Марина Кискинова е певица, актриса и тв водеща. За интересната фамилия баща й е разказвал, че идва от прапрапрадядо й, който бил много страшен и респектиращ човек, лесно се палел, затова хората го наричали „кискин“. Звездата на сладката блондинка, която водеше „Музикална академия”, изгря в сериала „Секс, лъжи и тв“. За ролята й там актрисата споделя, че има чувството, че Любен Дилов я е следил и проучвал живота й, за да създаде тази героиня.Поводът да потърсим Марина, е снимка, която тя публикува миналата седмица в своята фейсбук страница. На фотоса изпълнителката на „Трябва да си луд” е с рани по лицето, наподобяващи побой. Оказа се, че това е поредната роля. В живота на Кискинова обаче наистина е имало зловеща ситуация, за която тя се съгласи да говори единствено пред „ШОУ”.
– Марина, знаете ли за този канибал, който обикаля заведенията и причинява брутални неща на разни известни личности? Вие публикувахте миналата седмица една шокираща снимка, от която се вижда, че цялото ви лице и шията са в дълбоки рани…
– Да, имаше такава снимка. Вярно е и за момент имаше и уплашени реакции, но истината е, че това е просто роля, в която влязох. Не ми се е случило наистина.
– Снимката изключително много прилича на тази, която наскоро публикува в своя фейсбук профил и Марио Екстрийм – същите рани и ужасяващ вид?!…
– Явно се е получило някакво съвпадение. Но, Слава Богу, на мен нищо ми няма. Аз и не знаех за този канибал – звучи ужасно!
– Имали ли сте до момента някакви аналогични ситуации в живота си, свързани с нападения, с кражби?
– В интерес на истината имам един случай, за който не съм споделяла досега. Преди малко повече от година и половина няколко яки мъже нахлуха посред нощ в дома ми.
Беше обир и беше страшно!
– Вие в дома си ли бяхте по това време?
– Да, бях вкъщи, сама. А те нахлуха доста късно, наближаваше 12 през нощта. По това време аз бях на терасата. Чух, че нещо се случва, след това чух и какво си говорят, докато се опитват да влязат с взлом в апартамента ми. И се ужасих от чутото. Погледнах надолу по етажите от балкона и видях, че всичко е тъмно, че хората най-вероятно вече спят. И се уплаших много. Защото чух, че вратата буквално се изкъртва. Бяха петима мъже. Обадих се веднага в полицията и те дойдоха доста бързо. Те явно се уплашиха и изчезнаха.
– Стана ли ясно кои са тези петима мъже? Влизането с взлом с цел обир ли е било?
– Да, разбра се каква е ситуацията. Било е не обир, а нападение от… съседи от съседния блок, които решили, че нещо е правено на колата. Тя беше със счупено стъкло. И бяха решили, че някой от тази къща го е направил…
– Чакайте малко!. А как са установили, че точно вие или човек от този апартамент е отговорен за счупеното стъкло?! И не е ли малко драстично да нахлуват в 12 през нощта в дома ви?!
– Драстично е, да. Аз доста се уплаших тогава. Вероятно са смятали, че някой от родителите ми са виновни за тяхната кола – просто така са решили, без да са сигурни докрай. Не са питали, нищо! Но стресът за мен тогава беше голям.
– След като се изясни ситуацията, не последва ли някаква реакция от тяхна страна към вас – най-малкото заради причинения стрес?
– Имаше, да, но индиректно. Разбрах от съседи в съседния блок, че са говорили, но лично с мен никой не е идвал да разговаря. Но малко след тази ситуация се случи и това земетресение, последното, което доста ни поуплаши. И двете ситуации като стрес се навързаха за мен. Не ми беше никак леко. Малко по-късно аз се преместих да живея на друго място. Това е най-стресовата ситуация, която съм имала, понеже аз живея сама засега… Тя си остана като спомен, като кошмар в мен. Това някой да ти кърти вратата през нощта, си е страшничко!… А и понеже аз чувах през цялото време какво си говорят тези хора…
– Какво са си говорили?
– Ами..
страшни неща – коментираха как трябва да се действа по-бързо
И да се махат след това. Да не се задържат много-много. Представих си страшни картини, честно казано!…
– Вие сте вече популярно лице – имали ли сте екстремни ситуации, свързани с почитатели?
– И тук имам една интересна ситуация, която обаче не е много за усмивка. Често получавам разни писма, които обаче явно са писани от хора с някакви психични проблеми. Иначе ми пишат и нормални хора, има хубави отзиви.
– Какво пише в писмата, как стигате до такъв извод за тези хора?
– Ами неща от типа на „ние трябва да се срещнем, аз винаги съм знаел, че ти си човека за мен. Ако не се срещнем, аз ще се самоубия“…
– Ужас! Психически тормоз?
– Ами май така се получава. Влияят ми понякога тези неща, защото малко или много ми влизат в съзнанието.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
