Били Хлапето е един от най-популярните изпълнители на родната ни хип-хоп сцена, но запознатите с кариерата му са наясно, че пътят до статуквото му далеч не е кратък и успехът му далеч не е незаслужен. Срещнах се с Билян Моллов, както е истинското му име, в град Пловдив и заедно с него се впуснахме в една искрена двучасова дискусия за творческия му път, запознанствата с възлови фигури в кариерата му, дебютния му албум В реда на нещата, покойния му приятел Niks, някои от по-популярните му парчета, любимите му артисти, както и за неразкрития му до този момент пред широката публика талант да готви. Дискусията, която следва да прочетете, ще ви даде не една или две допълнителни причини, поради които си заслужава да следите творчеството Били Хлапето. И без да увъртаме повече, пожелаваме ви приятно четене.
Здравей, Били. Благодарим ти, че отдели време за първото си интервю за списание Еталон. Поздравления за дебютния ти албум В реда на нещата. Как се чувстваш след неговото издаване?
Както и преди неговото издаване. Нормално. Всичко е наред. Продължавам да си правя музика. Всичко е постарому, само че имам албум вече. За мене лично нищо не се е променило кой знае колко след албума.
Усети ли някакво облекчения след като излезе албума? Все пак той е плод на доста работа.
Ами облекчение – не. Принципно аз съм човек, който не се задоволява с това, което е. В смисъл такъв, обичам да изпипвам нещата много. Сякаш нямах времето или по-скоро съзнанието да изпълня албума както исках, но като за първи албум е добре. Мисля, че е супер. Но следващият албум ще е много по-добър. Със сигурност.
Преди да продължим по темата с албума, нека се върнем назад във времето. Ти далече не си нов артист на българската хип-хоп сцена като началото на твоята кариера е поставено преди малко повече от 10 години. Но за да започнем от още по-далеч, спомняш ли си как се запозна с хип-хопа?
Аз съм израснал в Русе и в Копривщица, и в едно градче близо до Русе – Ветово. По принцип ние му викаме Ветово от време оно. Нямам идея защо. Като цяло там се слушаше малко по-различна музика. Спомням си, че първи клас имах уокмен Phillips. Имах страшно много касети – Nana, C-Block, Nas, Too $hort. Имаше и някакви, на които тогава сме им викали, че са хип-хоп и прочие, или по-скоро аз не съм разбирал какво значи хип-хоп и т.н. Беше различно от това, което се слушаше. Беше различно от „100 патрона“ и „Бял мерцедес“. Аз израснах в квартал, в който всички бяха шанаджии. Всичките големите се събираха и единият ремонтираше колите на всичките, другите бяха бригадири, четвъртите се занимаваха с това, петите – с друго, и естествено, те няма да слушат Nat King Cole. Израснал съм в някаква такава градска атмосфера, после в не толкова градска атмосфера. Визирам това градче Ветово. Там нещата бяха по-различни. Имаше много етноси в тоя град. Има роми, има българи, има турци, има татари. Научих езиците им. Между другото, моя баща е татарин. За хората, които се чудят какво е татарин – това са казахите, джунгарите и черкезите, които излизат от Монголия, заедно с други такива племена. Те са по-дръпнати и са малко мургави. Баща ми живее в китайския квартал във Ветово. В смисъл, аз му викам китайски, защото всички са дръпнати [смее се].
А как се запознах с хип-хопа? Спомням си, че като слушах такава музика, големите ми викаха: „Ааа, слушаш черно ли бе?“ И мен ме хвана срам. Чудех се какво лошо съм направил. Черно?! Да сложат такъв етикет на тая музика. Какво значи това? Има ли бяла музика? Същото е и като кажат “Black Party”. Някъде виждал ли си “White Party”? Много е расистко според мен. Няма „черна“ музика. Има хубава и лоша музика.
Можеш ли да познаеш от кой твой трак са следните редове: „Сега е още рано, предстои ми много труд / А тебе те е яд и ми викаш, че съм луд“. Това ли беше първия ти студиен запис?
