Младата дизайнерка Миглена Каканашева се оказа поредната жертва на Къртицата и снощи напусна Базата на риалити шоуто. Ето какво сподели за участието си в предаването.
Как изкара първата вечер на свобода? Миглена: Много тежко. Много ми беше трудно, че излязох. Имах чувството, че чакам момента да вляза в хотелската стая и да се нарева едно хубаво. Много ми е гадно, че излязох, не исках да излизам.
От амбиция ли искаше да останеш или наистина обичаш тази игра? Миглена: Едното според мен е абсолютно свързано с другото. Първо, защото когато аз съм изолирана в Къщата, нямам достъп до „Мегз“, нямам достъп до работата си, до нищо. Затова и нещото, за което мислех там, беше играта, как тя се превърна в моя живот. Аз сънувах тази игра, сънувах Жени, постоянно сънувах и останалите участници.
Сигурно и някакви стратегии на сън си правила? Миглена: Сънувах зодии постоянно. Сънувах, че Къртицата е зодия Водолей, сънувах как Жени ми говори някакви неща, постоянно си я мислех. Обожавам тази игра.
Защо реши да се включиш в този формат, той за първи път се прави в България? Преди това беше ли го гледала? Миглена: Не го бях гледала. Когато открих формата, се постарах да науча всичко за него. Причината, поради която първоначално се включих да участвам, беше, за да популяризирам марката си дрехи – бях готова да чистя, да пера, да се къпя с роклите ми. Но, знаеш ли, след първия, втория ден, когато мисълта за външния свят падна, тази игра се превърна във всичко за мен. В нея беше точно така, както управлявам бизнеса си. Аз извън играта не мога да направя нищо без екипа си. Аз съм човек, който работи с екип и всичко, което постигам, е благодарение на тях. По същия начин играх и в отбора. За мен нямаше значение дали съм аз, Любо или Гибона. Бях готова за абсолютно всеки да направя всичко и с абсолютно всеки коментирах всичко.
Сблъсъкът ви с Жени, беше определен като сблъсък на титаните, като малкият финал преди финала. Блазни ли те, че ви смятат за толкова силни играчи и как тя те победи? Миглена: Щастлива съм, от тази оценка, но най-силните играчи в момента са в Къщата. Любо ме научи на едно нещо – след като Мишо си отиде, аз казах, че за мен най-силният играч си е тръгнал, а Любо ми каза: „Най-силният играч не може да си отиде първи, най-силният играч ще си отиде последен.“ Според мен има играчи, които в силата си правят място на други играчи да минат през тях. Може би пък такава да е била и моята роля. Силно се надявам те сега да са си взели някаква поука от всички неща, които аз говорих, които видяха на моя тест. А Жени ме победи със сигурност.
Ти всъщност с нея ли игра? Миглена: Не, играх с Деян Донков. Но искам да кажа, че нямам подозрение, че той е Къртицата. През целия си живот досега имам вътрешен глас, който се появява в момента, в който трябва да взема някакво решение. Всичко друго спира и този вътрешен глас остава. Той много често е против разума ми, против емоциите и усещанията ми, но винаги го слушам, защото ме води по правилните пътеки. В къщата на Валя и Моро намерих един вестник, в който имаше статия за Деян Донков. Вътре бяха описани негови хобита и фобии. В момента, в който прочетох вестника, те изключително много съвпаднаха с жокерите, които ние имахме от продукцията. И в един момент започнах да се съмнявам и си помислих дали не съм открила този вестник сега, за да си променя мнението. В мен започна една вътрешна дилема, тъй като дотогава бях решила, че ще играя с Жени Калканджиева. Но нали съм суеверна и реших, че ако видя нечетно число на следващата страница, трябва да играя с Деян Донков. Попитах сигурно 50 пъти, защото исках да играя с Жени, но всеки път ми се падаше Дянков. Когато в играта казах, че няма да играя с Жени, го казах по една друга причина – Жени беше моето подозрение за Къртицата, исках тя да чуе това и водена от логиката да не дава голям брой верни отговори, да даде няколко грешни, което пък мен да ме остави в играта. Но си казах, че си давам последен шанс, ако най-доброто за мен е да играя с Деян Донков, нека имам нечетен брой копия. Когато се върнах и ги преброих, те бяха седем. Затова и реших, че ще играя с него. Не знам дали е грешка, може би пътят оттук нататък в живота ми ще покаже.
Мишо каза, че Къртицата е мъж и знае кой е той. Че е между Тони, Деян, Кирил и Гиби. Миглена: Мога само да кажа, че абсолютно всички съм ги минала на теста, на който аз играх първия път, по едни схеми, по едни съвпадения. Никой освен Жени не ми дава такива отговори.
Коя е за теб Къртицата тогава? Миглена: За мен Къртицата е Жени. Когато играеш там, има един момент, в който разчиташ на интуицията си, но тя може да те е заблудила и ти да си се съсредоточила върху човек, който да не е Къртицата. Аз затова си оставях една вратичка и за да влязат други участници. Като се прибера, ще изгледам всички предавания и тогава не знам дали ще променя мнението си, но сега, за момента, моето мнение е Жени.
Ти си психолог, човек, който трябва да си сдържа емоциите, но на всеки лайф плачеше. Слабост ли беше това от твоя страна? Миглена: Защо мислиш, че е присъщо на всеки психолог да не е емоционален? Аз имам друго мнение, за мен емоциите са сила, защото ти показват, че ти е пукало. А на мен страшно много ми пукаше за играта, за участниците. Емоциите показват, че си бил там и си се раздавал. За мен това не е слабост, напротив.
Кой според теб ще е следващата жертва на групата в Къртицата, след като ти вече си навън? Миглена: Мисля, че жертва на Къртицата може да стане Тони. Но той не е Къртицата, защото не пасва на тестовете. Не знам защо хората го обвиняват, че не играе в игрите – хора, Тони е с болна ръка, болен крак, болен врат и въпреки това пренесе над 60 кг. А Гибона и Динката, здрави мъже, най-силните, пренесоха по 50 и няколко килограма. Също на мисията с менците с вода – Ники постоянно лъкатушеше, клатеше. Тя каза, че не й е било тежко, защото Тони отзад я е държал. Тони е добър играч, но не коментира играта, защото смята, че всичко се върши с действие.
