Четвъртък 00:17 ч. след полунощ: Ужас. Вече пих достатъчно. Чудя се какво да правя. Май трябва да се прибера и да легна да спя като голям човек. Или пък да не ми дреме и да си пия с кеф.
00:21 ч. Лелее, Ники току-що купи една тава шотове.
00:23 ч. Майната му. Оставам. Прекалено съм пиян, за да му мисля. А и ми се прави секс.
00:35 ч. Пия текили с някакво (май) готино момиче. Работата ми е в кърпа вързана.
Петък 8:28 ч. Ъъъъъъъъъъъъъъ. Какво стана? Къде съм? Това моят апартамент ли е? Мамка му, осем и половина е! МАМКА МУ!
8:30 ч. Така, потвърждавам, че съм си у нас, защото си ударих крака в ръба на масата в кухнята. Очевидно съм сам и не съм забил мацката. Мамка му. Или може би да се радвам? Не помня.
8.33 ч. Повърнах в мивката.
8:40 ч. Нямам чисти ризи. Взимам най-малко намачканата.
8:49 ч. Защо тази вратовръзка се връзва толкова трудноооо?!?!?!
8:52 ч. Май не трябва да карам в това състояние. ОПРЕДЕЛЕНО не трябва и да карам бързо.
8:59 ч. Ши*ан трафик. Ши*ана слънчева светлина. От всичко ми се повръща. Ако имах пистолет в жабката, щях да си пръсна мозъка.
9:17 ч. Шефът ми ме скастри, че съм закъснял с почти 20 минути. Фактът, че закъснях само с почти 20 минути е огромна победа за мен. Чудо е, че не заспах под душа, не паднах и не умрях, че не катастрофирах, че спрях и си купих мазни сандвичи за закуска… Ники обаче е дошъл навреме. Тоя скапаняк. Той е виновен. ТОЙ ме накара да излезем. ТОЙ ме накара да изпием онези шотове. ТОЙ ме накара да заговоря онова момиче. Голям задник е. Как обаче е успял да дойде навреме на работа? Дори не изглежда да има махмурлук. А по мой адрес вече чух няколко коментара, а и ме гледат. Сигурен съм, че дъхът ми вони на водка. Ох, лошо ми е от собствения ми дъх.
9:19 ч. Повърнах в тоалетната. Опитах се да го направя максимално бързо, за да не будя съмнения. В бързината си ударих ребро. Моля се да умра.
9:27 ч. Ники вместо „Здравей“ ме поздравява с „Боже, изглеждаш много зле. Готина вратовръзка, задник. За първи път ли си я връзваш сам?“ Чувствам се мъртъв.
9:45 ч. Ники ме пита дали си спомням какво се случи снощи. Казах му, че не помня. Което значи, че сега ще разкаже на всички. Започнал съм да си говоря с някакви момичета. Те не си падали много по мен. Ники каза, че даже малко съм ги изплашил. Сигурен съм, че тоя скапаняк си измисля. Изрод. Накрая съм успял да убедя едно от момичетата да пием текила. Избрал съм си най-грозната. Когато съм отишъл до бара, мацките се изпарили. Изпил съм сам текилите. Това май бегло си го спомням.
Според Ники, когато съм видял, че мадамите са си тръгнали, съм се ядосал и съм станал агресивен. Освен това съм почерпил всички жени на бара. Боже, колко ли пари съм похарчил? Трябва да проверя после. Когато барманът казал, че затварят, аз съм се ядосал още повече и съм започнал да крещя по персонала. Тогава охраната ме изхвърлила. Ето защо ме боли дясното рамо. Ники каза, че после не знаел какво е станало, защото се прибирал с една „кошутка“. Сигурен съм, че си измисля.
9:47 ч. Ники показва снимки на мацката от снощи. Готина е, мамка му.
Thinkstock/Guliver
10:30 ч. Не съм свършил абсолютно никаква работа. Сутринта бях все още пиян, но сега съм само и единствено зверски махмурлия. Трябва да ям. Трябва да спя. Не искам да се чувствам по този начин. Бих направил всичко, за да ми мине. Ох, стомахът ми…
10:33 ч. В тоалетната съм и бълвам лава. Чувството е все едно съм ял бръснарски ножчета и ги изкарвам през тромпет. Оф, някой влезе. Никой не бива да чува това. Започвам да стискам. По кашлицата съдя, че това е колегата от съседната стая.
11:00 ч. Оцелях, но не издържам. Ще си взема обедната почивка по-рано, ще хапна нещо бързо и ще отида да дремна в колата.
11:05 ч. Оф, Ники ми напомни, че имаме работна среща в 12 ч. Не мога да не ям още един час. Може би, ако поспя, болката ще поотмине. Отивам да поспя в тоалетната.
12:13 ч. Какво стана? Къде съм? Мамка му, 12:13 часът е! Имам три пропуснати обаждания от Ники и смс „Аре бе, къде си, задник прост“. Тръгвам към ресторанта, в който е срещата ни.
12:40 ч. Там съм. Осъзнавам, че съм там, защото виждам лъщящото чело на Ники, който пие бира. И аз пия бира, но на много малки глътки. Не чувам какво се говори с непознатите клиенти. Мисля, че тялото ми ме мрази. Отивам да повърна в тоалетната.
12:50 ч. Поръчвам още една бира. Животът отново има смисъл. Мениджърът на ресторанта идва и казва „Господине, ще ви помоля да напуснете. Една от сервитьорките ви е видяла да влизате в женската тоалетна и да повръщате.“ Клиентите казват, че ще помислят над нашата оферта.
13:30 ч. Отново в офиса. ЕСТЕСТВЕНО, Ники разказа всичко на колегите. Супер много преувеличаваше.
14:00 ч. Имам чувството, че цял бейзболен отбор тренира в главата ми. Сигурен съм, че шефът ми знае, че не съм свършил никаква работа днес. Потя се зверски, а климатикът работи.
15:00 ч. 15 ч. е много близо до 17 ч., така че спокойно мога да спра да работя. Идеален момент да отида да подремна малко в тоалетната.
15:47 ч. Събуждам се почти трезвен. Излизам и срещам колегата от съседната стая. Казва, че съм хъркал.
16:32 ч. Започвам да се чувствам като човешко същество. Този ден май не е чак толкова скапан, колкото ми се струваше. Глупости. Направо си е чудо, че оцелях.
17:00 ч. Ники предлага да пием по бира след работа. МНОГО ЯСНО. Вече съм пушка. А и утре е петък, така че. АЙДЕЕЕЕЕ!
