Емилиян Станев е литературен псевдоним на българския писател Никола Стоянов Станев. Той е роден във Велико Търново на 28 февруари 1907 година. Прекарва детството си в родния си град, както и в град Елена, където дълго време живее заедно със своето семейство. Баща му, който е запален ловджия, започва още от ранна възраст да води малкия Никола със себе си сред природата, което по-късно дава значимо отражение в творчеството на Станев. През 1928 година завършва гимназия в Елена като частен ученик, след което заминава за София, където известно време учи живопис при професор Цено Тодоров.
Рисуването обаче не се оказва неговото призвание и през 30-те години Станев се записва да учи „Финанси и търговия“ в Софийския университет. През 1931 година издава първите си литературни произведения. Година по-късно започва работа като чиновник в Софийската община, като остава на тази длъжност до 1944 година, а през 1945 става управител на ловно стопанство в село Буковец, Ловешко.
През 1938 година е издадена първата му книга – сборник с разкази, озаглавен „Примамливи блясъци“. Две години по-късно издава сборникът „Сами“, с който поставя началото на цикъл с произведения, посветени на природата и човека. Следващите му произведения са „Вълчи нощи“ (1943), „Делници и празници“ (1945), „Дива птица“ (1946) и „Тиха вечер“ (1948). През 1948 година излиза неговото най-известно произведение – „Крадецът на праскови“, като през 1964 година е заснет и едноименният филм с участието на Невена Коканова и Раде Маркович.
Емилиян Станев е автор и на много книги за деца и юноши. Негово дело са някои от българските класики в този жанр като „През гори и води“ (1943), „Лакомото мече“ (1944), „Повест за една гора“ (1948), „Когато скрежът се топи“ (1950) и „Чернишка“ (1950). След 1950 година работи в продължение на 14 години върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събитията, свързани със Септемврийското въстание от 1923 година. По-нататъшните произведения са на по-философска тематика, като в тях Станев използва огромните си познания в областта на българската история. През този период той написва романите „Легенда за Сибин, преславския княз“ (1968), „Антихрист“ (1970), „Търновската царица“ (1974), а „Тихик и Назарий“ е издаден след смъртта му. (1985). Емилиян Станев е носител на националната награда „Йордан Йовков“ за 1975 година. Големият писател умира на 15 март 1979 година в София на 72-годишна възраст.
