Д-р Стефан Стругаров е от 27 години хирург в “Пирогов”, но е известен като спортен лекар, присъствал на четири олимпиади. Дванадесет години той се грижи за здравето на националния отбор по класическа борба. От началото на 2013-та е ангажиран с националите от свободния стил. Големият специалист разкри пред в. “Доктор” как съвместява тежките дежурства в “Пирогов” с работата си в спорта.- Какво ви доведе в борбата като спортен лекар?
– Навремето бях спринтьор в “Левски” и в националния отбор. Но стигнах максимума си – 10,72 секунди на 100 метра. Прецених, че нямам голямо бъдеще в спорта, и през 1984 г. се отказах. Плюс това не вървяха и тренировки, и обучение по медицина. Съвсем случайно преди 13 години моят приятел Живко Вангелов, известен борец, ме попита мога ли да намеря доктор за националния отбор. В момента нямаше подходящи хора и аз се качих на лагер на Белмекен с отбора. Тази тръпка спортът оживя отново в мене и така влязох в борбата.
– Какво е най-тежкото състояние, при което сте оказвали помощ на борци?
– Една от най-опасните ситуации в борбата е, когато при дадена хватка, при хвърляне от високо
състезателят пада и си гълта езика
Това е спешно състояние, при което трябва да се реагира много бързо, иначе борецът се задушава. Такива случаи не са един и два. Почти на всяко състезание ги има.
– Световният шампион Мишо Ганев беше наръган с нож преди две години. Когато го докараха в “Пирогов”, минаваше ли ви през ума, че това може да сложи край на кариерата му?
– Разбира се, че ми минаваше. Беше прободен на няколко места, едното в корема и на три места в гърба. Оперира го по спешност в Габрово моят приятел и много добър специалист д-р Панайотов. Операцията беше направена много добре и взехме Мишо в “Пирогов” за по-бързо възстановяване и рехабилитация. Реално той се оправи за три месеца. Неговият спортен дух и физическата му мощ помогнаха за по-бързото възстановяване. Да чукна на дърво, Мишо се чувства добре, тренира и се надявам скоро да чуете пак за него. В средата на септември е световното първенство в Будапеща. Следи от раняването има, но няма отражение върху неговата способност да тренира и да се състезава.
– А как подхождате към жените в борбата?
– Има разлика, но борбата не признава пол. Там дами няма. Проблемите при тях понякога са от психическо естество. Имаме случаи, когато са максимално подготвени, но в деня на състезанието изпадат в депресия и това оказва влияние и на спортния резултат.
– Много пъти носите на раменете си борците, когато спечелят титла. Спонтанно ли го правите?
– Аз съм си по-емоционален. Това е факт. Години наред съм с тези момчета и момичета. Съпричастен съм към целия труд, който те полагат, и се радвам, когато се възнаграждава. Ние сме много повече заедно, отколкото със семействата си. На 11 август синът ми навърши 13 години, а съм бил само на първия му рожден ден. Така се случва, че по това време подготовката на борците върви най-усилено.
– Каква е разликата между работата ви на спортен лекар и тази в хирургията на „Пирогов”?
– Истината е, че в спорта е емоцията. Моментите, когато съм носил шампионите на рамене и сме се прегръщали и целували, ме зареждат с енергия, от която дълго време след това мога да черпя. В „Пирогов” работата е съвсем различна. Тука се боря за живота на истински болни хора. Не мога да омаловажа една от двете дейности. Но в „Пирогов” е по-сериозната, защото става въпрос за живота на хората. Идват хора с много тежки травми.
– Някакъв случай, който ви е учудил?
– За 27 години хирургия нищо не може да ме учуди. Тука няма интересни случаи, а трагични.
Всеки ден се сблъсквам с трагедиите на хората
Най-неприятно е, когато виждам млади хора, пострадали при катастрофи. За съжаление някои от тях загиват, въпреки всичко, което се опитваме да направим за тях. Много неприятен случай имах наскоро с моторист, който загуби двата си крака. Това са неща, които ме сриват емоционално, въпреки че съм свикнал с тези гледки. Да не говорим, когато пострадалите са деца. Аз съм гръдно-коремен хирург и освен травматизъм при катастрофи оперирам перитонити, възпаления на жлъчния мехур, апендицити, хернии, спукани язви, изобщо цялата патология в хирургията.
– Как гледате на алтернативната медицина?
– Има демокрация. Всеки може да прави, каквото иска, стига да не вреди на болните. Аз лично не съм привърженик на алтернативната медицина, може би защото хирургията няма алтернатива. Няма как да повярвам, че с баене или с игли някой ще излекува перитонит. В спорта алтернативната медицина има място, особено иглотерапията. Виждал съм чакръкчии, които никога не са учили, но имат природна дарба. Не мога да си обясня откъде идват уменията им, но са факт.