Е, това трябва да е от „Новобранец №1“! Да, това ми е първия студиен запис като цяло. В интерес на истината, Ghettoman ми помогна да напишем текста. Аз бях още лапе, wannabe. Написах някакви неща, пратих му ги и той ги направи да звучат по-добре. Ако сега трябва да се чуя отстрани, когато съм почвал да правя музика, щях да си кажа, че от мен няма да стане нищо. Така че хората, които се опитват да правят нещо, да не спират. Това е насочено към по-малките. Също така, хубаво е да подражаваш на някого, но не и до такава степен, че буквално да си обсебен от него и да се опитваш да го копираш, защото става вече грубо. Но като цяло схемата с текстовете и индивидуалността става с израстването на самия човек като личност. Първо трябва да израснеш, да видиш това, онова и тогава вече индивидуалността се пренася в музиката ти, тъй като в крайна сметка, колкото и клиширано да звучи, музиката е една емоция, едни чувства, които излизат от теб.
Предполагам, че би искал да благодариш на Мартин. Той ли е отговорен за осъществяването на контакта ти с Ghetto Productions?
Да. Марто е най-големият! Ние сме приятели от много отдавна, макар че не сме се чували от много време. На едно парти се видяхме с него и си лафихме, и му казах, че е много голям. Човекът се занимава с много различни неща. Например, с дрехи. Като цяло, той ме запозна с Ghettoman. Мартин беше човекът, който ме представи в цялата схема, и със сигурност му благодаря.
„Danger“ ли беше твоята първа поява в клип? Какво си спомняш от снимачния ден?
Мисля, че да. Спомням си, че беше интересно за мене като цяло. Снимахме много дълго време. Но в крайна сметка аз съм бил някакъв лапещак. Сега като погледна към нещата, които съм правил едно време, било то и от албума, бих променил много неща. Тогава съм пял някакви неща, които мисля, че не е било редно да ги пея. Бил съм някакъв пикльо, който се е опитвал да изпъкне по някакъв начин. Но в един момент се осъзнах и се намерих като личност. Оставяме на страна артиста Били Хлапето, говоря за Били като човек. И продължавам да се изграждам като личност. В крайна сметка съм на 25. Тепърва нещата, които искам да правя, ще ги правя.
Друг много интересен момент от твоя творчески път е това, че заедно с Ghetto Productions си подгрявал Method Man и Lil Jon. Как протекоха събитията и с какви впечатления остана. Успя ли да ги видиш или да се запознаеш с американските изпълнители?
Да, видях ги от близо. Но на мен такива неща не ми правят кой знае какво впечатление. В крайна сметка и те са хора. Едно време за мене е било много важно да ги видя и в един момент седиш, и си казваш „Какво като е Lil Jon, какво като е Method Man?”. И те са хора, успели хора. Особено Method Man, той е много голям и като лирика, и като всичко. Влиятелна фигура в културата е и съм сигурен, че всеки един изпълнител, направил нещо толкова голямо, е и голям човек. Ти не може да си супер малодушен и да си фактор в цялата схема.
По време на престоя ти в Ghetto Productions, ти се запознаваш и с една от най-важните фигури в твоето творчество, Lexus. Кой поде инициативата да работите заедно?
Аз. Като се запознах с Lexus не разбирах нищо на английски език, ама нищичко. В един момент като реших да запиша “Don’t Stop” с Niks, Бог да го прости, и Lexus, месеци преди това започнах да уча английски език, за да комуникирам с него. Обадих му се и в последствие ми обясни, че за него е било много странно аз да му говоря на английски и си е помислил, че някой се бъзика с него. Събрахме се, записахме парчето, и до ден днешен сме си неразделни. Много големи приятели сме и много се радвам, че е така, защото Lexus е човек с много богата култура, видял е много неща, и е мъдър човек. Много неща съм научил от него. Като цяло гледам се уча от по-големите от мене.
Би ли се съгласил, че колаборацията ти с вече покойния Niks и Lexus, „Don’t Stop”, е хитът, с който изгря?
