Не само преждевременна, но и странна на близки и колеги изглежда кончината на известната режисьорка Иванка Гръбчева, въпреки че дъщерята на партизанската фурия Митка Гръбчева и шефа на УБО ген. Димитър Гръбчев години наред страдаше от белодробно сърце и все по-рядко и трудно напускаше дома си в столичния кв. “Лозенец”.
От буйната си родителка, която стряскала София с огненочервената си грива и оранжев панталон, а най-вече – с тежкия браунинг, който неизменно мъкне в дамската си чанта, Иванка е наследила чувството за справедливост и любовта към живота, съчетани обаче с традиционното шопско недоверие към “света и хората”. Но никой не може да се бори с природата и затова, колкото и невероятно да звучи, 66-годишната режисьорка сигурно си е отишла от естествена смърт. Всички догадки дали не е подпомогнала отпътуването си към отвъдното са безпочвени и се базират най-вече на огромния шок, който са изживели близките й, намирайки я бездиханна в банята.
През 1993-а така си отива неистовата баба Митка, влязла в последна схватка със старите бойни другари и псевдодемократите. Не си взима “сбогом” дори с най-вярната си дружка по биография и нрав – Вълкана Горанова, съпруга на Пеко Таков, тъй като двете са се сдърпали на живот и смърт. И понеже са люти, устати и командаджийки, никоя не прави първата крачка. Митка Гръбчева
се нагълтва с над 100 таблетки психотропи
и получава жестока интоксикация. Първоначално семейството й смята, че е съборена от бъбречна недостатъчност и старчески полиорганни промени, но впоследствие картината се прояснява. Над 10 дни коравата партизанка не се дава на онази с косата, независимо че сама я е повикала. Когато й писва, просто изтръгва системата от ръката си. В кинаджийските кръгове се шушука, че оттогава Иванка я глождело чувство за вина, че не опазила живота на майка си. Не го овардил и брат й Сокол, който идва на бял свят в края на 40-те, няколко месеца след паметната снимка, на която Георги Димитров държи малката Иванка на ръце.
Сокол винаги е създавал проблеми на родителите си – попийвал, дърпали го за бащинство, правел катастрофи… Но за Гръбчеви той си е нашето гардже, най-хубавото. Служи във Второ главно управление /ВГУ/ на ДС, години наред работи във Външно министерство. Кадровиците на Татова България обаче преценяват, че от него не става посланик, и попарват надеждите на Митка нейният ненагледен Сокол да “литне” към посолството ни в някоя богата страна.
“Вървеше момчето по улицата с един телефон и повтаряше: “Тук Сокол, тук Сокол…” Е, става ли посланик от него? Когато майка му дойде за пореден път да ходатайства, й обяснихме, че можем да го пратим в различни школи по света да се учи, но да оглави посолство – и дума да не става!”, довериха пред “ШОУ” стари разведки.
Не били толкова комплиментарни обаче, когато я привикали по лично нареждане на Тато. На явката самият “лагерен генерал” Мирчо Спасов я предупредил, че ако не спре да ругае “ръководителя на партията и държавата”, ще си изпати жестоко. Вдовицата на ген. Гръбчев посвила малко перките, докато утихне бурята, но в името на истината почнала да подбира пред кого какво говори и да си мери приказките.
През 1981-ва се изпуснала за последно. Развикала се:
че откъде-накъде ще вдигат паметник на Тошо
моят Митко да не би да е с по-малки заслуги пред “партията и революцията”! За да не дразнят “старата гвардия”, от върхушката на властта намерили соломоновско решение: вместо с бронз и мрамор решили да увековечат паметта на Гръбчев чрез мемоарната книга на баба Митка “В името на народа”, редактирана от писателя Георги Данаилов, любимия сценарист на щерка й Иванка.
Двамата създават в тандем едни от най-интересните социални комедии и детски филми по времето на соца като “Деца играят вън”, “Хирурзи”, “Карнавалът”, “При никого”, “Една калория нежност”, както и сериалите “В името на народа” и “Големите игри”.
“Терористката”, както започват да наричат Митка Гръбчева сред промените, която навремето застреляла хладнокръвно ген. Христо Луков /въпреки че тази съмнителна чест се приписва и на Виолета Якова/, стяга яко и домашните си. Към тях спада и зетят Борко, възпитан и интелигентен мъж, с когото Иванка Гръбчева вдига сватба след развода с немския си съпруг. Съжителството им е много кратко, защото Митка не иска да допусне в семейството си “швабата”. За нея всички германци са “фашисти” и “фанатици”, така че новината за сключения брак я сюрпризира повече от неприятно.
