Представете си следната ситуация: Седите си една вечер на дивана и похапвате домашен чипс, докато гледате някакъв скучен филм по телевизията. По някое време виждате надпис, който тече отдолу на екрана. Той ви съобщава, че след 20 минути ще има извънредна емисия, която ще ви разкаже за едно уникално събитие за България.
Превключвате останалите канали, но и там тече същото съобщение. Любопитството ви се увеличава и влизате в мрежата, за да видите какво се случва. Там има статии, че правителството се е събрало на извънредно заседание и обсъжда ситуацията. Всичките ви приятели вече коментират във Facebook какво може да се е случило.
Ето, че извънредните новини започват. Водещите в студиото преразказват това, което вече сте прочели в интернет. Действието се прехвърля пред Министерски съвет, където е пълно с журналисти. От там излиза премиерът и казва „Ние сме изправени пред една извънредна ситуация, с която трябва да се справим и да вземем правилните решения. Заседанието продължава и когато то завърши ще ви дадем повече информация“. След около час правителствената пресслужба изпраща съобщение до всички медии.
Включвате телевизора и чувате „Една от фирмите, която проучва българските териториални води на Черно море за наличие на нефт и газ е открила едно от най-големите нефтени находища в света. По предварителни данни запасите в него са около 230 милиарда барела. За да се гарантира националната ни сигурност, Правителството на извънредно заседание днес реши да национализира фирмата, която е открила находището, както и самите запаси от петрол. Очаквайте повече подробности в късните ни новини“.
Събитията в следващите дни се развиват светкавично. Независими експерти потвърждават количеството на запасите и държавата мобилизира всичките си ресурси за по-бързото изграждане на нефтените сонди. След няколко месеца те вече са готови и започват да добиват черното злато. В началото цената на петрола леко спада заради увеличеното предлагане на световния пазар, но бързо се стабилизира и се връща на предишните си нива.
В Народното събрание вече няма разногласия между управляващи и опозиция и с пълно мнозинство се гласува закон, с който всеки български гражданин ще получава до края на живота си толкова пари на месец, колкото е получавал досега, но няма да се налага да работи. За да не си завиждат, всички пенсионери от сега нататък ще получават тавана на пенсията към настоящия момент. На децата, които навършат 18 години ще им се осигурява месечен доход равен на средноаритметичното от доходите на неговите родители. Социалните помощи също се увеличават, а данъците са премахнати.
Какво ще правите, ако до края на живота ви получавате сегашния ви доход без да правите нищо?
Бихте ли отишли утре на работа? Ако не защо? Нима не си харесвате работата, а ходите всеки ден до офиса и работите по 8/10/12 часа само, за да плащате сметките си и да поддържате стандарта си на живот, заедно със всички дреболии в него? Нима завършването на онзи проект не е най-важното нещо в живота ви? Не мога да повярвам…
Същата храна ли ще ядете? Какво им е на мазните банички сутрин и на скарата на обяд? Не беше ли пицата най-вкусното нещо по време на онази оперативка, която се проточи почти до полунощ? Нямахте време за по-здравословна храна, но сега…
Със същите ли хора ще се срещате? Кое ще ви направи по-щастливи – да се видите с баба ви и дядо ви, които са ви отгледали в Сливен или онзи полу-служебен обяд с г-н Петров от фирмата-доставчик? Шефа ли е по-забавен или братовчед ви от Кюстендил, който не спира да ръси простотии?
На същите ли места щяхте да ходите? Къде бихте предпочели да сте сега – на поредната оперативка, на която се обсъжда как точно да се реши възникналия проблем или на разходка в планината? На онази командировка в хотел ЧЕП в град Лом, в ресторанта на който предлагат само кебапчета (и кока-кола за 70 стотинки) или с приятелката (приятеля) ви на ски в Боровец?
Ако сте си представили тази ситуация поне за миг, за един кратък миг, и мисълта какво може да правите ви е сгряла през този зимен ден, ЧЕСТИТО! Вие, току-що направихте първата крачка към живота такъв, какъвто си го представяте в мечтите. Следващата крачка е да го постигнете. Тази крачка няма да е лесна, но ще си заслужава, повярвайте ми.