Може да звучи скромно, но какво значи да изгрея? За мене музиката не е слава. Искал съм да го направя, затова съм го направил. И до ден днешен е така – аз за слава не се боря. Имам съвсем различни ценности, поне така го чувствам. Като цяло гледам накъде се развива цялата тая галимация в България и искам по някакъв начин да променя нещо чрез музиката си. И не само аз, има доста изпълнители. На прима виста ти казвам Явката ДЛГ, Dim4ou, Madmatic. Много са. Сега много хора ще ми се обидят, че не ги споменавам. Много са. Но не са в телевизията, не са там, където съм аз. Което всеки сам го избира. Не искам да излезе все едно се хваля, че ме дават по телевизията. Аз слава не гоня. Аз искам да правя нещо друго, да изградя нещо в малките, което да им помогне по един или друг начин, защото всеки прави грешки в живота си и големите са тези, които трябва да кажат на малките „Направили сме някакви грешки в живота, било то, че сме използвали наркотици, били сме се, напивали сме се, повръщали сме, и т.н.“. Да им обяснят, че всеки прави грешки, но трябва да се учим от грешките си. Не е проблем да паднеш, въпроса е като се изправиш, да знаеш как да не паднеш в същия капан.
Около 2010-2011 година заедно с Кристо разработвате лейбъла Drama Music. Кой поде инициативата за създаването му?
Ами не. Всъщност ние мислехме да го направим, но в крайна сметка аз и Lexus си го задвижихме тоя проект. Drama Entertainment – това са Били и Lexus. Drama in the house. Drama ми е псевдонима като бийтмейкър още от преди да се запозная с Lexus.
А по същото време, спомняш ли си да си се занимавал с онлайн радио?
Радио [замисля се]? Спомням си, че се зарибявах да пускам в едно онлайн радио на някакви хора от Хасково. То от начало беше някаква бясна чалга, ама аз им викам „Аре де, спрете се вече“. И се зарибих. Нямаше какво да правя тогава, бях лапе, ходех на даскало и компютърът беше 24/7 включен. Вървеше само хип-хоп и се слушаше, честно казано. Имаше постоянно 30-40 слушатели, което не е малко. В един момент просто спрях да имам толкова време и престанах да пускам. Но иначе се бях зарибил много, бях започнал да копирам щатските радиа, спотовете им, кълцах интервюта на рапъри, слагах ги. Не че някой го е интересувало или е разбирал [смее се].
Един от най-популярните ти хитове до момента е колаборацията ти с Dim4ou и Lexus, „Баш майсторска“. Подозираше ли, че точно този трак ще пожъне такъв успех?
Не, в никакъв случай. Историята е следната: бяхме вкъщи с Иван – Whitepack. Той даже се занимава с музика и ми е аверче, помагам му да се развива като цяло и сега ще му пускаме един сингъл с Young Champions Cash Crew (Y.C.C.C.) по мой бийт. Та беше нещо от сорта на 3 през нощта и аз звъня на Бате Пешо и му казвам „Бате може ли сутринта в 8 да запишем нещо?“. Аз нямах нито бийт, нито нищо [смее се]. В крайна сметка го направих супер бързо тоя бийт, записах си куплета, и това някъде около 2 месеца си седя в ъгъла. Като го пратих на Dim4ou той се изкефи, аз промених някои неща по текста, Lexus записа припева и готово.
Как се запозна с Dim4ou?
Niks, който ми е много добър приятел, Бог да го прости пак, ме пита дали съм слушал Dim4ou и аз му казах, че не съм. И ми го пусна. „Ето ти три, вземи ги, куплети с интриги/ Глупаци ако видиш по пътя си, ти ритни ги“ [смее се]. Изкефих се супер много. После кавъра на „Down On Me” на 50 Cent и Jeremih: „Искам ги всичките, дай ми ги“. Dim4ou е много голям и е много голяма личност. Пичага е. Много рядко се случва да се усетиш буквално в твои води. Като седнем двамата, не си говорим за музика. В крайна сметка ми омръзна да говорим само за бизнес и за прочие. И ние сме хора, дай да си почиваме малко от време на време. Dim4ou е една много харизматична личност и е мъжкар. Любимецът на народа.
Друг твой близък познайник от варненската сцена е Явката ДЛГ. От колко време се познаваш с него?
