МИжи, да те лАжем от Николина Ангелкова
Девет месеца е дълъг период, за девет месеца ембрионът се развива до човек. Новото Министерство на туризма беше заченато преди девет месеца. И какво се роди или имаме спонтанен аборт, предизвикан от министъра на туризма.
Министърът на туризма Николина Ангелкова гостува в „Събуди се“ по Нова тв преди няколко дни.
Ето какво каза министър Ангелкова и какво разбрахме ние:
„57 лв. струва на места чадър и шезлонг и това е абсурдно, защото е повече от цената на една нощувка.“ Добреее, това го знаем, оповестено беше от медиите. По-важният въпрос е какво направи Министерството на туризма и ще направи ли нещо изобщо? Какво разбрахме – имаме министър, който умее да констатира и да оповестява проблеми. Да го прекръстим на Министерство на констатиране и регистриране на проблемите в туризма, предлагам.
На въпроса относно концепцията за отпадане на заплащането за чадър, получаваме следния изключително конкретен отговор: „Това е нашето желание, на Министерството на туризма, дай Боже, да има възможност при обсъждане на всички гледни точки, да се окаже така, че нашето предложение е балансирано, защото най-важно е всеки един турист да бъде доволен“. Ъ? Не, това не е отговор на министър и на експерт. Бог със сигурносто си има по-важни дела от цената на чадъра по българското Черноморие. Какво разбрахме – имаме вярващ министър на туризма, уповава се на Всевишния поради липса на компетентност и капацитет. Жалко, сега и “живата вода” не става за къпане на министри.
„Ако не предлагаме добра, качествена услуга за почивка и ваканция, най-вече, отливът ще бъде още по-осезаем, защото всичко, което виждаме на българското Черноморие показва, че трябва да се направи нещо и трябва да има промяна от сегашния механизъм на работа.” По-посредствено би отговорил само първокурсник-двойкаджия по “Управление на туризма” в УНСС. Какво разбрахме ние – разбрахме, каквото си знаехме: Министърът знае, че нещо не е наред, знае, че нещо трябва да се направи, но няма никава идея какво. Убедете се по-нататък.
А сега да чуем компетентните предложения за промяна на покварения механизъм:
„Ние сме предвидили различни варианти А, В и С, там където не може да бъдат безплатни, да бъдат на минимална цена, ако е възможно. Всичко това зависи и от категорията плаж. Дали са еко плажове, дали са по-диви, дали са охраняеми”. Разбрахте ли нещо? Ние разбрахме, че министърът на туризма явно знае, че експерти на министерството готвят някакви варианти, но не може да конкретизира нито един от тях. В допълнение не е убедена в приложимостта на тези хипотетични варианти.
„Направили сме два-три варианта, които предстои от септември месец да обсъдим с колегите и от бранша, разбира се в Министерския съвет първо с премиера…” Последно два или три? Ама първо ще питате премиера или първо бранша? Ние разбрахме, всъщност се убедихме, че министърът на туризма по народному “не е в час”, имитира консултации с бранша и чака премиерът да скръцне със зъби. Също разбрахме, че може и да е неподготвена като политик, но умее да прехвърля отговорност като чиновник. И още нещо, щом имаме премиер не се нуждаем от Министър на туризма.
„В междуведомствената работна група, която сме създали, искаме да променим самата концепция, както по отношение на контрола, да има много по-голям фокус върху превенцията, така че тези дейности да не се случват“ (става дума за намалената свободна зона и за принуждаването на плажуващите да си плащат за преминаване през частен обект на път за плажа). Не сме се и съмнявали, че свободният достъп до плажа зависи от междуведомствена работна група. Със същия успех можеше да е комисия или съвет. Какво разбрахме ние – ако искаш да протакаш един проблем или не знаеш неговото решение, го прехвърляш на междуведомствена комисия, работна група или комитет за действие. Протакане или некомпетентност и двете са непростими, когато отговаряш за проблемите и политиките в един структуроопределящ бранш.
“Защото ето в момента някой концесионери си плащат глобата, която е минимална и продължават да вършат тези нарушения. Създава им се акт за административно нарушение, те си плащат глобата и продължават. При следващата проверка пак ги санкционират, но очевидно глобата не работи.” Разбрахме, че някои концесионери, се подиграват с държавата. Глобата не работи, но министърът няма решение на проблема. Жалко, нали?
„Дай Боже още от следващата година да имаме някакъв резултат, така че видимо да се усети тази промяна.” Да вземем една молитва да дръпнем, свещ да запалим за ленивото министерство, което 9 месеца спа. Какво разбрахме ние – заминал е този сезон, но следващият може и да има някакво подобрение, ама само ако Бог даде или пък, ако Божидар Димитров намери анали, в които Ванга е казала “Ке го биде туризмо, ако Бойко уволни момата”.
„Със сигурност работим в посока промяна на закона за туризма, завишаване на правомощията по отношение на контрола. Това е нова институция, минали са почти 9 месеца и се вижда каква е необходимостта, какво да се промени, така че да може това министерство наистина да заработи.” Ние, ако 9 месеца не работим, дали ще ни се плаща? Ако не показваме резултати, ще ни държат ли на работа? Едва ли. Какво разбрахме ние – министър Ангелкова знае, че работят върху Закон за туризма, вижда някаква надежда това министерство наистина да се изпълни със съдържание, а не като в изминалите 9 месеца. Резултат дотук – провален летен сезон.
„Трябва да има нашето самосъзнание да спазваме закона, защото ние имаме закони, просто трябва да ги спазваме.” Да, съгласни сме за самосъзнанието. И разбрахме, че министърът на туризма няма самосъзнание, защото чл. 6 от Закона за туризма гласи “Министърът на туризма провежда държавната политика в областта на туризма”. Но ако политиката на държавата е само бездарна реклама с мечка гризли, безплодни срещи с бранша, безцелно законодателство и общи приказки в медиите – или да сменяме политиката или министъра.
„Най-добрата реклама е от уста на уста. Ние и най-добрата реклама да направим, когато дойде туристът и остане недоволен, съответно ние каква реклама ще получим.” Какво разбрахме ние – Министър Ангелкова се е отказала от законовото си задължение да “организира и координира контрола върху качеството на туристическия продукт”. И даже няма смисъл от добра и ефективна реклама, защото качеството на продукта не е на ниво. Ми к’во да правим?
„Сигурна съм, че в Слънчев бряг има места, които са много подходящи за семеен туризъм, аз лично познавам някои от тях.“ Браво! Министърът е посещавал Слънчев бряг и единственото, което е видяла са китни, тихи, достъпни, безопасни комплексчета с детски кътчета и развлечения. Да ни ги покаже тези спокойни места, че иначе защитата на тезата й куца. Защото както ние, така и чуждите медии, виждаме друго там.
„2016-та ще ни бъде изключително трудна по отношение на бюджета и затова ние от сега сме направили прогнозен бюджет за 2016-та година с различни варианти“. Не сме чули финансовият министър да е изразил опасения за трудности с бюджета. Какво разбрахме – очакваме министърът на туризма да се оправдае за липсата на компетентност и визия, респективно на политика, с липсата на пари. А дали пък не е некадърност да съставиш и защитиш бюджет.
Ето така не трябва да говори и работи един министър!
Нямам представа как Министър-председателят оценява министрите си. Но спокойно може да използва това телевизионно участие на министъра на туризма за атестация. А може би и той не забелязва съществуването на този министър точно така, както и никой не е забелязал какво точно свърши Министерството на туризма.
Време е в тази държава управляващите да разберат, че постовете им не са за да си донакичат автобиографиите, а реално да работят в полза роду.
