Днес 11 април, се навършват 210 години от рождението на Козма Петрович Прутков. Той е измислена личност, която от 1854 г. до средата на 1860-те год. твори комично-абсурдни стихотворения, басни, пиеси, епиграми и афоризми и ги публикува в различни списания (най-много в „Съвременник“). Прутков е литературната маска на тримата братя Жемчужникови (Алексей, Владимир и Александър Михайлович) и техния братовчед Алексей Толстой.
4-мата приятели зад името Козма Прутков (той ги нарича свои „опекуни“) му измислят съвсем конкретна биография: роден е през 1803 г., от ранна младост до смъртта си заема държавна служба, почива през 1863 г. Има манията да публикува всичките си произведения на 11-о число (рождената му дата) и да изписва името си не Кузма, както е обичайно, а Козма.
Днес Козма Прутков се смята за един от класиците на руската хумористична литература и голяма част от неговите афоризми се използват в ежедневната руска реч. Миналата година в Русия беше публикувана единствената биография на Козма Прутков . Неин автор е московският литературен критик Алексей Смирнов.
„Не ходи по наклона, че ще ти се изкривят токовете на ботушите.“
„Никой не може да обхване необхватното.“
„Много неща не ги знаем не защото знаем недостатъчно, а защото тези неща не влизат в кръга на нашите знания.“
„Брачната халка е първата брънка от съпружеските окови.“
„Ако искаш да си щастлив, бъди.“
„Ако нямаше цветове, всички щяха да са с едноцветни дрехи.“
„Дружбата стопля сърцето, роклята — тялото, а слънцето и печката — въздуха.“
„Главата на човека му е поставена най-отгоре, за да не ходи нагоре с краката.“
„Ако на клетката на слона видиш табелка «бивол» — не вярвай на очите си.“
„Издаването на някои вестници, списания и даже книги може да донесе печалба.“
„Не се шегувай с жените – тези шеги са глупави и неприлични.”
„Какво да кажат за тебе другите, ако ти самият не можеш за себе си нищо да кажеш?”
„Смъртта е поставена чак в края на живота, за да ни е по-удобно да се приготвим за нея.“
„Ако скриеш истината от приятелите, на кого ще я откриеш?”
„Храната е така необходима за здравето, както културните обноски за образования човек.“
„Ако те попитат кое е по-полезно, слънцето или месечината, то отговори — месечината. Защото слънцето свети денем, когато и без това е светло, а месечината — нощем.“
„Чукни кобилата по носа и тя ще завърти опашка.“
„Взри се в корена!“
„Къде е началото на този край, с който свършва началото?“
„Ако искаш да бъдеш красив, стани хусар.“
„Коефициентът на щастието е обратнопропорционален на достойнството.“
„По-добре кажи малко, но го кажи добре.”
„Отслабващите очи винаги ще сравня с помътняло огледало, даже малко пукнато.”
„По-полезно е да изминеш пътя на живота, отколкото цялата вселена.”
„Ако имаш фонтан, запуши го; дай и на фонтана да си почине.”
„Геният е подобен на хълм, възвисяващ се в равнината.”
„Смъртта за това е поставена в края на живота, за да е по-удобно да се приготвим за нея.”
„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:
А. да ядеш нещо вкусно
Б. да беседваш с приятел, върнал се от поход
В. да се чешеш там, където те сърби”
Всички казват, че здравето е най-скъпото нещо, но никой не го спазва.
„На дъното на всяко сърце има утайка.”