Кажи речи от „Баш майсторска“ насам. Ние се познавахме и преди, но по-бегло, по Интернет сме си писали. Той ми се обади и ме попита дали може да направи ремикс на песента и аз се съгласих. Пратих му инструментала. Даже в последствие имаше някаква интрига, че той откраднал инструментала, макар че то си пише „оторизиран ремикс“. Така го написахме, та да знаят хората, а накрая се чудим какво се случва. Опира си до типичната българщина.
Преминаваме на следващата възлова фигура, която ти е помагала през годините, а именно Графа. Казваш, че един ден просто сте седнали, говорили ли сте и сте харесали взаимно идеите си. Как обаче стигна до срещата с него и как се стекоха събитията след това?
Да, бяхме в Пловдив на Coca-Cola турнето. Говорихме, казах му, че искам да работим. След две години той ми се обади и влязох в лейбъла. Показах му, че съм надъхан. Аз вече бях направил „Баш майсторска“. Просто я пре-мастерирахме в студиото на Графа, след като вече я бях записал в студиото на Бате Пешо – Studio Buster. Бате Пешо направи първоначалния микс и мастеринг, след това микса се запази и само мастеринга бе преправен от Боян Ковачев в Monte Studio. Другото интересно нещо е, че в „Баш майсторска“ на куплета на Dim4ou има един кийборд, който е изсвирен от Злия. Има и един пад, който е правен от Бате Пешо. Малко хора го знаят това, но искам да го кажа, за да не излезе, че някой си приписва заслуги, макар че в Музикаутор всичко е описано в детайли.
Графа е виновен и за запознанството ти с Михаела Филева, която в крайна сметка става една от най-честите ти колабораторки. Как се работи с нея?
Като цяло ние сме много добри приятели, като брат и сестра сме. С професионалисти се работи много лесно. Нещата се случват с лекота, защото всеки знае какво иска и как да го направи. Не знам до колко успяваме да направим това, което искаме, но като цяло лесно се работи.
В момента в Monte Music ти работиш и по доста чужди проекти, освен твоите собствени, което включва и писането на чужди текстове. Каква е разликата между това да пишеш за себе си и за другите изпълнители?
Просто трябва малко повече да се съобразяваш. Като пишеш за себе си не ти пука особено за лирическия герой, а когато става въпрос за друг изпълнител – гледаш да го напаснеш спрямо артиста, за когото пишеш.
Нека поговорим и за дебютния ти албум, В реда на нещата. Как би го описал на хората, които все още не са го чули? Как би ги мотивирал да си го купят?
Ами аз няма да карам никого да го купува. Ако има приятели, които искат да го чуят, просто да го чуят. Нищо повече не мога да кажа. Освен самия мен, в него са събрани много изпълнители, на които се кефя – Liter Jack, Ruth, Niks, Явката ДЛГ, Dim4ou, F.O., Hoodini, Feel, Dorothy, Maryetha, Renata, Михаела Филева, Дивна, и разбира се Lexus. Ние с него сме си българските Чапай и Петка [смее се].
Дни преди представянето на албума, някои национални медии те обявиха за изчезнал. Какво всъщност се случи?
Ядох сладолед [смее се].
Промото на албума се състоя на 21 май в столичния клуб Once Upon A Time… Biblioteka. Как протече събитието през твоите очи?
За мене беше много вълнуващо, тъй като беше нещо, което до сега не съм правил, очевидно. Бях много объркан, много забързан вътрешно, не знаех какво става. Хора, не знаеш на кого да кажеш „Чао“, на кого да кажеш „Здрасти“, на кого да кажеш „Как си“. Каша в главата ми. Но като излязох на сцената, всичко просто спря. Бяхме с банда: Весо – Algoriddim – който беше на MPC-то и пускаше парчетата, Константин Ангелов – Косьо от Ogi 23 – на китарата и Васил Вутев на барабаните. За мен беше много яко чувството да със с група, защото едно е да си пуснеш синбека и да си изпееш албума, а друго е да излезеш на живо. Даже имаше нещо интересно – прегря единия пулт и викам на Васето „Давай, блъскай човек“ и хората се изкефиха. Правехме го от сърце и това си личеше според мене. Беше пълно с народ, не съм очаквал толкова хора да дойдат. Имаше много изпълнители, на които благодаря, че дойдоха да ме подкрепят. Явката ДЛГ дойде, изпяхме си парчето, Feel и Dorothy също, Михаела Филева и Lexus, Графа също се качи, Ruth също. За жалост, Liter Jack, Dim4ou, F.O. и Hoodini имаха ангажименти и не успяха да дойдат. Беше супер брутално чувство, всички хора са дошли да те подкрепят. Това все пак е уважение към труда ти. Нямаше седнали хора, всички бяха на крака. Силно се надявам хората да се се изкефили.
