Свикнали сме да приемаме лова и риболова като нормални занимания. Даже имаме Ловно-рибарски съюз. Легенди се разказват за ловджийските подвизи, възпяти както в музикални хитове, така и в безброй вицове.
Оставям настрана рибите, защото те не са като сухоземните животни, т.е. някак отдалечени са във водата и не са топлокръвни.
Замисляли ли сте се обаче колко е нормално това да преследваш живо същество за да го убиеш и през цялото време да се опияняваш от страха му? Аз винаги съм се учудвал що за удоволствие е това. Приемам го като хладнокръвно убийство – форма на садизъм.
Знам, звучи еретично. Aма все пак помислете! Не е ли така?
От различни ловци съм слушал, че отиват на лов не за прехраната, а за тръпката. Какво представлява тази тръпка? Садизъм.
Покрай случая с ягуара Алонсо видях доста дискусии и научих любопитни неща, които за пореден път ме убедиха: хората сменят мнението си не само според удобното за момента, но и в зависимост от извършителя на дадено действие. Ако е приятел, може. Ако обаче е враг, тогава за същото биха занесли съчки до кладата, на която да бъде изгорен.
Та така, от форумни умници научих:
Да убиваш за прехрана е същото като да убиваш за удоволствие. Следователно когато див звяр ловува, защото е гладен и така диктуват инстинктите му, е точно като група хора да преследват дивеч, осъществявайки “удоволствието”, наречено лов.
Освен това: един и същ човек може да те обвини, понеже ядеш месо /заложено в природата на човека/ и в същото време да поздрави свой приятел, че е садист, забавляващ се с преследването на живо същество.
Човекът е единственият жител на планетата Земя, който убива за удоволствие. Но пък и това било позволено за някои.
След като има хора, които отричат общовалидни истини и правила за да угодят на моментния си интерес или на приятел, тогава как очакваме да постигнем разбирателство по някой по-сложен въпрос? Изключено е.
Забавна страница във Фейсбук
Група във Фейсбук
…………………………………………….
Апология на тъпака
Петицията умря
