Фугтал Гомба е един от най-изолираните манастири в провинцията Ладах в Хималаите, Северна Индия. Манастирът представлява уникална постройка в пещера, разположена на почти вертикални скали, над реката Лънгнаг (Царап). От разстояние манастирът прилича на пчелна пита, висяща от скалите.
Снимка: blog.shantitravel.com
Снимка: wintrol84.files.wordpress.com
Фугтал Гомба е основан в началото на 12-ти век от духовният учител Гангсем Шерап Сампо. Името Фугтал произлиза от тибетската дума ‘фуг‘ (phug), означаваща ‘пещера‘ и ‘тал‘ (tal), означаваща ‘отдих‘ или ‘свобода‘. Върху скалите над манастира има едно единствено дърво, под което се смята, че почива душата на тибетския монах Римпоче, починал през 2015 година.
Снимка: buoyantfeetblog.files.wordpress.com
Първоначалните обитатели на Фугтал били Гангсем Шерап Сампо и още трима монаси. Легендата гласи, че монасите казали на Сампо, че пещерата е твърде малка, за да се изгради манастир в нея и тогава той, със своите магически сили, успял да накара пещерата да се уголеми.
Снимка: famousplacesinindia.in
Въпреки че манастирът е изграден през 12-ти век, той остава скрит за света чак до 19-ти век, когато унгарският изследовател Александър Космо де Корос посетил мястото и останал там за няколко години.
Изглед от манастира към река ЛънгнагСнимка: pinimg.com
Манастирът Фугтал Гомба е от голямо значение за духовния свят в тази част на света, тъй като той приютява пътуващи монаси от древни времена. Футгал има 4 помещения за молитви, библиотека, училище и кухня. Жилищната част на манастира е предназначена за около 70 монаси. В горната част на комплекса могат да се видят красиви фрески и богато украсени тавани. Доставките до манастира се правят с помощта на коне и магарета през топлите месеци и по замръзналата река Лънгнаг през зимата.
Снимка: famousplacesinindia.in
Пътят към Фугтал Гомба
Снимка: sandeepachetan.com
Фугтал Гомба е изключително популярна туристическа дестинация, но също така е и един от малкото манастири в Индия, до които няма изграден асфалтов път. Той свършва в селото Рару, от където започва преходът към манастира по планински пътеки, за който се твърди, че отнема около един ден ходене пеша.