Малко след пускането на албума в продажба, ти разкри и видеото към едноименната ти колаборация с Михаела Филева, „В реда на нещата“, чиято премиерата всъщност се състоя на тазгодишното издание на награди на БГ Радио. Смяташ ли, че към момента това е най-добрата ти колаборация с Михаела?
Аз като самооценка съм много слаб, така че не мога да ти изложа някаква теория или теза какво мисля, в крайна сметка хората са тези, които ще го оценят тва нещо. Те са хората, които ще кажат става или не става. Все пак, от албума си имам любими песни, които са „Outta Control”, „Искам да ме палиш“ с Niks. „Outta Control” е песен, която хората задължително трябва да чуят.
Какво е общото и в същото време различното, между клиповете към „В реда на нещата“, „Don’t Stop” и „Както искаш“.
Маските. И в трите клипа има маски, но са три различни маски. За „Don’t Stop” са гипсови маските, аз все още си ги пазя. За „Баш майсторска“ е от един приятел на Bashmotion, на когото благодаря, че ми я подари в последствие. Интересна история е, че на Bashmotion всъщност му откраднаха колата. Ограбиха го. Буквално му вдигнаха колата с много техника и т.н., и той мислеше, че маската е останала в колата, но в последствие за „В реда на нещата“ ми я подари, а аз се зарадвах и реагирах много бурно.
След първото слушане, в албума правят впечатление 2 неща – няма солови песни и в същото време, ти нямаш нито един изпят припев. Би ли казал, че припевите са ти слабост?
Всъщност в „BFH“ с F.O. и Hoodini, двамата с Hoodini пеем припева заедно. Иначе не. Не може да се каже, защото аз като цяло съм много зарибен да си припявам разни неща, но честно да си кажа ме е срам. Затова се обръщам към моите приятели. Всъщност албума не е на Били Хлапето, албума е на Били и приятели. Това не е моят албум, не съм само аз вътре. Би било много егоистично да кажа, че е само мой. Fuck that shit. Всички са се потрудили за проекта.
В албума намираме и трака „Свеж и непокътнат“. Това е първата ти официална колаборация с Явката. Защо ви отне толкова време?
По-скоро на мен ми отне време. F.O. го беше казал: „Когато правя песен с Явката, гледам да удрям на скил“. Той също така бе казал, че никога не се е замислял какво ще е аз да запиша с Явката. И двамата сме по-лирични, макар че аз не мога да се сравнявам с Явката. Той е по-голям от Съветския съюз преди да се разпадне. Много голям. Страшно умно момче. Но стига сме го хвалили, че ще ми се разсърди [смее се].
Една от неочакваните колаборации в албума е „Понякога“ с Liter Jack и Ruth. Как успя да събереш и трима ви в една песен?
Ами като цяло аз и Liter Jack планираме да запишем EP. Сега подготвяме още няколко песни с него, пак с old school звучене. Вкарването на Ruth беше много голяма изненада за мен. Аз много ѝ се кефя като личност и като изпълнител, аз пък не съм толкова нагъл, че да ѝ се обадя и да ѝ кажа да работим заедно. Помолих Весо – Algoriddim – с който работихме много по албума, да я попита дали би се изкефила да запишем заедно, и тя му е казала, че е съгласна. В последствие, Ruth ми сподели, че ѝ харесват моите парчета. В момента даже правя няколко инструментала за нея. Възхищавам ѝ се. Като цяло в България има доста хора, на които се възхищавам и се радвам. Имаме много добри изпълнители и смея да твърдя, че сме талантлива нация.
Все пак редно е да споменем и “We Like To Party” и „Искам да ме палиш“ с участието на покойния Niks. Кога са записани неговите върсове?
