Втори етап на кредитния процес Мониторинг на формираните кредитни експозиции
На този етап се осъществява мониторинг на предоставените кредити, в частност по отношение на спазването на условията на кредитния договор (лимита на кредитиране (при кредитни линии), целевото използване на кредита, пълното и в съответствие с договорените срокове извършване на лихвените плащания и погашенията по главницата и т.н.). Банката оценява регулярно и при необходимост кредитния риск при отделните експозиции, като следи за наличието на ранни симптоми за превръщане на кредита в проблемен. Обстоятелства, като влошаване на прогнозираното финансово състояние на фирмата, влошаване качеството на обезпечението чрез замяна или промяна на стойността, просрочие на дължими плащания по лихва и/или главница, искане за изменение в условията по кредита и т.н., са сигнал за промяна в рисковия профил на експозицията; последното е основание за редуциране на определения вътрешен кредитен рейтинг, заделяне на допълнителни провизии в резултат на променената възстановима стойност на съответния актив, както и определяне на мерки, които следва да бъдат предприети за минимизирането на негативните последствия за банката (в зависимост от резултатите от анализа на причините, довели до съответната негативна промяна).
Новини от страната и чужбина
ПИБ Приятелят на Гери Малкоданска пред фалит? Оказа се, че… Преглед на водещите новини в спортния печат МНЕНИЯ НА ХОРА ОТ БЪЛГАРИЯ!
2.1. При оценката на качеството на предоставените кредити банките разработват кредитен класификатор, позволяващ формирането на специфични провизии за кредитен риск. Всяка банка разработва политика за оценка на рисковите експозиции и създава специализиран вътрешен орган за наблюдение, оценка, класифициране и провизиране на рисковите експозиции за загуба от обезценка. Устройството и правомощията на този орган се определят във вътрешните правила. Рискови експозиции съгласно Наредба № 9 на БНБ26 са всички кредити и други вземания на банка, отразени като балансови позиции, независимо от основанието за възникването им и използвания финансов инструмент, за които има риск от загуби и които се отчитат по амортизирана стойност. Рисковите експозиции на банката се оценяват и класифицират въз основа на срока на забавата на изискуемите суми по тях, оценката на финансовото състояние на длъжника и източниците за изплащане на неговите задължения, както и други допълнителни критерии, в следните четири класификационни групи: редовни експозиции, експозиции под наблюдение, необслужвани експозиции и загуба.
Когато банка има повече от една експозиция към лица, които могат да се разглеждат като носители на общ риск, тези експозиции се класифицират в групата на лицето с най- висока степен на риск. Анализът на кредитния портфейл и класификацията на рисковите експозиции се осъществява, за да бъде определен необходимият размер на специфичните провизии за кредитен риск. Последните: — се приспадат от собствения капитал (капиталовата база) по Наредба 8; — се установяват срещу конкретно определени експозиции, класифицирани като: експозиции под наблюдение, необслужвани експозиции и загуба. Специфични провизии за кредитен риск са превишението на балансовата стойност, изчислена по приложимите счетоводни стандарти, над рисковата стойност на експозицията, изчислена, както следва: 1.Договорените парични потоци се намаляват с процент за риск от загуби в зависимост от класификационната група на експозицията: -за експозиции под наблюдение:
не по-малко от 10%; -за необслужвани експозиции: не по-малко от 50%;
за експозици, класифицирани като загуба:100%. 2. Установените по този начин очаквани парични потоци се дисконтират чрез прилагане на метода на ефективния лихвен процент, след което се сумират. 2.2. Ефективността на провежданата от банката кредитна политика, респ. управлението и контрола на кредитния риск на ниво кредитен портфейл може да се оцени на базата на показатели, характеризиращи:а.Общото състояние на кредитния портфейл: дял на кредитите, отнесени в експозиции, различни от “редовни”, към общия размер на кредитния портфейл (изчислен за всяка класификационна група кредити); съотношение на общата стойност на кредитите, отнесени в експозиции, различни от “редовни”, към собствения капитал на банката или към нетния доход; обем на големите и вътрешните експозиции и др.;б.Достатъчността на специфичните резерви на банката: дял на специфичните провизии за кредитен риск, към общата стойност на кредитите, отнесени в експозиции, различни от “редовни” или към общата стойност на кредитния портфейл; дял на отписаните за сметка на заделени провизии кредити, към общата стойност на кредитния портфейл;в.Доходността на кредитния портфейл: съотношение на нетния лихвен доход към общата стойност на кредитния портфейл или към собствения капитал на банката;г.Качеството на управление на кредитния портфейл: съотношение на общата стойност на кредитния портфейл към стойността на привлечените депозити; съотношение на общата стойност на кредитния портфейл към стойността на активите.Значенията на съответните показатели се проследяват в динамика и спрямо предварително определени, съобразно провежданата от институцията кредитна политика, ограничителни стойности. 2.3. След идентифициране на проблемните кредити банката може да предприеме следните действия в посока на събиране на вземанията си: -Ако кредитополучателят не е загубил способност да обслужва своите задължения, се пристъпва към предоговаряне и преструктуриране на дълга, т.е. към изменение в първоначалните условия на кредитното споразумение посредством удължаване на срока на изплащането на главницата и лихвите, намаляване на лихвения процент и/или главницата, рефинансиране, заместване на длъжника от трето лице или встъпване на трето лице като длъжник, частично погасяване чрез замяна на дълг срещу собственост или други финансови отстъпки от страна на банката.Банката може да поеме функциите на контрол върху движението на паричните потоци на кредитополучателя или да го консултира в процеса на вземане на управленски решения. -Когато са изчерпани всички възможности за погасяване на кредита или преструктурирането на дълга се е оказало неефективно, банката пристъпва към реализация на обезпечението. Предприемането на такива действия е следствие от настъпването на събития, предварително формулирани в кредитния договор като неизправност на длъжника. Ако след отправянето на покана към длъжника за доброволно изпълнение на задълженията му, не последва такова в законоустановения срок, банката отправя молба до районния съд, подкрепена от необходимите доказателства за съществуване на вземането. При уважаване на същата се издава изпълнителен лист, въз основа на който съдия-изпълнител продава заложеното или ипотекирано имущество. При условие, че в договора за кредит е предвиден подобен подход, самата банка може да продаде заложената вещ на търг.Този вариант не е приложим по отношение на залозите, учредени по Закона за особените залози. -В случаите, когато банката е предоставила необезпечен кредит или реализацията на обезпечението не е довела до пълно покриване на вземанията на банката, същата може да предприеме мерки по обявяване на длъжника в несъстоятелност, като при тази процедура се спазва специалният ред на привилегии по Търговския закон.При извършване на разпределение на осребреното имущество, необезпечените вземания се удовлетворяват след изплащане на: вземанията, обезпечени със залог и ипотека; вземания, заради които се упражнява право на задържане; разноски по несъстоятелността; вземания, произтичащи от трудови правоотношения; издръжки, дължими по закон от длъжника на трети лица; публичноправни вземания на държавата и общините; вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и неплатени на падежа, произтичащи от продължаване дейността на длъжника. Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло необезпечените вземания, те се разпределят между кредиторите по съразмерност.
