Автор: Цветомира Панчева
Когато става дума за шефа – подчертавам, шеф, а не лидер, – видовете са много. И в процеса на кариерата на всеки човек едно е сигурно: ще се сблъска с поне няколко от тези видове. Трудно е да се прецени как да се реагира, когато подходът на човека отсреща е, меко казано, необичаен или несъвместим с нашите разбирания. Но някои модели „шефове“ се повтарят по-често от всички и е добре да ги разберем навреме… за да измислим начин за справяне с тях.
Жертвоготовният работохолик
Това е шефът, който би дал и последната капка от здравето си за доброто на компанията. Поне привидно. Той работи на всяка Коледа и Нова година, идва в офиса дори когато е с пневмония, добира се пръв сутрин дори по време на снежна буря. Остава вечер поне до 20 часа, без да очаква никакво допълнително възнаграждение до труда си. Да се обади че е болен? Невъзможно.
Лошото на този тип шефове е едно: не можете по никакъв начин да се сравнявате с тях. А и не трябва. Тяхното решение е да бъдат най-добрите и да дават пример, който по никакъв начин не може да бъде изпълнен на 100%.
Все пак има начин да се справяте с този вид шеф. А той е – да не взимате нещата толкова навътре и в никакъв случай да не се опитвате да го копирате. Не става дума да правите обратното на него и да прекалявате със закъсненията сутрин или отпуските, които не са чак толкова необходими, а просто да вършите нещата умерено и по собствен начин да бъдете незаменими на позицията си.
Егоманиакът
Подобни шефове имат нещо, наречено комплекс за превъзходство. Той действа чрез заплашване и любимият му похват е да крещи и да удря по масата. Често пъти това реално сплашва хората и им пречи да изразяват мнението си. Егото на този вид шеф е толкова голямо, че той въобще не търси причината зад възникналия проблем – за него разрешението на въпроса е да се скара на хората, заради които според него е възникнал той. Още по-лошо – той е свикнал да крещи и навиква дори тези, които отиват при него за помощ, с проблем, с който той, като по-висшестоящ, би могъл да им помогне. За съжаление това е един много често срещан тип шеф, но въпреки всичко има как да се свикне с него.
Първата стъпка е да приемете, че често ще получавате вербални нападки. Ако високият тон на човека близо до вас ви притеснява – напуснете още сега. Ако решите да останете – трябва да се борите. Никога не давайте вид, че се притеснявате от крясъците му – това го зарежда и насърчава. Ако успеете да постигнете неутрална физиономия и нетрепващ вид по време на едностранното крещене – вие сте победили. Ако от друга страна започнете да му опонирате или противоречите, считайте, че вече сте му станали враг – и рискувате сериозно бъдещето си в компанията.
Вижте останалите на следващата страница.