Мисля, че за „Искам да ме палиш“ я записахме 2012. Това парче беше с друг бийт, но в последствие остана само едно вокалче, даже аз не мога и да го изпея. Остана само то и преработих напълно инструментала. Помня, че когато беше излязла „Баш майсторска“ ме разкъсваха по интервюта и по участия, а той ми казваше „Айде бе, Били“. И един ден се замислих, че е много лошо за най-добрия си приятел да не мога да отделя време и му казах да дойде до нас. Взехме си бирички, каквото се сетиш. Аз тогава живеех на Витоша. Направихме го, Niks се свърза с Renata, която е от Варна, тя записа припева и аз после направих една осмичка. Малко ми е тъпо да говорим за тия неща, защото той все още ми е най-добрия приятел и след като почина ми беше много трудно, и все още ми е трудно. За някои хора може да звучи клиширано, но в днешно време е трудно да имаш приятели, а той беше много стойностен човек.
Да очакваме ли още клипове към песни от албума?
Честно казано все още не знам. Аз съм такъв, че обичам като направя нещо, веднага да се захвана с нещо ново. Не обичам да бавя нещата. Като цяло на „Outta Control” и на „Billy ми го дал?“ също бих направил видео. Искам и на „Искаш да ме палиш“ да направя клип и ще го направя със сигурност, рано или късно.
Какви музикални влияния имаш извън сферата на хип-хоп музиката?
Marvin Gaye, Nat King Cole, James Blake, Frank Ocean, The Weeknd, Ray Charles, Stevie Wonder… Дори не знам от къде да започна. Аз не се ограничавам откъм музика. Billy Idol, Metallica, някакви оркестри, просто не се ограничавам. За мен има хубаво направена музика и лошо направена музика. В крайна сметка аз във Ветово съм израснал сред роми и те ме запалиха като цяло по музиката.
Освен като изпълнител, ти се подвизаваш и като бийтмейкър. Все още ли „изнасяш“ бийтове за чужбина?
Да, работя с доста изпълнители. Правя музика за много хора и се радвам, че го правя. В крайна сметка музиката е интернационален език, на който може да се разговаря. Сега даже работя с един изпълнител, с когото свързах Liter Jack и заедно записаха колаборацията „2 MC’z“, Kezzo. За неговия албум имам една 16ка.
С кой твой инструментал се гордееш най-много?
„Искам да ме палиш“, защото е хем меланхоличен, хем доста клубен бийт. В повечето случаи, като ходя по участия в клубове, интрото, което ползвам преди да започна пея е тази песен. Гледам, че хората, които за първи път чуват песента, на втория припев вече си припяват.
Кой беше последния бийт, който чу и си каза „Иска ми се аз да го бях създал“?
Всеки един на Timbaland. Аз съм му много голям фен и много съм се вдъхновявал от него през годините. Някои от бийтовете ми звучат като неговите, но не точно. По-скоро като Timbaland, пречупен през моята призма.
Какво не ти харесва на българската хип-хоп сцена?
Ами то не е точно в сцената, ами по-скоро във феновете. Хората още не са се научили да слушат това, което искат, и много се влияят от приятелите си. Единият почва да слуша дъбстеп, и другия след това си казва „Ми хубаво, и аз ще започна да слушам дъбстеп, защото е модерно“. В крайна сметка, намери себе си и прави това, което искаш да правиш, а не да ставаш един от всички. Защо да си един от тях, като можеш да си себе си? А сред самите изпълнители, всеки отговаря сам за себе си. Има неща, които ме дразнят, но кой съм аз, че да ги обяснявам? Хората са малко или много ситото за тия неща и всеки ще се осъзнае рано или късно.
Кажи ни един изпълнител и един бийтмейкър, който според теб си струва да наблюдаваме в близкото бъдеще.
От българската сцена – Whitepack, Game Over, от Варна има много изпълнители, от Бургас има, от Пловдив, от София, от Русе, от Ямбол. Мисля, че след време ще се утвърдят и се надявам, че и самия аз в един момент ще имам влияние да ги събера всичките и да им дам старт. Също така, забравих да спомена M.W.P. Той има много богата музикална култура и скоро се надявам да може да се засечем и да направим някакви песни. Аз всъщност съм му пращал инструментали и дано скоро да ги мискнем нещата. Като цяло е хубаво хората да го слушат, защото има какво да им каже. А за бийтмейкър – честно казано не ги следя много.