– Стигали ли са до вас хора, които преди това са се самолекували?
– Половината от пациентите се самолекуват. Това не е само народопсихология, а е свързано с финансовото състояние на хората в момента. Обикновено българинът си казва: „боли ме корема, дай да пия една ракия, я да хапна, я да сложа топличко на корема”. Това са всички неща, които не трябва да се правят. Да сложиш топло на възпалителен процес, означава да го ускориш и да се стигне до гангрена, перфорация и т.н.
– Какво ви притеснява в работата ви?
– „Пирогов” е социалната болница на България. В това няма нищо лошо, защото навсякъде по света съществуват такива болници. Лошото е, че не ни е узаконен статутът на социална болница.
При нас почти всеки трети пациент е неосигурен
а не можем да откажем помощ. Това са средства, които излизат от болницата и от никъде не влизат. Общо взето е за сметка на работещите в болницата. Ние получаваме смешни заплати. Ще ви покажа фиша си. За миналия месец заплатата ми е 1008 лева, въпреки че имам 27 години хирургия със всички възможни степени. Извинявайте, но това е подигравка. Колегите в големите болници получават в пъти повече. Ние имаме проблем, който няма как да решим. Болницата винаги е в задължения. Покриваме задълженията и за персонала – каквото остане.
– Не сте ли търсили работа на друго място?
– За чужбина не ми е идвало наум, защото съм си устроил общо взето живота тука. Предпочитам да живея в България, а и вече съм на години, в които много трудно бих могъл да пробия навън. Смяна на местоработата в България също ми е трудно да приема, защото пироговци сме особен тип хора. Знаем, че е зле, че е трудно, обаче не можем без това. Най-вероятно сме свиквнали с адреналина на ежедневната работа и не можем да си представим спокойно работно място. Псуваме, викаме, после отиваме в отпуска и се радваме колко ни е хубаво, но се връщаме обратно тук. Работя на график: дневна, нощна смяна, два дни почивка. Фактически имам три свободни дни, през които съм във спорта. По този начин успявам да съвместявам и работата си с националния отбор по борба. Но няма почивка, няма събота, няма неделя, няма Нова година, Коледа.
– Имате ли някакъв отдушник, хобита, които да ви отпускат от напрежението?
– О, да. Събирам от 1972 г. модели на колички и съм един от големите колекционери в България. Сега имам близо 9000 модела. Една стая съм отделил само за хобито си. Тя е обзаведена с огромни рафтове и за съжаление на 2 години рафтовете отесняват и трябва да се подновяват. Като малък живях известно време в Швеция и се върнах в България с една торба колички. Моите връстници ги харесаха и много бързо ги раздадох. Остана ми една количка, която даде началото на колекцията. Тогава нямаше откъде да се купят. Докато бях лекоатлет, другите ходеха да продават дънки, а аз си купувах колички. И сега, като обикалям света с борците, пак съм в магазините за играчки. Повечето от количките в колекцията ми си стоят в кутийките. Моите деца им се радват през витрината. На тях вече не им правят впечатление. Но като дойдат техни приятелчета, ахват и три минути не се чува реч. Много неща ми се искат, за да разпусна от напрежението, но няма време. Например с удоволствие бих стоял цяло лято на морето с една лодка да си ловя риба и да си почивам. Имам лодка с два двигателя, която не съм пускал от години на вода. Стои си в хангар в Китен.
От допинг блокират бъбреците и черният дроб
Проблемът с допинга става все по-сериозен. Хранителните добавки са страхотна индустрия с милиарди оборот в цял свят. Постоянно на пазара се появяват продукти, за които не знаем с каква чистота са и какво точно съдържат. Вследствие на рекламата потърпевши са най-вече подрастващите. При младото поколение е нещо страшно – всеки взима, без да знае какво. Те си мислят, че като вземат нещо стимулиращо, ще станат много добри. Ако можеше така, аз щях да стана световен шампион на 100 м. Всъщност се иска 99,9% труд и малко възстановяване, но не допингиране. Имал съм пациент, взимал някакви боклуци за стимулиране във фитнеса. От това черният дроб беше блокирал абсолютно. Този човек беше поставен на хемодиализа, едва го спасихме. Друг имаше по-тежки проблеми – с излив в перикарда, с излив в белите дробове, блокирани бъбреци. Това са сериозни последици. Получават се, първо, защото не знаят каква е приеманата субстанция, и второ, защото всеки сам си определя дозата. Някой му е казал, че трябва да взема 5 таблетки, а той взема 7 за по-сигурно. Всичко е от простотия и незнание.
Мара КАЛЧЕВА