Младата нашенка и избраникът й се запознават и влюбват един в друг в Бабелсберг, където Иванка следва режисура. Там по-късно завършват висшето си образование и двете й дъщери Силвия и Ива. Бабелсберг е китно немско градче, чиято най-голяма забележителност все още е… гробището.
Когато се разписва в гражданското с втория си мъж, режисьорката на “Войната на таралежите” вече е преживяла силната болка от раздялата с голямата си младежка любов и намира пристанище от изнурителната, но благодатна професия в домашното огнище, при Борко, който й дава разбиране, подкрепа и човешка топлина. По стар роден обичай обаче клюката не пощади и тази идилия, свързвайки в интимна близост режисьорката и “вечния парламентарист” Гиньо Ганев, който поне овдовя в периода на приписваната им от сплетниците “лав стори”. По закъснялото признание на Иванка някаква луда жена се представяла за нея и звъняла по редакциите да разказва за връзката си с Гиньо Ганев, докато на “оригинала” му писнало и позвънил в полицията. Откачалката била задържана и скоро след това се изпарила без следа.
Отваряла ли е всички врати пред нея бащината фамилия и длъжност и заслугите на майката? Приживе Гръбчева винаги отговаряше отрицателно, без да уточнява, че любимото й по-малко братче Сокол доста по-често е имало нужда от майчината подкрепа. Според един виц от средата на 80-те баба Митка търчала из коридорите на Съдебната палата със зареден пистолет, крещейки, че
ще гръмне нахалницата
дръзнала да води дело за бащинство срещу сина й.
И докато Сокол прави деца, сестра му прави филм след филм, жъне успехи и отличия от авторитетни филмови фестивали “по света и у нас”. Когато “не й стига” Данаилов, влиза в уния и с други мастити сценаристи – с братя Мормареви на първо място, по техен сценарий снима “13-ата годеница на принца”. Особено си пасват със Свобода Бъчварова, с която създават тв-сериала “Жребият”. Иванка тъгува до последно за старата си дружка, която напусна обидена родината и се засели в далечна Бразилия при дъщеря си.
Междувременно Сокол се е оженил за чаровно младо момиче, бивше конферансие, за което мама Митка измолва щатно място в БНТ. Снахата се казва Сребрина Хашъмова и е племенница на именития актьор от Народния театър Сава Хашъмов. Когато бракът й със Сокол Гръбчев се разпада, Митка напира пред Иван Славков, но вече за да уволни бившата й снаха. За чест на Батето той й отказва.
Сребрина се задържа на “Сан Стефано” 29 и днес е един от доайените на парламентарната журналистика у нас.
На цялото семейство Гръбчеви определено не им върви с колите, категорични са техни познати. През 1989 г. Иванка успява да си купи нова “Лада”, но й се радва само няколко месеца. Правят й какви ли не мизерии – крадат чистачките, източват бензина… Докато на празничната дата 9 май возилото изчезва от паркинга. Притеснена и огорчена, Иванка забърсва на пожар Стефан Данаилов и пристигат в КАТ. Там обяснява на униформените какво се е случило и наивно пита: “Нали ще ми намерите колата?” – “Може да я намерим, но може и да не я намерим…”, “успокояват” я катаджиите. Тогава по думите й Гръбчева се разплакала от обида. Дали ладата е открита и върната на режисьорката, остана мистерия.
И докато Иванка се справя добре зад волана, майка й и брат й са пълна скръб. След ненадейната смърт на ген. Гръбчев, който е покосен от инфаркт, докато си връзва връзките на туристическите обувки по време на поход с участието на Тодор Живков и други лични “чавдарци” в района на връх Мургаш, Митка си купува едно “Пежо 404”. Започва да джитка с него, но
до… ъгъла на тротоара
както се пее в едно парче от златните години на “ФСБ”.
Като вижда, че от нея няма да излезе шофьор, партизанското страшилище кани зет си Борко за свой персонален “превозвач”. В един момент обаче Сокол изревнувал. Но как да убеди родителката си да наеме него за шофьор?! Хрумнало му да я бъзне, че ауспухът на пежото й е почернял, защото Борко го карал с по-малко газ от необходимото. Имало опасност заради по-ниските обороти двигателят да излезе от строя. Баба Митка, като същински Тома Неверни, първо се убедила с очите си, че Сокол й казва истината, след това “уволнила” зет си и назначила на негово място сина си. И тази постъпка се оказала фатална. Ето какво пише за последващите трагични събития “фамилният хроникьор” на Гръбчеви Георги Данаилов: “След няколко дни той и майка му тръгнали да пътуват за Етрополе. Младият шофьор карал колата в обороти и малко преди Ботевград успял да се мушне под един пресичащ самосвал /според друга версия, на офицери от бившата ДС, не било самосвал, а каруца с дълъг теглич – б.ред./ Катастрофата била жестока. /Пенсионираните “рицари на плаща и кинжала” твърдят, че тегличът влязъл между двете седалки и по чудо не пробол нито Сокол, нито родителката му – б.ред./ Митка Гръбчева – тежко ранена, животът й гаснел. Закарали я в Ботевградската болница. А Сокол – на Сокол му нямало нищо, жив и здрав. На шашкън птиче господ гняздото му вие! За пежото да не говорим – скръбен куп ламарина.
