Slow Food (буквален превод бавно хранене) е движение, основано през 1986 г. от Карло Петрини. Движението е създадено с идеята да се запазят местните гастрономически традиции.
Организирано е в конвивиуми – местни общности от производители и симпатизанти, чиято цел е не само икономическа изгода, а и да се съхранят уникалните продукти в определен географски район.
Целите на Slow Food са много, но основно може да се каже, че идеята е в това да насърчи производството и отглеждането на различни култури и породи животни, без добавянето на някакви подобрители от химическото производство.
Президиуми – това са механизми (проекти), чиято цел е да подкрепят и стимулират икономически местните производители, за да се популяризират техните продукти. Освен това следят и за качеството.
Философията на движението е включена в три думи – това са good, clean and fear. С други думи храната трябва да бъде произведена от качествени продукти и по природосъобразен начин, да бъде вкусна, да се произвежда отговорно и да не уврежда околната среда. Производителите трябва да бъдат адекватно възнаграждавани за своя труд, смятат още от движението Slow Food.
Всъщност Slow Food може да се приеме като контрапункт на добре познатите у нас Fast food (буквален превод – бързо хранене). Това е и конкретната причина, поради която Петрини основава това движение (Slow Food), а именно откриването на един нов ресторант от веригата на бързото хранене на едно специално място в Рим – Испанските стъпала.
Всъщност бързата храна с много реклами и изключително добър маркетинг умело е успяла да заеме почти цялото ни хранене. По време на обедната почивка хапваме от нея, ако се разхождаме и внезапно огладнеем, при пътуване или просто понеже минаваме покрай заведението. Когато изпитаме глад, това е първото нещо, за което се сещаме, че можем да хапнем.
Погледнато от здравословна страна, запушваме организма си с генномодифицирани продукти, консерванти, оцветители и всякакви други производни на химическата промишленост. Вследствие на всичко това метаболизмът ни се влошава и започват промени в тялото ни.
Ето това е една от основните идеи на Slow Food – да забави тези процеси, да ни накара да се обърнем към онези храни, които се произвеждат по екологично чист начин. Така ще се запазят местните производства и ще запазим рецепти и суровини характерни само за определеното населено място.
Едно от най-важните послания на Slow Food е да се избегнат всякакви консерванти и оцветители, да се храним с чисти продукти с хранителна стойност. Различните вкусотии и аромати, изобщо местните кулинарни традиции навсякъде по света да се съхранят и да не бъдат заличени от бързото хранене.
Неправителствената организация Slow Food цели да запази биоразнообразието чрез т.нар. Съкровищница на вкусове (Ark of Taste). Това е електронен каталог, в който са включени уникални традиционни храни, които са застрашени от изчезване.
Подборът на всички тях става основно по два критерия – качеството и вкусът на продукта. България има три продукта в тази Съкровищница на вкусовете – каракачанската овца, зеленото сирене, смилянският боб.
Осигурява се възможност за директни продажби на продукцията от определен район. Наричат ги Пазари на земята – механизми, благодарение на които се съхраняват традиционни производства на хранителни продукти.
