Даже не знам как да започна. Ситуация АБСУРД, или може би „Ъпсурт“? Събитието се развива в три действия (според моите усщания).
Въпрос на гледна точка.
Първо действие:Паркинг. Частен. Необозначен! Впоследствие се оказва, имало някакви хора, чиято основна задача била да подават информация.
Грешка – не били длъжни. Четете мисли. Или е въпрос на гледна точка?
Второ действие: джип Гранд Чероки (значи пари).
Позиция:
–Товае моето пространство и вие сте нарушители! Аз съм бариера, която трябва да попрескочите, по начин никому неизвестен.
Ами сега?! Мисли, мисли, мисли!
Поява на човек, който в първият момент припознаваш като готин. Въпрос на гледна точка. Лека светлинка в тунела. Има връзка. Връзката е жена! О, Господи, каква жена! Личност, с женски полови белези, но с мъжко поведение.
И стана тя, каквато стана.
Диалог ПЪРВИ:
Аз: Извинете,бихте ли ми казали на кого принадлежи тази голяма машина (кола,джип)?
Тя: Не знам.
Аз: А как бих могла да намеря господаря на тази каляска (художествена измислица)?
Тя: Не знам.
Аз: Има ли начин да издирим този цар и господар?
Тя: Не.
Аз: с Други думи, вие не го познавате? (говоря уважително). Дали го заслужава, е въпрос на гледна точка.
Тя: Не и не ЖИВЕЕ ТУК?
Аз: Така ли, а вие откъде знаете?
Правя раследване (според нейните думи.). Е или не ,е въпрос на гледна точка.
Извинете за прекъсването.
Тя: Това е частен паркинг и нямате право да паркирате тук!
Аз: ОК, разбрах. Но и все пак.Няма ли да съдействате? Искам царя да получи моите извинения и да си отивам, както се казва, по живо по здраво.
Тя: Не! Вашата тиква ще остане в нашата градина!
Край на Диалог ПЪРВИ.
Ами сега? Мисли,мисли,мисли! Бързо! ДА, ДА, ДА! АТАКАТА БИЛА НАЙ- ДОБРАТА ЗАЩИТА. Имам план. Не – имам няколко плана.
Първи план в дейстие:
Диалог ВТОРИ:
Аз: Осъзнах грешката си. Искам да се извиня, но Вие не съдействате. Значи бих могла да викна някоя медия и да Ви дам възможност да станете медийна звезда ?
Тя: Ами добре.
Получавам порция ирония примесена със сърказъм и малко жлъч за цвят. План едно не работи. Грешката е моя. Не съм убедителна.Задействам план номер две.
Втори план в действие:
Диалог ТРЕТИ:
(кратко и ясно,без много много приказки)
Аз: Значи бих могла да викна силите на реда. Може би те ще помогнат? (Мисля си, дано не се съгласи,че тя ще стане една…).
Тя: Ами добре.
Получавам поредната плесница, за която май сама се помолих. И все пак. Искам да си отида. Толкова просто звучи, а е почти невъзможно. Продължавам…..или се отказам? Мислите минават като товарен влак в главата ми.Трябва да има решение, трябва. Ами да!
Има решение! Ще си отида, и на другия ден ще си взема колата. Простичко. Без скандал. Моята тиква ще бъде на безопасно място. Какво по-добро от това. Стоп! На безопасно място ли казах? Ами да…
Осени ме още една идея, план, или там каквото и да било. Въпрос на гледна точка.
Диалог ЧЕТВЪРТИ:
Аз: Добре!Оставям тиквата тук при вас.Но кажете? Нали е частен паркинг?
Тя: Да
Аз: Значи има охрана!
Тя: Да
Аз: Гарантирате ли ми, че тиквата ще я намеря в същото състояние, в което я оставям.
Тя: Не.
Аз: Как така не? Нали току що казахте…(знаете вече какво каза тя..).
Тя: Да
Плесница! Ирония! Сърказъм и сплетени ръце (как не я заболях?) Това беше за мен.
Кой каза, че нападението е било най- ДОБРАТА защита. Тук не знам дали е въпрос на гледна точка!
Пораженчески тръгвам. На ужким. Мисловният процес е продължавал, докато трае моето изтегляне от фронтовата линия. Не е било напразно! Ненадейна поява на още един план. Това може би е тежката артилерия? Въпрос на гледна точка!?
Най-ЕМОЦИОНАЛНИЯ! Може би.
Моментът с клетвите и заклинанията, или нещо такова.
Диалог номер ПЕТ:
С последни сили изричам:
„На човека, който уж не познавате, чиито мобилен номер нямате, който не живее тук, но всеки ден остава ГОЛЕМИЯ КОРАБ на пристан точно на това местенце и се оказва, че взема частна каруца, за да стигне незнайно къде, кажете че в живота нещата се обръщат. Днес аз имах желание да видя царя и да му дам солта на живота (имаше приказка една ) , да му кажа едно простичко ИЗВИНЕТЕ МЕ, СГРЕШИХ! Дали този кучешки, за някокого живот, за Царя не ( поне не засега), няма да го постави в ситуация, подобна, но не в негова полза……Как ли би се почуствал?”
Тя :Реакция нула
.
Срам!Срам!Срам!
Как можах да го допусна.Унижих се достатъчно. Тръгвам си!!! Утрото е по-мъдро от вечерта. Ще видим!!!!! Сякаш това е краят!
Не. Не бил краят.
Имало още едно дествие.
Среща с ЦАРЯ!!!!!
Докато се влачех като смачкан охлюв до моята тиква, видите ли, царят се появил! Но не. Това не е цар обикновен. Това е Зевс! О, Богове!!!! Разярен като кастилски бик. Гръм и мълнии! Ами сега? ТОЙ е слязъл сред простосмъртните. Иска възмездие. Добре, ще се извиня.
Диалог номер ШЕСТ:
Аз: Извинете за неудобството. Не знаех и никой не ми каза, че съм навлязла в забранени води.
Той: Фучи. Огнен поглед, искащ жертва и то веднага.
Аз: Мисля, че се извиних? (с тон на жертвеното агне).
Той: Имате ли огледало в къщи?
Аз: Да.
Мисля си, че Зевс ще се опита да ме смачка, казвайки ми, че съм малък човек (не жена), която е толкова гро…на и нагла т.н. Но не! Припозната съм като Пепеляшка. Той вади от речника си думи, подходящи за полубогиня. Въпрос на гледна точка!? Бързо мисли! И все пак е не кой да е!
Той: Ще се погледнеш ли в огледалото и ще си кажеш ли,че не спазваш човешките правила?
Ново пет!
Аз: Добре.
Бързам да избягам от началото на разговор за правата и задълеженията. Не се знае докъде ще да стигнем. Имаше една култова реплика, която Зевс каза. И тя е, че ако продължавам да го гледам надменно, ще си тръгне (тук вече аз изгубих ума и дума)… Бях просто любезна, а какво излезе, че той Велики, не може да ме припознае. О, Богове!!! Откъде я взе тази власт? Кой му я даде! Нали божествата са съвършени? Как може да се обърка така?
Грешка. Личи че съм простосмъртна.
Аз май само това умея. Да бъркам.
Краят е край. Почти като в Холивуд. Happy end!
Той помести своята тежка машна и даде път на простосмъртната да си тръгне, изгонена и опозорена.
В ситуации като тази умните отстъпват. Или отново е въпрос на гледна точка?
Т.П.
