„Това е най-прецизният скенер, който съм виждала!”, възкликва пациентката. Доктор Григор Желязков е обходил с длани тялото й, без да го докосва, от глава да пети, улавяйки биополето й. Диагнозата му съвпада 100 процента с тази, която й поставили от ВМА. Изписва й билки като последна възможност за лечение. Пред кабинета на фитотерапевта в квартал „Гео Милев” чакат за контролен преглед десетки онкоболни, които е спасил. Малцина от тях днес знаят, че на него се е доверявала и самата Людмила Живкова – дъщерята на несменяемия от 1954 до 1989-а ръководител на държавата Тодор Живков. Този факт е привлякъл любопитството ми да поискам интервю. Съгласява се с уговорката да не пиша суперлативи, които ще предизвикат ненужна завист, и признава, че не чете вестници, защото е… полусляп.
– Как загубихте зрението си, доктор Желязков?
– Когато стана аварията в Нефтозавода в Бургас през 1973 година, работех като лекар в района и 48 часа бях в обгазения участък. Сложих си на устата предпазна маска, но на очите не поставих нищо. Аз съм гинеколог по специалност. През 1974 година бях спечелил конкурс и дойдох да работя в София в Първо АГ, после в Трета градска. И веднъж през 1978-а оперирам, но с ужас установявам, че на моменти не виждам конците! Уплаших се. Правиха ми изследвания. Казаха ми, че имам изгаряне на ретината и че след няколко години няма да виждам белия свят. На първи септември 1980 година започнах да работя в Центъра по нетрадиционна медицина като консултант-гинеколог и така започнах да лекувам с билки. По-късно експериментирах при екстрасенсите в България – една от тях ми каза, че аз съм бил с по-силно биополе от нея. Направих си изследвания, дадоха ми сертификат и така започнах да правя диагностика с биополето си и станах биоенерготерапевт.
– Така ли се запознахте с Людмила Живкова?
– Аз й бях личен гинеколог. Още не бях станал фитотерапевт и не знаех, че имам способности на екстрасенс. Работех в болницата на нейната майка Мара Малеева – Трета градска. Това беше, като дойдох в София, но познавам Людмила отпреди. Тя ми беше съгимназистка. По-малък съм от нея една година. Бургазлия съм, но учех в София в Руската гимназия. С нейната братовчедка, която сега е в Германия, бяхме добри приятели и като завърших медицина, пак влязох в контакт с Людмила. Наши съученици се срещахме често, помагахме си с каквото можем и тя започна да идва с тях – така случайно попаднахме в една компания.
Търсеше ме като гинеколог, но идваше и за други проблеми
Така се сприятелихме. Вече беше родила децата си. По това време беше с Иван Славков, беше се родил и Тошко. Когато разбра, че не виждам, тя ми помогна и ме настаниха в Центъра по нетрадиционна медицина. Базата беше на Димков и на Памуков. Така започнах да лекувам с билки, за да не бъда безработен.
– Колко време ви беше пациентка?
– До края на живота си. Срещахме се, говорехме си, даже са ме водили и при Тодор Живков в Банкя. Той вече беше болен и ме взеха да го прегледам. Това беше след нейната смърт и свалянето му от власт, но и преди това съм контактувал с тях.
– Оскъден сте на думи, а можете да разкажете много неща…
– Какво да разкажа? Не обичам да говоря за това. Такъв ми е характерът. Вие живели ли сте го този период? Знаете какъв беше този живот… Моята награда беше, че ме направиха комунист, когато стана аварията – приеха ме в партията и станах герой на България, отличник на министерството. Сега всички промениха партийната си принадлежност, но аз си останах комунист.
– А пари не получихте ли?
– Не, нямам парично възнаграждение или обезвъзмездяване. Вие искате да ви кажа за Людмила подробности, но не ми е удобно да говоря. Много завист и злоба имаше към мен.
Патил съм си от това
– Знам, че е лекарска тайна от какво точно сте я лекували, но що за човек беше тя?
– Прекрасен! И Людмила Живкова, и майка й Мара Малеева бяха прекрасни хора! Самата Людмила идваше на училище с градския транспорт, а не със служебната кола на баща й и аз дори не знаех, че тя е дъщеря на Тодор Живков. До такава степен беше скромно и обикновено човече с обикновените хора. И тя много направи не само за приятелите си, а и за държавата.
– Известно е, че след катастрофата Людмила отказва да взема предписаните й медикаменти и се изправя на крака с практики от нетрадиционната медицина. Когато идваше в кабинета ви, споделяше ли с вас лични неща?
– Доста работи споделяше. Нека да не засягаме тези неща. Отдавна беше. Изключете касетофона и ще ви кажа защо: Людмила не умря от болести, тя беше убита. Това е обществена тайна.
