Снимка от днешния полет. Photo credit : Copenhagen Suborbitals
4 август 2018 г. 19:30 ч.
Светослав Александров. Днес датската неправителствена организация Копенхаген Суборбиталс направи малка, но съществена крачка напред към пилотираната космонавтика, след като вторият полет на ракета от типа „Нексьо“ приключи с успех. Изстрелването беше проведено от плаваща платформа в Балтийско море на 35 километра от остров Борнхолм, а ракетата с дължина 6.7 метра се издигна на височина около 12 километра.
Да, това бе едва 15% от пътя, който трябва да се измине до най-ниската граница, която обозначава началото на космическото пространство – 80-километровата американска граница. И въпреки това полетът бе много съществен, тъй като чрез „Нексьо 2“ бяха тествани критични системи за бъдещия пилотиран полет и освен това при изстрелването на „Нексьо 1“ през 2016-та година не всичко завърши успешно – поради повреда на един от клапаните на двигателя бе постигната само 1.5-километра височина.
Копенхаген Суборбиталс не е частна фирма, а неправителствената организация с идеална цел. За нея работят 50-60 човека, всичките доброволци, без да получават заплата. Годишният бюджет на Копенхаген Суборбиталс, който се набира чрез групово финансиране или някои спонсори, грубо казано е равносилен на 1/10-та от парите, които НАСА дава за кафе на работниците си.
Няма спор – идеята да се прати човек в космоса е доста амбициозна задача пред датската организация, затова си струва да си зададем въпроса: с какво толкова бе значим полетът на „Нексьо 2“? Няма ли други любителски организации с по-съществени успехи от тях?
Да, любителски ракети се правят от десетилетия, а ракетомоделизмът не е хоби от вчера или днес. При това любителските ракети понякога летят доста далеч – през 2017-та година ракетата „Фатом 2“, разработена от студенти, достигна височина от 44 километра – т.е. прелетя половината път към космоса! Защо изобщо да обръщаме внимание на Копенхаген Суборбиталс? Ето защо: традиционно любителите – ракетомоделисти използват твърдогоривни двигатели. Истински трудното нещо, което обаче е задължително, за да бъде пратен човек в космоса, е да се създаде ракета с двигател, използващ течно гориво и течен кислород. При това ракетата трябва да притежава способност не просто да лети в пасивен режим, а да бъде активно управлявана.
Днес „Нексьо 2“ постигна всичките си цели. Двигателят BPM5 с гориво от етанол, течен кислород и с тласък от 5000 N работеше прекрасно, точно толкова време, колкото се очакваше от него. И това е забележително – много, много е трудно да се направи стабилен течногоривен ракетен двигател. Чудесно е, че за разлика от 2016-та година, този път нямаше неприятни изненади с клапаните. Нито се повтори случката от 2014-та година, когато при стендово изпитание на ракетата „Хийт 2Х“ охладителните системи аварираха, горивото се разля и цялата тестова площадка бе опожарена. Днес ракетата излетя успешно. Тя достигна правилната височина. Управляваше се точно от Земята, след което разгърна парашутите си по план.
Копенхаген Суборбиталс има защо да се радват, но трудното тепърва започва. Предстои създаването на пилотираната ракета „Спика“. Нейният двигател ще е по-мощен – с тласък от 100 kN и това ще позволи извеждането на височина от 100 километра на малка капсула с един астронавт на борда. Дано организацията успее – това ще е важно за Европа, тъй като досега на континента никога не е създаван пилотиран космически кораб. Но няма спор, че евентуален успех ще даде изключителен стимул и на други компании и организации, за които ще стане видно, че пилотираната космонавтика, колкото и да е трудна, не е непостижима.
Запис от полета: тук (Youtube връзка)
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
