милена ВАСИЛЕВА
