Кой не знае нашите депутати, кой не е чувал за тях! Аз от една седмица непрекъснато ги слушам, понеже ме разпределиха да подслушвам парламента.
Вие сигурно си мислите, че съм се притаил в кулоарите на Народното събрание и със слушалки на ушите слухтя. Не, депутатите притичват до парламента само за да пуснат по една вода безплатно и да проверят няма ли да им раздават айпадести компютри или пък някой мобилен телефон като за по-първи хора.
Аз съм се притаил в кафенето срещу парламента, тук пребивават депутатите, когато не са в командировка, пият кафе, ядат пасти и обсъждат съдбините на страната на принципа „мандат да мине, друг да дойде“.
На шеста маса седяха двама, вече ги познавам добре. Единият в характерен маниер отпи родолюбиво от кафето си и каза:
– Хрумнало ми е, колега, че трябва да облекчим малко положението на избирателите. Подкрепете ме в пленарната зала, като предложа токът да стане два пъти по-евтин от парното отопление.
Другият преглътна парче торта колкото юмрука на подрастващ сомалийски пират и одобри:
– Хубаво, колега, обаче това как ще стане?
Аз, нищо, че съм на служба, също съм човек и от тока много се интересувам и най-вече от физичната му величина „цена“. Наострих слушалки, онзи разясни:
– Елементарно, колега. Вдига се цената на парното толкова, че токът да стане два пъти по-евтин от него, и готово.
– А като писнат тези, които се отопляват с парно? – опитно предвиди другият.
Първият знаеше какво да каже:
– Има ход – прави се парното два пъти по-евтино от бензина, като се вдигне до съответното ниво цената на бензина.
Изтръпнах! Аз за цената на бензина човек убивам, добре, че депутатът веднага направи разумно предложение:
– Следващ ход – за да не писнат всички заради бензина, той се прави два пъти по-евтин от водата чрез съответната корекция на нейната цена.
По глухия тътен в слушалките веднага разбрах коя точно депутатка минава покрай тяхната маса. Последва игрива размяна на палави реплики, после тежките стъпки затихнаха накъм пета маса. Двамата продължиха разговора:
– За да не недоволстват хората – каза вносителят, – веднага се прави водата два пъти по-евтина от олиото и тъй като за вдигането на неговата цена ще има кански вой, незабавно се коригира цената на клечките за зъби, за да бъде олиото два пъти по-евтино от тях.
Другият депутат, който до този момент заинтригувано гълташе напреки еклер след еклер, се изненада:
– Клечките за зъби?! Значи цената им трябва да се вдигне около 70 пъти! Избирателите ще недоволстват, колега!
Другият се захили законотворчески:
– Абе на кого му дреме за клечките за зъби, колега! А и да каже нещо някой, ще му се изсмеем в лицето, ще му кажем: „Ние толкова неща направихме два пъти по-евтини, ти за едни клечки за зъби ли си!“ И ще го наречем „популист“, „дребнав“ и „трътка“! – такъв план за действие очерта авторът на предложението и попита: – Ще подкрепите ли законопроекта ми в пленарна зала, колега?
Какво отговори другият депутат, не се разбра заради шестата паста „Гараш“, която той усвояваше на ползу роду.