петък, 23 окт 2009 г. 13:33 ч.
През последните 130 години България четири пъти е воювала със Сърбия. Неслучайно най-хубавите сръбски бойни песни са за Косово и за България.Тъкмо поради тази причина няма нищо случайно, че най-голямото армейско подразделение на западната ни съседка в Ниш се намира на 100 км от българската граница и на 60 км – от косовската. Точно там Русия смята да изгради своя военна база.
Официалната формулировка е така измислена, че да не плаши – това е център за бързо реагиране в кризисни ситуации. От бъдещия кризисен център сръбските и руските експерти ще могат да се намесват във всички извънредни ситуации в региона.
Оттам сръбските и руските екипи ще маневрират бързо до всички балкански страни, когато са застрашени от пожари, наводнения и други природни бедствия. Тази помощ обаче ще се оказва при поискване – ако, да речем, България се нуждае от кризисните рейнджъри и се обърне към Сърбия, едва тогава братушките и сърбите могат да пристигнат у нас.
На пръв поглед разполагането на руски контингент в близост до нашата граница (която е и граница на НАТО) би трябвало да ни притесни. Едва ли обаче сериозно, тъй като руски военни в Сърбия има още от 2001 г. Помним как часове след като силите на НАТО започнаха да се разполагат в Косово, руснаците завзеха летището в Прищина. Впоследствие руските военни са неизменна част от мироопазващите сили на ООН в Косово КФОР.
Вероятно това може да се приеме и като начин Русия да участва в европейската политика на сигурност, чиято концепция е твърде неясна – въпреки гласовете, които се чуват, че общността трябва да има своя такава, а не НАТО-вска.
Така че извънредните ситуации, за които мисията в базата край Ниш се готви, се очакват не толкова в Косово, колкото в близките до Ниш райони на Прешево, Медведжа и Буяновац. И трите са заселени с албанци, които не крият намеренията си за присъединяване към Косово.
Затова и руската военна база на стотина километра от нашата граница не представлява опасност за националната ни сигурност. Дори можем да я приветстваме – в Нишка област все още живеят много българи в много бедни райони с висока безработица. Военните бази винаги отварят възможност за работа и създават бизнес. Районът може да получи шанс да се сдобие с по-добри пътища, а хората – да бъдат наети на работа.
Не България, а щабът на НАТО трябва да калкулира плюсовете и минусите от руското присъствие в Сърбия. Но сега те са твърде заети с Афганистан.
