Към настоящия момент това е последната снимка на повърхността на Меркурий, получена от космически апарат. Заснета е от автоматичната междупланетна станция „Месинджър“ на 30-ти април 2015 г. непосредствено преди контролираното й разбиване. Photo credit : NASA/JPL-Caltech/JHUAPL/CIW
19 октомври 2018 г. 21:00 ч.
Светослав Александров. Общността от космически ентусиасти следи със затаен дъх предстоящото излитане на автоматичната междупланетна станция на Япония и ЕКА „БепиКоломбо“. Има защо да сме развълнувани – полетите до Меркурий са изключителна рядкост. Едва две космически мисии са достигали най-близката до Слънцето планета. „БепиКоломбо“ ще е третата.
Но дори и човечеството да притежава способност да изпраща апарати в космоса само през последните шест десетилетия от историческото съществуване на цивилизацията, изследователите започват да се интересуват от Меркурий от много по-далечни времена. Първи римляните забелязват, че планетата се придвижва на нощното небе много по-бързо от останалите небесни светила. Затова й дават името на бога Меркурий, който в римската митология покровителства бегачите на дълги разстояния.
С изобретяването на телескопа през 1610 г. Галилео Галилей става първият човек, наблюдавал планетата с въоръжено око. За съжаление Галилей успява да види единствено малък диск – телескопът му не е толкова мощен, че да различи съществуването на фази подобно на тези на Луната и на Венера. През 1631 г. обаче Пиер Гасенди пръв наблюдава пасаж на Меркурий – т.е. преминаването на планетата пред Слънцето, а през 1639 г. Джовани Зупи открива меркурианските фази. Така близо тридесет години след страстите покрай случая с Галилео, наблюденията на Гасенди и Зупи потвърждават, че Меркурий се върти около Слънцето, а не около Земята и това се явява едно от първите силни доказателства в подкрепа на хелиоцентризма.
През 1880-те години астрономът Джовани Скиапарели за пръв път рисува карта с някои характеристики на Меркурий. Той също така предполага, че орбитата на Меркурий е в синхронно въртене спрямо Слънцето подобно на синхронното въртене на Луната, при което времето, за което Луната се завърта около Земята, е равно на времето на околоосното й въртене. Също както от Земята се вижда само едната страна, Скиапарели е на мнение, че Меркурий е обърнат само с едната си страна към Слънцето. Това схващане доминира в науката чак до 1965 година, когато съветски астрономи посредством радарни изследвания откриват, че Меркурий се завърта около оста си общо три пъти на всеки две обиколки около Слънцето.
Първият космически апарат, изпратен по посока на Меркурий, е американският „Маринър 10“, който е изстрелян на 3-ти ноември 1973 година. На 29-ти март и 21-ви септември 1974 година , както и на 16-ти март 1975 година, „Маринър 10“ прави сближения с планетата. Роботизираната мисия заснема над 2 800 снимки, които разкриват 40-45% от общата площ на меркурианската повърхност. „Маринър 10“ открива, че Меркурий има тънка атмосфера от хелий, магнитно поле и богато на желязо ядро. Измерените минимални температури са -183 oC, а измерените максимални са 187 oC.
На 3-ти август 2004 г. НАСА изпраща втората си роботизирана мисия към Меркурий – „Месинджър“. На 18-ти март 2011 г. автоматичната междупланетна станция влиза в орбита около планетата, превръщайки се в първия й изкуствен спътник. Тя работи до 30-ти април 2015 година. „Месинджър“, освен че успява да заснеме цялата повърхност, прави много значими открития. Оказва се, че дори на най-близката до Слънцето планета има полярни региони, които са защитени от слънчевите лъчи и поради това притежават огромни запаси от вода под формата на лед. Данните от автоматичната станция загатват за наличието на органични вещества на Меркурий. Една от големите изненади също така е, че повърхността на планетата е богата на сяра – много повече в сравнение с всички останали скалисти планети на Слънчевата система.
Време е за нов етап в изучаването на Меркурий. Ако всичко мине благополучно, той може да започне най-рано утре, когато ракетата „Ариана 5“ ще ускори европейско-японската мисия „БепиКоломбо“ на път към планетата. Стартът е в 04:45 ч. българско време, а ако настъпи някакво отлагане, „БепиКоломбо“ трябва да отлети най-късно на 6-ти ноември. Да стискаме палци! Меркурий е любима планета на почитателите на научната фантастика у нас, особено поради популярността на писателя Айзък Азимов, но има нещо по-хубаво от фантастиката: и то е реалната космонавтика.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
