Анна ЙОРДАНОВА: След недоимъка в Африка, изобилието в Европа ми се вижда неприлично

34
Добави коментар

Анна ЙОРДАНОВА: След недоимъка в Африка, изобилието в Европа ми се вижда неприлично

Пловдивската пътешественичка Анна Йорданова показва в Градската художествена галерия фотоизложба под надслов „Далечната, горещата, мечтаната Африка”. Така тя води пловдивчани по пътищата на Черния континент, които е изминала. Анна Йорданова по професия е адвокат, но голямата й страст са пътешествията. Тя цитира една масайска поговорка, която гласи, че „Мъдро е единствено окото, което е пътувало много”. Пътуващата адвокатка е обходила не само Африка, но и САЩ, и Куба.   Хари НИГОХОСЯН сн.: автора „Това бе една голяма моя мечта от години. Досега пътувах в арабската част на континента, едва миналия октомври успях да видя и Черна Африка. От 12-13 години мечтая да отида при масаите. Сега успях да го направя. Те са едно много екзотично племе. Обикновено се движат пеша и са в непрекъснато движение. Може би затова са стройни, с дълги и фини крайници. Имат силно развито чувство за чест и достойнство”, разказва пътешественичката. От младите масаи пловдивчанката научила, че според обичаите на тяхното племе могат да се задомят за своята избраница, едва след като са убили само с копие и голи ръце поне два лъва. Масаите били изключително мили хора. „В Занзибар влязохме в едно село, където попаднах случайно на две жени. Като разбраха, че след два дена заминавам за тяхното родно място Руша, те започнаха да ми целуват ръцете. Потресох се! То такава радост беше за нещо толкова дребно. В Занзибар пък едно младо момиче танцува от радост, че се е запознала с нас. Учудих се от къде взима тази енергия, след като повечето са недохранени. Там виждаш само много деца и млади хора. Средната продължителност на живота е едва около 45 години. Възрастен човек не можеш да срещнеш. Въпреки несгодите, усмивката не им слиза от лицето. Нищо, че живеят в колиби и нямат вода. При нас, като спре водата за два часа, ходим нацупени. А те носят вода от 20 километра, крепят я в бидони на главите си. И пак се усмихват. За мен белият човек е загубил сетивността да усеща простичките неща в живота”. Анна Йорданова разказва и за своите срещи с масайските деца. Посетила едно училище, разположено в плетена колиба. Хлапетата я посрещнали с ритуални танци. „Бяха събрани дечица от различни възрастни, местен учител дори през лятната ваканция продължаваше да ги занимава. Веднага правя аналог с нашите деца, които имат прекрасни училища и възможности, въпреки това постоянно трябва да ги тикаме да се образоват”. За 25 дни пловдивчанката е изминала 5 000 км в Замбия, Малави, Кения, Танзания и остров Занзибар. Във фотообектива си тя е уловила и множество африкански зверове. С някои от тях е имала доста близки контакти. „В резерватите ни прехвърляха на джипове, които през по-голямата част от времето стояха с включен двигател. Разбрах защо го правят. Имахме един случай в Серенгети, когато бяхме на около 10 метра от стадо слонове. В един момент един от слоновете прояви агресия, разпери уши и нададе оглушителен звук. Благодарение на включения двигател бързо напуснахме мястото. Животните обикновено не реагират, когато си близо до тях, но в джип. Затова не ни позволяваха да се движим пеша. В Замбия една вечер пред бунгалото си видях един огромен хипопотам – най-агресивното животно в Африка. Веднага дойде един от пазачите и ми даде инструкции как да мина покрай животното. Една нощ, пак в Замбия, в самия ни лагер слон щеше да убие две от нашите момчета – българи. Стъпка им палатката. Момчетата оцеляха по чудо, а след това два дни не можеха да говорят от ужас. Друг от нашите, най-едрият мъж в групата, се разболя от малария. Когато той се просна на легло, станахме още по-стриктни във взимането на таблетките и мазането с препарати против комари”. Анна казва, че скоро пак ще поеме на път и се надява това отново да е Черния континент: „Като истински наркотик ми подейства тази Африка. В момента, когато кацнахме в Лондон, т.е. в света, в който живея, там всичко ми се стори ненужно луксозно. След онзи недоимък в Африка, ми се видя някак неприлично всичкото това изобилие на стоки, целият този лукс”.

Публикувана на
7 Май 2009 година

Още статии

Топ новини