Една операция, втора, будещите подозрение инак лекари този път си свършили работата. Извадили далака, наместили потрошени кости, след дълга схватка със смъртта някогашната атентаторка оцеляла. Когато дошла в съзнание, видяла пред очите си Иванка. “Къде е брат ти?”, попитала строго Митка. – “Тука е”, отвърнала Иванка. – “Къде е?” – “Не смее да влезе” – “Кажи му да дойде!”, наредила Митка.
Влезнал Сокол и като видял майка си цялата в бинтове, екстензии, гипсове, разплакало се момчето. А майката, като се убедила че момчето й е живо и здраво, помълчала, помълчала и рекла: “Браво, мама, браво, побеле му на пежото ауспуха!”, описва ПТП-то в том втори на “Доколкото си спомням” някогашният драматург на Сълзата.
До ненадейната кончина на режисьорката тя остана близка приятелка със заселилия се в меката на БГ кинаджиите – село Ковачевица, писател и сценарист, който се поскри от света, след като лъсна агентурното му минало в ДС. Особено я впечатлили снимките на общия им филм “Хирурзи” и особено приятелят на Георги Данаилов – д-р Ромил Попов, наричан галено Роро, който е централен персонаж в лентата. Той настоява целият екип да присъства на операция и да снима. Който не издържи, е аут от проекта. За тяхно щастие всички се справят, макар и със стискане на зъби.
“Жожо е жизнен човек и сладкодумен разказвач. През 1976 г. ние заснехме “Хирурзи” във Велинград, където живее прототипът на главния герой – д-р Ромил Попов. Такъв чешит като Роро рядко се среща. Един ден случайно дочух Роро да споделя с приятеля си: “Жожо, тези твои кинаджии по цял ден се мотат като замаяни. Само операторът си гледа работата. А щурата ти режисьорка става и за генерал.
Щом викне, разпилява хората си като заптии. Тя и моите санитари изплаши!”, раздипли “спомени от снимачната площадка на “Хирурзи” дъщерята на Митка и Димитър Гръбчеви.
ИВАНКА СИ ОТИШЛА КАТО ВЕРА МУТАФЧИЕВА?
– Баща й помогнал на Тато да обезвреди Горуня и съратниците му, за благодарност го разследват като “английски шпионин”Последните една-две години от живота на голямата писателка и учен-османист проф. Вера Мутафчиева, са истински ад, въпреки че тя не се оплака пред никого. След самоубийството на едната дъщеря близначка /техен баща е известният белетрист и потомствен дъновист, дългогодишен емигрант в Англия – Атанас Славов, който склопи очи в родината си/, авторката на „Случаят Джем“ все повече се затваря в себе си и в т.нар. академична общност. Когато краката престават да я слушат, тя просто се свлича на пода. За съжаление другата близначка е заета от сутрин до вечер с професионални ангажименти. И когато родителката й звъни за пореден – но както ще се окаже – за последен път, за да пристигне и да я вдигне, дъщерята се бави. Смята, че майка й пак “се глези”. Когато влиза, намира майка си, просната на плочките в антрето. Мъртва е.
Аналогичен е може би случаят и с Иванка Гръбчева. С тази разлика, че тя трябвало да има подръка специален апарат с въздух за обдишване. Дали не е могла да стигне до него… или просто така е било писано, историята мълчи.
Още по-мистериозна е смъртта на ген. Гръбчев. Той е поканен да се включи в заверата срещу Тодор Живков, но отказва и начаса „изпява” от игла до конец всичко на Тато. Оттогава само расте в йерархията. Зад гърба му обаче остава едно сложно минало, когато е безжалостно разследван от „другарите“ си по подобие на сталинските чистки. После е обвинен за “английски шпионин” и според неговите близки това клеймо му остава доживот.
Факт е, че напуска този свят само на 52 години, но запознати таят съмнения, че не е изключено да е бил ликвидиран заради огромния масив удобна, неудобна и всякаква информация, който кътал за първите хора на държавата, събиран от времето, когато е личен гард на Георги Димитров. А след това – чак до ненадейния си край, на бай Тошо Правешки.
Подготви Теодор ШОПОВ
