Така, накрая нека да поговорим за друго заболяване. За това, което изскача в ума ви, когато мислите за лудост – именно шизофренията. Това са пациенти, които имат странни симптоми. Те имат халюцинации, често чуват гласове. Те са заблудени, мислят, че са Наполеон или Джордж Буш. Или са убедени, че ЦРУ е поставило апарати в техните мозъци, за да контролира мислите и действията им. Или, че извънземните ги управляват.
Психофармакологията направи революция в способността ни да лекуваме шизофренията, но остава въпросът защо тези пациенти се държат по този начин.
Бих искал да теоретизирам по това на основа проучвания, които съм правил върху анозогнозията /отричане на заболяването, наблюдаващо се при увреждания в дясната хемисфера/ и въз основа на някои изкусни теории на Крис Фрит и Сара Блекмор.
Тяхната идея е, че ако някой от вас тук си представи умствена картина на клоун пред себе си не я бърка с реалността – отчасти, защото вашият мозък има достъп до вътрешната команда, която сте подали. Очаквате да визуализирате клоун и поради това не го виждате и нямате халюцинации.
Но, ако механизмът във вашия мозък, този който прави това, се повреди тогава изведнъж не можете да направите разликата между клоунът, който сте си представили и клоунът, който наистина виждате. С други думи – имате халюцинации. Не можете да направите разликата между фантазия и реалност.
По сходен начин би станало, ако ние за момент се забавляваме с мисълта, че би било добре да сме Наполеон. Но при шизофреника тази моментна мисъл се превръща в разгърната илюзия вместо да получи вето от реалността.
А какво да кажем за другите симптоми на шизофренията – фактът, че извънземните те контролират?
Когато движиш пръста си волево ти знаеш, че изпращаш командата и моторните центрове в мозъка изпращат командата. Така ти преживяваш/изпитваш желанието за движението. Не си казваш: „Ох, пръстът ми се движи от само себе си“.
Но, ако механизмът извършващ сравнението е повреден, ти вече нямаш преживяването, че ТИ желаеш движението. Така измисляш тази странна интерпретация. Казваш, че твоите движения са управлявани от извънземните или мозъчни имплантанти – и тъкмо това е, което правят шизофрениците.
Но как да проверим тази теория?
Бих искал всички вие да опитате един експеримент. Наистина искам да опитате един експеримент върху вас самите.
Като използвате десния си показалец – хайде опитайте го всички – почуквайте постоянно левия си показалец с десния, като държите левия си показалец стабилен и неактивен. Така вие всички почуквате левия си показалец използвайки десния – левият показалец е неподвижен. Ще почувствате почукването само върху левия си пръст и много малко върху десния.
Добре, колко от вас чувстват това? Да, вдигнете ръце. Добре, 99% от вас. Има няколко мутанта, но ние няма да се занимаваме с тях.
Защо се случва така?
Това е така, защото мозъкът е изпратил команда от лявата хемисфера до дясната ръка, като й казва „задвижи се“. Така мозъкът знае, подсказал е на сетивните области на мозъка, казал е: „Виж, ще си движиш десния пръст нагоре и надолу, така че ще получиш някакви сигнали за докосване. Но ти ги игнорирай. Това не е нещо важно“. От друга страна, лявата ръка е неподвижна, така че чувстваш само левия пръст, макар че тактилните сигнали са практически еднакви.
Сега опитайте обратното. Дръжте десният пръст неподвижно. Почуквайте с левия пръст. И би трябвало да почувствате предимно вдясно, не вляво.
И сега, предсказанието е, че ако шизофреник направи този експеримент, тъй като той не може да прави разлика между генерираните отвътре действия и генерираните отвън сетивни стимули, той ще чувства еднакво усещане по двата пръста. Това е един експеримент, който може да трае 5 минути и никой никога не го е опитвал.
Друго предсказание.
Мога да погъделичкам някого и той да започне да се смее. И сега, интересното е, че не може да се гъделичкаш сам. Опитайте колкото си искате, не можете да се гъделичкате сами. Това е, защото вашият мозък знае, че вие изпращате командата. Предсказание: Шизофренно болният трябва да може да се гъделичка сам.
Следва продължение.
Към лекция 1: Фантоми в мозъка. Към лекция 2: Синапсите и Аз-а. Към лекция 3: Изкусният ум. Към лекция 4: Морави цифри и остро сирене. Към началото на лекция 5: Невронауката – новата философия.
