На 19 юли, 1969 г. човечеството следи със затаен дъх на екраните на черно-белите телевизори пътешествието на „Аполо 11“ до Луната. Зад гласовете на коментаторите се чуват фрази от обмена на съобщенията между базата в Хюстън и тримата астронавти на космическия кораб – Нийл Армстронг, Едуин Олдрин и Майкъл Колинз.
„Аполо 11″ не беше сам в космоса“, разкри Олдрин едва преди няколко години.
Екипажът попитал къде се намира „Аполо 11“ спрямо един от модулите на мисията до Луната – S-IVB. От Хюстън отговорили, че е на 11 000 км.
„Онова, което виждахме в илюминатора, не можеше да бъде S-IVB“, разказва Олдрин и допълва: „Виждахме близко разположено тяло с кръгла форма, което се движеше по елиптична траектория. Колинз реши да го огледа по-добре през телескопа и наистина, оказа се, че това не е тяло от нашия кораб“.
Астронавтите решили да не съобщават в базата, а да разкажат за него на Земята, на секретен брифинг с президента Ричард Никсън.
Сведенията им са записани единствено в т.нар. Синя книга – засекретен проект за изследване на НЛО.
„Другите космически кораби са на една права линия от срещуположната страна на кратера. Боже мой! (…) Те са тук и ни наблюдават!“
Това не е цитат от научно-фантастичен разказ, а думи, които предава на Земята първият човек, стъпил на Луната през 1969 г. – Нийл Армстронг от мисията „Аполо 11“.
За наличието на НЛО съобщават космонавтите от всички останали мисии „Аполо“.
Записите, част от които са засекретени, и до днес не са потвърдени от НАСА. През годините разговорите на екипажите със Земята са достояние на стотици радиолюбители по целия свят. Именно така става ясно, че „Аполо 8“ два пъти е бил изложен на въздейстиве от НЛО. Неизвестен обект изпраща към мисията мощен светлинен лъч, след който се появява силен звук, причиняващ болка в ушите на астронавтите.
Внезапно през 1972 г., въпреки историческите успехи, които до този момент е постигнала, НАСА отменя редовните полети до Луната, като обяснява това с нуждата от финансиране на други космически програми.
Мнозина изследователи по онова време обаче търсят причината другаде. Според тях не е изключено развити цивилизации да добиват там редки минерали, метали и радиоактивни елементи.
Снимки на американската космическа сонда „Клементин“, направени през 1994 г., изненадващо показват руини от лунни градове, приличащи на улици и квартали, на прозрачни куполи, тунели и други съоръжения.
Две години по-късно бивши служители на НАСА дават пресконференция, по време на която признават, че на Луната има обекти и явления, които не могат да бъдат породени от естествени фактори. Изображенията, направени там, приличат на минни структури и механизми.
„На нас ни беше дадено да разберем, че мястото е заето“, разкрива Нийл Армсртонг няколко години преди НАСА да прекрати редовните полети до Луната.
От 700 киноленти за мисията, мистериозно изчезват 698, а единственото устройство, с което биха могли да бъдат разгледани, е унищожено.
