Episcia
Растението е подходящо за отглеждане в домашни условия. Еписцията е едно от най-красивите растения с падащи стъбла, което я прави много подходяща за висяща кошница. Други ценни качества са бързият и растеж и продължителният период на цъфтене. Листата са едри, мъхести, с ярко очертани сребристи — жилки и назъбена периферия. Багрите на листата варират от кафяво до медено червено. Цъфти от месец април до август с аленочервени, бели или сини цветове. Възрастните екземпляри достигат около 50-60 см дължина и имат до 20-30 развити разклонения, като поне половината от тях цъфтят едновременно.
Грижи – През зимата температурата не бива да пада под 16°С, защото растението се развива по-бавно, листата стават по-дребни, а опасността от загниване се увеличава. Поливайте еписцията с филтрирана вода със стайна температура. Водата да е отлежала поне няколко часа, за да не съдържа хлор. Тя се налива в подложката и ако растението не я е поело до два часа, се излива. Засушаването не може сериозно да навреди на цветето. През активния период торете на всеки две седмици, а през есента и зимата не торете и поливайте много рядко. Красивото цвете изисква висока влажност на въздуха. Осигурете му я, като поставите саксиите с еписции в широки съдове, пълни с влажен мъх. Не се изкушавайте обаче да пръскате листата с вода, защото се получават грозни петна, а при ниска температура и загниване. Името еписция на гръцки означава засенчена – растението не обича пряката слънчева светлина. Дори помещението, в което отглеждате еписцията, да е тъмно, тя пак ще се развива и ще цъфти, стига само да я осветявате с луминесцентна лампа по 12-14 часа дневно. Пазете цветето от течение. Почвата трябва да е лека и водопропусклива. Размножавайте еписциите чрез вкоренени издънки или резници, като ги слагате в почва с температура около 20°С.
Съвет – Еписцията непрекъснато пуска нови розетки върху дълги дръжки. Ако откъснете една (заедно с дръжката) и я натопите във вода, след няколко седмици пуска корени.
