Осемгодишно момче от Габрово без зрение знае всички европейски столици и учи два чужди езика едновременно, само по слух. Християн Гатев е роден с атрофия на зрителния нерв и затова, макар че очите му са здрави, откакто се е родил, живее в пълен мрак. Той никога досега не е виждал синевата на небето, зелената трева и искрящата белота на снега. Не може дори да си ги представи, защото е роден в тъмнина. Не може да види и очите на родителите си – изпълнени с грижа и любов.
Заболяването му е изключително рядко и от него у нас страдат само петима души. Вероятно поради тази причина то не е включено в списъка на Здравната каса за клинични пътеки и изследвания и държавата не отпуска нито стотинка за лечението на болните от това заболяване.
След много ходене по мъките семейството намира решение във филиал на руската клиника “Еликсир” от Калуга, който работи в Сърбия. Заболяването на Хриси изисква лечението да е поетапно. След двегодишни усилия в руския филиал Християн е започнал да реагира на светлина според лекарите. Следващата стъпка би била да разпознава сенки и да не се блъска в предмети.
Всяко едно ходене до Сърбия заедно с процедурите струва 1500 евро. С големи лишения и с помощта на близки и познати родителите успяват да съберат пари и две поредни години Християн посещава общо 8 пъти клиниката. Родителите едва насмогват на натоварването и последните процедури са били пропуснати. Предстои още една възможност за тази година, а в случай че и тя се провали поради липса на средства, ефектът от лечението ще изчезне.
– Г-н Гатев, след като през пролетта публикувахме интервю с вашата съпруга по повод състоянието на Християн, се обръщаме към вас с въпроса какво се случи през това време и защо се наложи да се преместите от Габрово във Варна. И това има ли връзка със заболяването на детето?
– Да, има! Заради специализираното училище на Хриси се наложи да се преместим от Габрово във Варна. Нови хора, никой не ни познава, трудно е… А имаме напредък в лечението. Дойде момент, в който лекарите ни казват, че не трябва да прекъсваме терапията, а точно сега изнемогваме най-много. Аз съм на нова работа. Съпругата ми Теодора работи на половин работен ден, за да може следобед да вземе детето от училище.
– Как разбрахте, че детето ви страда от толкова рядко заболяване?
– Детето се роди нормално, при нормална бременност. Не е било в кувьоз, за да мислим, че това му е увредило зрението. Когато стана на около два месеца, му купих играчка, която се поставя над леглото на детето – върти се и свири. Направи ми впечатление, че той не я гледа, а си обръща главичката и слуша музиката. Тогава забелязах, че има някакъв проблем с очите. Заведохме го в Габрово при нашите специалисти, прегледаха го, казаха ни, че нищо му няма.
През 2005 г. обаче ни насочиха към клиника „Св. Петка” при доц. Тошо Митов. Изчакахме 3-4 месеца, защото ставаше с предварително записване. Направи му преглед под пълна анестезия. Според него проблемът беше в очния нерв, но ни посъветва да направим консултация и с друг специалист в София, тъй като не беше сигурен в диагнозата. И от тогава започна едно постоянно тичане до София. Бяхме в „Пирогов” – в неврохирургията. Правиха на Хриси ядрено-магнитен резонанс, за да видят дали няма някакво притискане в главата. Изследването показа, че няма такова притискане,
нито туморни образувания
които да причиняват проблема с очите. След това му правиха второ такова изследване във ВМА и трето – в Стара Загора във Военна академия. Всички изследвания бяха добри. Откриха му само една лека хидроцефалия от неоклузивен тип, но казаха, че ще премине.
След това ходихме и в Германия, но не можаха точно да определят какво му е. От там отидохме в Лондон. Събраха се неврохирурзи, офталмолози, педиатри. Генетични изследвания му направиха. И установиха, че очите му са напълно здрави – проблемът не е в окото. Оказа се, че проблемът е в нерва – той просто не функционира. За тях беше загадка този случай…
– Защо избрахте да лекувате сина си именно във филиал на руската клиника?
– В публикация в медиите прочетох случайно за едно семейство с две дечица, близначета, от Велико Търново, които се лекуват в очната клиника на Фьодоров в Калуга. Доколкото знам, тази техника, която той използва, е била засекретена от военните, но той я внедрява в практиката си. Свързахме се със специалистите от клиниката. Направиха му преглед. Казаха ни,
че щом очите му са здрави можем да започнем да правим процедури.
– Клиниката на Фьодоров не е ли в Русия?
– Главната болница е в Русия, а филиалът й – в Калуга, където работят със същата апаратура. Ние избрахме Калуга, защото ни е много по-евтино да ходим там.
– В какво се състои лечението на Християн?
– Правят му магнитна и електростимулация, акупунктура. Отделно му включват техни инжекции, заедно с таблетки. Терапията продължава 10 дни. Всеки ден ходи на стимулации, а първия ден, когато отидем, му правят и пълен преглед, за да видят какво е състоянието му. На десетия ден – отново преглед, за да видят дали има някаква промяна, дали е задържал постигнатите резултати.
И така – на всеки три месеца. Християн се чувства добре – той сам си го казва. Лекуващите лекари ни обясниха, че вече „стигнахме светлината”. Не в смисъл, че вижда, а че реагира на светлина. И според тях, щом има напредък, трябва да продължим да се борим с болестта. По принцип много деца от България ходят в Калуга. И няма дете, което да не е получило някакъв положителен резултат.
На нас ни казаха да не се лъжем – Хриси няма да прогледне и да вижда така, както виждаме ние с вас, но се борим да стигнем минималното, за да може детето да се оправя в живота. Казаха ни, че щом стигнахме „светлината”, трябва да продължим. Със следващите ни стъпки гоним вече сенките, силуетите.
– Колко време ще продължи лечението?
– Колко време ще отнеме – не мога да кажа. А и лекарите ни казват: Ако спрете, започваме да се връщаме назад и все едно всичко досега ще е било напразно!
Бележка на редакцията: Родителите на Хриси благодарят на всички, които ги подкрепят в нелеката им съдба. С помощта на неправителствени организации в Габрово досега вече няколко пъти са организирани благотворителни прояви за събиране на средства. При последната от тези прояви, на благотворителен концерт, бяха събрани 3350 лв. Сред дарителите е и Етнографският музей “Етъра”, който е дал за лечението на момчето 1100 лв. от организирана благотворителна изложба. Тези пари обаче все още са недостатъчни, за да може един ден тъмнината пред очите на детето да се разпръсне и то най-после да види слънцето.
Който желае, би могъл да подпомогне семейството чрез сметката в Уникредит или при лична среща.
UniCredit Bulbank, IBAN BG35 UNCR 76301077272298, BIC UNCRBGSF
За връзка с бащата на Християн, Ивайло Гатев, 0896 369 518 и 0885371651.
Милена ВАСИЛЕВА
