Върховата изява на маскарадните игри в Средните Родопи безспорно е на празника “Песпонеделник” в с. Широка лъка – това е първият понеделник след Сирни Заговезни, когато се обесва злото, превъплътено според родопските митологични представи в „бесните” кучета. Идеята на този езически празник в началото на месец март е да бъде прогонено злото и да бъде засаден новият живот.
В този ден всеки гост на селото става свидетел на странна гледка – големи чудовища-кукери, въоръжени с дървени саби, боядисани в червено, танцуват из селото, за да изгонят всяко зло от селото, от къщите, от душите на хората. Кукерите са накичени с чесън, боб, чушки. На кръста им е завързан колан, на който са закачени различни по големина родопски чанове. Със звъна на чановете и дървените си саби те гонят злото.
Вдига се много шум, звън и смях
В този ден се пеят много родопски песни, хората празнуват. На фона на старите къщи тази гледка е наелектризираща и вълнуваща.
„Песпонеделник” представлява древноезически обичай, обогатен с християнски елементи, изпълнява се за плодородие, изобилие и здраве.
Обичаи като женитба (с мъжка булка), любов, раждане пресъздават жизнения цикъл и подтикват природата към нов живот.
Играта на маскираните мъже е мистично единство на ритъм, звук и багри, довеждащи почти до транс. Маските в народните вярвания на родопчаните защитават от „нечистите сили“. Звукът на звънците, окачени около кръста на маскираните мъже, омайва и подсилва предпазното им действие.
Само звънците на всеки участник тежат до 30 килограма, а маската и костюмът – 20, така
теглото на маскировката, с която изпълнява своите танци кукерът, достига близо 50 кг
По традиция всички обредни роли се изпълняват от мъже, облечени в различни маскарадни костюми. Костюмите, които носят маскираните в Широка лъка млади мъже, се състоят от типичната за селото традиционна женска дреха – „вълненик”, на краката имат кожени навуща, на кръста – чанове и „тюмбелеци” (огромни звънци, носени от водача на стадото).
За маските си те използват допълнителни атрибути – червен плат или червена боя за очертаване на очите и устата, дълги кълчищени мустаци, чеснов лук – за прогонването на злото, който е силен апотропей (предпазващ от беди амулет) според българската народна митология…
Трудно се описват с думи картините, които оживяват по калдъръмените сокаци на селото, по-добре да се видят.
Широка лъка е известна и с песните си, които са съпроводени от каба гайда. Широка лъка с право може да се нарече “храм” на родопската песен. Тук няма семейство, което да не е свързано с родопската музика, в селото са се родили едни от най-известните певци и гайдари на родопския фолклор.
