Гълъби – Паламарски Palamarski – Името си породата носи от село Паламарца в бившата Поповска околия. Гълъбът е известен още и като “паламарски певец”, “поповски певец”, “музикант”, “питомен гълъб”. Това се дължи на способността му да пее дълбоко, гърлесто, с ниски и много продължителни тонове, както при нито една друга българска порода. Това е едно от най-ценените му качества. Но наред с него той има и други способности – красиво летене и главоломно преобръщане през глава по десетина и повече пъти. Породата не е много разпространена и се отглежда главно в Попово, Бяла, Разград и околните села.
Ганчо Шишманов от град Бяла беше успял да направи едно доста сериозно ято, с което се занимаваше дълги години и при него можеха да се видят истински паламарски гълъби.
Тяло – едро, с изпъкнали гърди, леко изправено.
Глава – средно голяма, леко удължена, овална. Породата е в два варианта: с качулка и без качулка. Над 90% от наличните гълъби са с качулка, която е от две симетрични завъртулки с нормално дълги пера.
Очи – бистри, с леко жълтеникав оттенък.
Околоочие – гладко и бяло.
Клюн – средно дълъг, масивен, прав, с широка основа, бял.
Врат – средно дълъг, дебел, заоблен, носен вертикално.
Гърди – леко изпъкнали, силни.
Крила – широки и дълги. Носят се над опашката и почти достигат края й.
Опашка – широка поне колкото гърдите. Състои се от 15 до 20 широки и здрави пера, продължаващи естествената линия на гърба.
Крака – здрави, средно дълги, без перушина, червени, с бели нокти.
Цвят и окраска – отглежда се в черен, червен и маслен цвят, като едноцветен и освен това в същите цветове с окраска – герданлия и бяла опашка. Белият гердан започва от звездичките на качулката и се спуска по врата към предната част на гърдите с форма на две обратно обърнати, срещуположно поставени запетайки, с тънка разделителна линия в долния им край. Съществуват и чисто бели екземпляри.
