Не мога да кажа, че първото нещо, за което ми хрумна като заминах за Норвегия беше рафтинга и каякирането. А трябваше. Страна с толкова много вода, толкова много реки и езера, две-три морета и някой и друг океан със сигурност предлага много за любителите на водните спортове.
Сега – да не се бърка че аз съм професионалист в каякирането и рафтинга – просто ми доставят удоволствие и ги практикувам при възможност.
При едно от пътуванията ни от средна към южна Норвегия (ама само как звучи, а? южна Норвегия и си преставяш палми и тропически плажове едва ли не ) спряхме да заредим колата и да си починем. В това нямаше да има нищо особено, ако спирането не беше към 11.30-12 през нощта, навън не беше светло като ден и не ни посрещнаха грамаданските дървени фигури на мъж и жена, а по-нататък – фигури на тролове, феи и всякакви причудливи горски създания.
