Д-р Екатерина Митова е главен асистент, доктор по медицина и детски лекар. От 17 години работи в Югозападен университет “Н. Рилски” – Благоевград. Преди това е работила шест години в дом “Майка и дете” като детски лекар и продължава да трупа трудов стаж като такъв в детското отделение в болницата в Благоевград. В Бобов дол е член на неправителствена организация, която се явява на конкурс преди три години и печели доставката на социални услуги в хосписа. Там е на граждански договор като методист и ръководител на екип на съответната услуга от 2010 г. Търсим я по повод гръмналия преди няколко дни скандал за нечовешки изтезания и гавра със служителки в хосписа в Бобов дол и изнесената информация, че служителки от заведението са били връзвани за столовете и унижавани по различни начини.
– Д-р Митова, какви са хората, които ползват социалните услуги в хосписа?
– Това са 20 потребители, хора от 20 до 33-годишна възраст, които преди това са били в един дом до Бобов дол – “Горна Козница”, който по проект на Министерството на труда и социалната политика се затвори и се създадоха т.нар. “Центрове за настаняване от семеен тип” – две къщи за по 10 потребители. Всяка къща е с по две дневни, стаите са с по 2 или с по 1 легло, с бани, тоалетни. Всички хора в хосписа са с тежка умствена изостаналост.
– Моля ви да обясните случая в хосписа Бобов дол, наречен скандал, от ваша гледна точка.
– Първо искам да поясня, че става дума за жени по проект “Трайно безработни”, с изключително ниска култура, на които ние, за съжаление, не бяхме провели обучение. В дадения случай и в конкретната ситуация, която се цитира, не е имало скандал, както те твърдят. Идеята ни беше да поправим пропуска си и все пак да проведем обучението. Отварям една скобка, за да поясня, че това въвеждащо обучение го правим винаги с хората, които идват при нас на работа, както и със студентите ми в университета във вид на ролева игра. Казах на жените, че съжалявам, че не сме го провели по-рано, но искам просто да усетят лично какво правят с лицата с увреждания и как се държат с тях. Защото е непростимо човек с тежка степен на умствена изостаналост, който не може да каже какво му е, да бъде обгрижван по този безумен начин, при положение че държавата и ние като нейни служители се стараем по всякакъв начин да направим нещо добро за тези хора. Те са изведени от дом преди три години и ние сме им осигурили най-адекватните грижи, така че да се чувстват добре при нас. И в един момент, ето по такива проекти (признавам, ние самите искахме този проект, за да можем да облекчим нашата работа, да може нашият персонал да излезе в отпуск), за наше най-голямо съжаление, нещата не се получават винаги. Може би е
въпрос на манталитет в този град
Нека уточня – аз не съм от Бобов дол, аз съм от Благоевград…
– Какво имате предвид, казвайки “по безумен начин”? Вие сте наблюдавали работата им и отношението им към болните ли?
– Да, имаме медицинска сестра, която живее наблизо и дори когато не е на работа, отива в хосписа, за да види дали всичко е наред. И става свидетел на недопустимо към настанените в хосписа отношение от страна на назначените по проекта жени. Как ще реагирате, ако на вашето дете оризът му е събран в хляба и налят с вода вътре, за да се нахрани? Абсолютно недопустимо отношение. На няколко пъти преди това съм разговаряла с жените.
– А вярно ли е, че са идвали на работа, употребили алкохол?
– Да, имаме две от тях, които злоупотребяват с алкохол и идват на работа, лъхащи на спиртни напитки. Сигналът е подаден от близка на въпросната журналистка, автор на материала.
– Вие обяснихте ли им, че това е ролева игра?
– Да, казах им го. Ние бяхме заедно с терапевтите, които са при нас на работа, с психолозите… Помолихме ги да се включат в обучението. Казах им, че грешката е наша, че не сме направили по-рано това обучение. Какво да направя, че тези жени не могат да разберат какво значи “ролева игра”?
– Вярно ли е, че сте ги връзвали?
– Не, не са връзвани и тормозени, не! Казахме им, че
няма да им позволим да пипат храната
и затова трябва да седят с ръце отзад, но ще ги храни тяхна колежка, така, както хранят те болните в хосписа. Исках да им покажа как не трябва да се държат с болните. Не може болногледачките, като хранят болните, да наблъскват лъжицата чак до гърлото им. Да ги хранят много бързо. Това са болни хора, които трудно схващат и асимилират нещата. Към тях трябва да се подхожда с уважение и разбиране. Наистина ги накарах да се облекат в дрехите, с които обличаме младежите, за да разберат как се чувстват, като ги обличат в тесни или къси дрехи. В гардероба на болните има всякакъв вид дрехи, за всякакъв сезон, които са им по мярка. Не съм постъпила правилно, но не съм доволна от нито една от 8-те работнички, които дойдоха по програма за временна заетост. Два месеца ги обучавахме как да се държат с болните, които имат специални потребности, но нито една от тях не е мотивирана да работи.
– А те все още ли са на работа?
– Да, до края на август. После излизат в отпуск и ги освобождаваме, защото свършва срокът на проекта, по който работят при нас. Аз съм пуснала другия щатен персонал в отпуск. Не исках да им прекъсвам отпуската в момента и да им създавам излишно напрежение. Но след като излезе материалът във вестника, ме помолиха да се видим – искаха да напишат истината за случилото се като официално мое изявление. Аз отказах, защото не искам да се оправдавам – не съм направила нищо нередно и не съм искала никого да нараня, пак го повтарям…
Гюлка Николова – една от 8-те жени, наети по проекта за временна заетост:
Не съм била връзвана
– Г-жо Николова, вие били ли сте връзвана за стола от д-р Митова и подлагана на тормоз?
– Това абсолютно не е вярно – никой не ни е връзвал, нито пък е имало някакъв тормоз върху нас от страна на управителката. Това е журналистическа измислица.
Хора се самоубиват заради диагноза рак
Поредното самоубийство на тежко болен мъж стана част от зловещата статистика на лято 2013 г. Само от началото на август четирима души са посегнали на живота си, след като разбрали, че страдат от страшната болест.
Последният от тях е 40-годишен мъж, който се хвърли от висок блок във Варна. Той бил намерен от съседите си пред блок 146 в кв. “Младост”. “Не издържа психически и се отказа да се бори, не искаше да е в тежест на близките си”, коментират шокираните му комшии.
Подобна съдба има и 38-годишният Ивайло Генов от плевенското село Реслец, който се застреля с пушка в нивата, след като лекарите му казали, че всеки нов ден оттук насетне е подарък от Бога. “Диагностицираха го с рак, преди седмица ходи последно на лекар, имаше много разсейки, беше се предал. Сподели ми, че болките са станали нетърпими”, разказа пред медиите съсед на младия мъж.
В село Каменец 76-годишният Васил Нинов си преряза артерията и след това заби ритуално нож в корема си, след като разбра, че лек за болестта му няма. “Беше на легло, почти не ставаше, но цялото му семейство се грижеше за него”, категорични са съседите на Нинов.
Преди него трима души посегнаха на живота си в Пиринско и още двама – в столицата. Едната от тях – медицинска сестра, също избра да се хвърли пред мотрисата в метрото, защото разбрала, че ракът й вече е нелечим. Жената все още е в реанимация, с ампутирани крайници и в много тежко състояние.
Милена ВАСИЛЕВА
Люба МОМЧИЛОВА