От чуждестранните бих казал Kendrick Lamar и ¡MAYDAY!. Също и The Government от Pittsburgh. Бих добавил и един от по-старите в играта – Tech N9ne. Новите му парчета също са много добри. Общият албум на Cypress Hill и Rusko също е задължителен. Cypress Hill и дъбстеп – лудница. А от бийтмекърите бих казал Danja, който не е от младата генерация, но малко хора са запознати с творчеството му.
Иначе извън хип-хоп стила – Frank Ocean, James Blake, Chet Faker, Delta Heavy, и доста други.
Как се забавлява Били?
Обичам да съм си вкъщи, да правя музика, да разхождам кучето, да готвя. Смея да твърдя, че мога да готвя.
Какво куче имаш?
Хъски. Даже аз го казах в парчето „В реда на нещата“: „Не търся връзки, няма връзка, но движа с хъски“.
Ти спомена и готвенето като твое хоби. Имаш ли специалитет?
Не че нещо, ама вкъщи като дойдат да ядат се мълчи докато не свърши храната.
Защо читателите ни трябва да се интересуват от теб и твоето творчество?
Не са длъжни [смее се]. В крайна сметка, ако се кефят на нещата, които правя – да следят. За тия, които искат – има какво да кажа и да чуят. За самия мен е интересно в каква посока ще тръгне музиката ми, защото аз обичам да експериментирам. Правил съм разни джазови неща, някакви по-чил, също и неща, които не мога да ги категоризирам. Имам и един инструментал, върху който сложих акапели на The Weeknd, и стана много яко. Смятам даже да го пусна като неофициален ремикс, за да видят хората една друга моя страна. Имам много проекти, по които работя, но обичам да изпипвам нещата, да знам, че давам нещо яко. Не да седна за няколко часа и да направя нещо, което след това да пусна ей така. Много хора го правят, нетърпеливи са. Макар че аз съм овен и за моята зодия нетърпеливостта е номер 1 като фактор, при мен различното е, че колкото и да съм нетърпелив, искам да ги изпипвам нещата до максимума, на които съм способен. Бавя се много, но пък за къде да бързам? Бързата работа – срам за майстора.
Какво ти предстои оттук нататък?
Надявам се само хубави моменти и хубава музика. Вчера се върнах от София, от студиото на Monte Music, и там разработвах бийтове с Algoriddim, с Косьо от Ogi 23 също работихме по един по експериментален бийт. Нямам търпение сега да се прибера и да видя как ще се развият работите.
Кой беше въпроса, който не ти зададохме?
Ами нещо, за което искам да да говоря, е впечатлението, което оставям у хората. Много от хора си мислят, че съм надут, че съм темерут. Повечето от изпълнителите са ми сложили етикет, че съм отшелник. Отшелник съм, защото както пея в едно парче: „Не си говорим, защото не сме си паснали/Гасне ли огънят, с който сме израснали?“. В крайна сметка ако ми допаднеш като човек, ще си лафим. Аз съм човек, който не обича да занимава другите със себе си. Примерно ако има 5-6 изпълнителя там, аз ще стоя в другия ъгъл. Ако искаш нещо да говорим – аз нямам нищо против, ама няма да отида да им досаждам. И това е апел към хората, които ме харесват. Където и да ме видят, за мен би било удоволствие да седнем, да поговорим, да се снимаме, да ви дам автограф. Нямам нищо против, даже ще се радвам.
Искаш ли да добавиш нещо или да кажеш нещо на читателите на списание Еталон?
Поддържайте огъня в сърцата си, подкрепяйте аверите си, бъдете една идея по-човечни. Усмихвайте се, радвайте се на малките неща, действайте си нещата. Бъдете себе си. Не влизайте в рутина, иначе ставаш робот. Не завиждайте на никого. Енергията, която бихте вкарали да завиждате на някого, може да я вложиш другаде и да постигнеш нещо. Правете нещата, които усещате, но имайте едно на ум. Друго – здраве да е.
Фен страница на Били Хлапето във Facebook
Закупете дебютния албум на Били Хлапето, В реда на нещата
