Методи на голяма приватизация
Голямата приватазация съдържа трансфера на активи на големи и средни държавни предприятия към частния сектор. Масовата приватизация е също част от голямата , но поради твърде различната си технология на провеждане тя ще бъде разгледана в самостоятелна част. За разлика от приватизацията на големите предприятия, извършвана в държавите с развита пазарна система, в СЦИЕ те се продават основно чрез извънборсови методи. Поради това , че различията в голямата приватизация се свеждат до подбора и приоритета на различните техники на приватазация, опитът на страните ог Централна Европа ще бъде разгледан не поотделно , а според използваните методи.
Новини от страната и чужбина
ПИБ ще се възползва от нарастващия интерес на инвеститорите Бари и Чезена обявиха фалит Фалшивите новини са насочени срещу демократичните свободи
2. Трансформация на държавните предприятия
Трансформацията* на държавните предприятия в търговски дружества често представлява първата стъпка към приватизацията им. С нея капиталът на тези предприятия окончателно се обособява и се разпределя в ценни книжа , които са обект на последваща продажба. Освен това предприятието приема корпоративна структура с общо събрание, чиито функции в началото се изпълняват от специален орган (агенция, фонд) или от отрасловия министър и управителни и надзорни съвети, назначавани от съответния собственик. По този начин се прекратява системата ма работническите съвети (съветите на предприятието), въведени през 80-те години и доминирани от представители на персонала.
В Полша трансформацията на държавните предприятия се извършва според Търговския закон под контрола на Министерството на приватизацията. По време на последното комунистическо правителство трансформация на малки предприятия е била възможна по силата на закона за държавното предприятие, което е довело до ефектите от спонтанната приватизация. Трансформацията е осъществена като формален акт, без пряка връзка с приватизацията. Една от преследваните цели е намаляване влиянието на работническите съвети в предприятията и установяване на централизация на правата на собственост в ръцете на Министерството на приватизацията. За потушаване съпротивата на синдикатите и персонала при трансформацията са предвидени отстъпки за тях като например намаляване данъка върху нарастването на средствата за работна заплата, избор на една трета от членовете на Надзорния съвет на дружеството от персонала, а също и освобождаване от данък върху активите (имуществото ) на предприятието.
Особеното на трансформацията на предприятията в Румъния е, че успоредно с нея протича и демонополизация на икономическите дейности, защото се ликвидират големите държавни конгломерати (централи), които са служели като посредническо звено между министерствата и предприятията. Трансформацията на държавни предприятия има два изхода : автономни режим или търговски дружества. Предполага се, че първите ще останат продължително време държавна собственост. Търговските дружества , обратно, ще се продават бързо, като тяхната собственост ще бъде разделена в пропорция 70:30 между Държавния фонд и петте частни фонда (вж. раздела за масовата приватизация). Въпреки че технологията на трансформация в Румъния предвижда създаване на смесени дружества, тази възможност е слабо използвана .
В Унгария трансформацията започна през 1988 г. след приемане на закон за търговските дружества, който дава права на съвета на предприятието да създава нови търговски дружества с активи на държавното предприятие. Този процес се осъществява напълно автономно, без санкция от държавата . Нов тласък дава приетият през 1989 г. Закон за трансформацията , който разрешава цялото държавно предприятие да се преобразува в търговско дружество. При този процес е раз-
решено на вътрешни купувачи да придобият 20% от акциите на новото дружество с отстъпка до 90%. Тъй като цената на придобитите акции и дялове от тези купувачи е подценена , чрез трансформацията се трасира възможността за спонтанна приватизация. Този процес е установен през 1990 г. със създаването на Агенцията за държавна собственост, която започва да контролира процеса на трансформация. В Унгария тя се използва за привличане на външни акционери в новото дружество.
В Чехословакия трансформацията на държавните предприятия започва през 1990 г. но сложна процедура, която бързо е изоставена. След това тя е подчинена изцяло на приватизационната процедура, като се преобразуват предприятия с одобрени планове за приватизация. Функциите на собственик на тези предприятия се прехвърлят от отрасловото министерство към специално създадения Фонд за национална собственост, чиято цел е не да администрира, а да приватизира. Този фонд изпълнява роля на акционер в компаниите, където е проведена частична приватизация или е останал непродаден държавен дял. След разделяне на федералната република бяха създадени два фонда за националната собственост съответно за Чехия и Словакия, със сходни функции.