Срещу нея имаше два опита за покушение, почина след втория
Смъртта й не беше навременна и естествена. Тя почина от катастрофа. Не знам подробности, а и не искам да си навличам неприятности. Тези, които говореха много, пострадаха…
– Казват, че това пътуване до Индия много й е навредило?…
– Категорично не.
– А преди това имаше ли оплаквания от главоболие?
– Тогава още не бях енерготерапевт. Тя си посещаваше Правителствена болница за другите неща, а аз бях консултант-гинеколог и я пращаха при мен. В болницата на Мара Малеева бяхме отбрани лекари. Там се влизаше с конкурс. Професор Мирков беше шеф на клиниката, а доктор Новачков – един от най-добрите гинеколози на времето в България, ми беше пряк началник. Тогава си имахме участъци, идваха всякакви хора, но идваше и елит, предимно сърдечноболни, да ги консултираме. След това колегите оглавиха Майчин дом.
– Къде ви завари вестта за нейната смърт?
– Не си спомням, на работа в Центъра съм бил. Може би няколко месеца, след като ме назначиха, се видяхме за последно. Компанията ни се разпръсна, братовчедка й замина за Чехия, другите отидоха на други места. Имаше и един професор по психология, фамилията му не знам, прякорът му беше Шибо. Сега контактувам само с двама-трима човека от тях. Центърът ни се помещаваше в Окръжна болница. След смъртта на Людмила на няколко пъти искаха да го закриват. Желю Желев го възстанови. В болницата нямах възможност да преглеждам различни хора, идваха само генекологично-болни, а другите заболявания трябваше да ги гледам извън работното си време и затова разкрих кабинет в „Захарна фабрика”. Моя позната пациент ми намери терена. После си купих кабинет до зала „Универсиада”, понеже живея наблизо, и от четири години съм само тук.
– Как става „сканирането” с ръце?
– Преди малко видяхте, че не разпитах пациентката какво и има, а й разказах какво усеща. Диагностицирам с биополето си, и то доста точно, давам съответното фитолечение. Навремето правех и сеанси, но сега вече остарях и избягвам, защото те са изтощителни за мен. Е, ако има някои дечица с епилепсии и алергии, се съгласявам да правя сеанси.
– Все пак виждате нещо, не ви трябва бастун?
– Аз съм инвалид първа група. Запазих си отчасти зрението с билки и с упражнения. Виждам ви фигурата, на моменти виждам и лицето ви, но губя образа. С ръката си усещам слабите места на организма, казвам какви са проблемите и съответно изписвам лечение с билки. Доста хора са доволни. Сигурно отпреди това съм имал тези способности, но не съм ги усещал и не съм знаел. Всеки има биополе и, ако работи в тази насока, може да се научи. Нямам учител, сам съм си направил всичко. Имах доста пациенти, обслужваха ме няколко акушерки в Центъра по нетрадиционна медицина, защото не можех да насмогвам – имах по 50 до 150 човека на ден.
– Разкажете за най-интересните ви случаи?
– Те са много, не един, не два. Преди лекувах само гинекологични заболявания, сега лекувам всякакви. Дори такива, каквито клиничната медицина не може да диагностицира и да помогне. На много пациенти съм помогнал. Хора, които са отчаяни, че няма да имат деца, си раждат, други, които са отписани от този свят, оживяват. Идва жена – онкоболна с метастази. Дават й живот 3-4 месеца, след 5 няма нищо – оздравяла. Сега си е жива и здрава. Повечето от пациентите ми са точно такива – обикалят болниците, дойдат при мен и получават облекчение. Ето тази жена, дето чака в приемната, беше с миома преди 13 години, няма я вече, стопи се. Сега идва за други неща, за съвет.
Билките са според ситуацията. В зависимост от случая давам съответната комбинация, но казвам какви са причините. Аз не отричам медикаментозното лечение и не откъсвам пациентите от клиничната медицина, защото и аз съм човек и аз мога да сбъркам. Различните специалисти – ендокринолози, невролози, хирурзи, онколози и гинеколози си провеждат терапията. Много важно е лечението да се комбинира. Тогава раковоболните имат огромни шансове да оцелеят. Давам придружаващо лечение с билки. Варят се и ги пият като чай. Неприятното е, че много горчат, трябва да се подслаждат с мед. Голям процент от хората са доволни. Не обичам да приказвам, да се хваля, а и нямам нужда от реклама. Имам двама сина, уважавани лекари в Америка. Канят ни с жена ми, която също е лекар, да живеем при тях, но отказвам, защото обичам България.
Интервю на Людмила ПЪРВАНОВА
