“Биография” на ореха

1
Добави коментар

Плодове на Юпитер – така древните римляни наричали орехите. Родината на ореховото дърво е Средна Азия, където то „владее“ обширни площи. Именно от тамошните орехови гори започва странстването на черупчестия любимец по света.

Предания, предания …

Векове наред на ореха са преписвали какви ли не чудодейни свойства. За много народи той имал символично значение. В древния Рим например смятали, че плодовете му носят благополучие в брака – както двете половинки на ядката са обхванати здраво от черупката, така и съюзът между младоженците ще е крепък. Приликата на ядката му с човешкия мозък пък станала причина за куриозни заблуждения. Някъде било разпространявано схващането, че ореховите дървета са мислещи същества и подобни на животните могат да се придвижват. Сега тези предания будят само насмешка.

Безспорни факти

Може и да не са магически плод, но притежават неоспорими лечебни свойства. И в миналото, и сега листата и зелената обвивка на ореха намират широко приложение в народната медицина. А лекарите диетолози гласуват пълно доверие на ядките и ги включват в много оздравителни диети. Почти няма други плодове с такъв богат „набор“ от хранителни вещества: белтъчини (средно 16 %), мазнини (61,3 %), захари (4,5 %), скорбяла (2,1 %), минерални соли (2,6 %) и целулоза (2,8 %). Освен това те съдържат витамин B1, B2, PP и E, както и микроелементите сяра и йод в голямо количество. Ореховото масло по вкус, аромат и хранителност не отстъпва и на най – качествените зехтини. В състава му влизат предимно ненаситени мастни киселини, които обуславят високата му биологична активност. Белтъчният състав на ядките по отношение на незаменимите аминокиселини се доближават до този на млякото и месото. По хранителна стойност орехите дори изпреварват свинското месо.

Защо трябва да ядем повече орехови ядки

Поради високата си калоричност те могат да се използват във всички хранителни режими за бързо възстановяване след продължително боледуване. Ненапразно студентите по време на сесия се подхранват с мед и орехи, за да подържат ума си свеж. Привържениците на суровоядството, също уважава орехите, защото консумацията им усилва отделянето на урина и пикочна киселина. А това има лечебен ефект при подагра, дегенеративни ставни заболявания и различни видове артрози.

Калиевите соли в орехите укрепват сърдечния мускул и са полезни при заболявания, които протичат със задържане на течности в организма. Заедно фосфорните, калиевите и магнезиевите соли обуславят пък лечебното действие на ядките в случай на счупвания на костите и при заболяване на мускулната, костната и нервната система. Високото съдържание на витамини от група В прави орехите отлични храна за деца и младежи, изоставащи в развитието си, болни с повишено артериално налягане, при атеросклероза, захарен диабет и други.

Листата и черупките също са лечебни

Не само ядките, но и всички части на растението орех са се използвали от древни времена, та чак до днес от народните лечители в различни държави. Още Хипократ е предписвал зелените околоплодници на орехите срещу глисти.  В народната медицина на Средна и Южна Америка и Средна Азия и досега недоузрелите плодове се прилагат против аскаридите и солитера (паразити, които се развиват в човешкия организъм). Ореховото масло понякога служи като слабително, а също и за намазване на изгаряния или на трудно зарастващи рани. Листата и зелената обвивка на плодоветеса официално признати като вид дрога. Листата се берат по време на цъфтежа или преди напълно им развитие (април – май). Те, както и зелената обвивка на черупката, съдържат дъбилни вещества, глюкозиди, флавоноиди, етерични масла, юглон (вещество, което придава характерна миризма на ореха), витамин C, B, PP и голямо количество каротин. Те притежават противовъзпалително, запичащо, възбуждащо апетита, тонизиращо нервната и храносмилателната система действие. Освен това има „таланта“ да понижават артериалното налягане и нивото на кръвната захар.

За вътрешна употреба се прави запарка от 1 суп. л. натрошени сухи листа на 1 ч.ч. (250 мл) вряла вода, която трябва да се изпие в рамките на един ден. Запарката укрепва организма и подобрява обмяната на веществата. Помага понижаване на кръвната захар, при рахит, заболявания на стомашно – лимфните възли, подагра, С – авитаминози, глисти, нередовна менструация и хемороиди.

За външна употреба се прави отвара от 10 суп. л. натрошени листа на 12 л вода, които се варят 15 мин. Отварата се използва за промивки и компреси при бяло вагинално течение, хемороиди, възпаление на гърдите (при кърмачките), гнойни пъпки. Препоръчва се за гаргара и промивки при възпаление на устната кухина и гърлото, и при клатещи се зъби и пародонтоза. На най – широко приложение ореховите листа намират за бани при рахит, ревматизъм и кожни болести (младежки пъпки, гнойни обриви, лишеи, екземи).

Зелените орехчета са много богати на витамин С. от тях, преди да се е оформила още черупката, се приготвя вкусно диетично и витаминозно сладко.