Астронавтите на частния космически кораб „Юнити“ на Върджин Галактик заснеха на 13-ти декември снимка на Земята по време на първия пилотиран космически полет, проведен от територията на САЩ след приключването на програмата „Космическа совалка“. Photo credit : Virgin Galactic
Това е третата статия от традиционната поредица „празнични статии“, в които правя обзор на изминаващата година и очертавам събитията, предстоящи да се случат през следващата година. В първата статия разгледахме топ 10 на лунните и междупланетните мисии от 2018-та година. Във втората очертахме научните и междупланетните събития през 2019-та година. В днешната статия ще разгледаме какво ново се очертава в областта на пилотираната космонавтика през 2019-та година.
Междувременно напомням, че на 20-ти декември бе публикувана електронната книга на Светослав Александров „Аз, виртуалният астронавт“, която можете да си закупите на цена от 5 лева на сайта на книжарница „Книгите“. Повече информация за книгата можете да прочетете в социалната мрежа Goodreads или на страниците на КОСМОС БГ.
26 декември 2018 г. 14:05 ч.
Светослав Александров. Понастоящем на територията на САЩ се работи по общо пет пилотирани космически кораба. Два са суборбитални – те ще позволяват провеждането на кратки пилотирани космически полети от 3 до 5 минути. Това е достатъчно за туристи, които искат да погледнат към Земята от високо, както и за множество изследователи, желаещи да проведат експеримент в космически условия, но не можещи да си позволят да качат такъв на Международната космическа станция. Суборбиталните кораби са „СпейсШипТу“ на Върджин Галактик, от които първият построен е „Юнити“, както и „Ню Шепърд“ на Блу Ориджин.
Два са орбитални – „Старлайнър“ на Боинг и „Крю Драгън“ на СпейсЕкс. Те ще превозват екипажи до Международната космическа станция по програмата на НАСА. Чрез тях западният свят ще прекрати зависимостта си от руските космически кораби „Союз“.
И един е междупланетен – това е космическият кораб „Орион“, който не се очаква да лети в безпилотен режим преди 2020-2021-та година и в пилотиран преди 2023-та година. Поради факта, че тези дати са по-далечни, той няма да бъде отразен в настоящата статия. Днес ще се фокусираме върху двата суборбитални и върху двата орбитални кораба, защото от тях очакваме сериозно развитие през 2019-та година.
През изминаващата 2018-та година само един от четирите кораба успя да достигне до космоса с хора на борда – това е „Юнити“ на Върджин Галактик. Космическата компания на Ричард Брансън се превърна в първата след приключването на програма „Космическа совалка“, провела пилотиран космически полет. Това е и първият пилотиран полет от територията на САЩ след 2011-та година. Затова, закономерно, в тази статия започваме с компанията-победител.
Върджин Галактик
Снимка на кораба „Юнити“ по време на първия му пилотиран космически полет на 13-ти декември. Photo credit : Virgin Galactic
Няма спор – с успешния си пилотиран космически полет Върджин Галактик обра овациите и поздравленията. Американският вицепрезидент Майк Пенс, администраторът на НАСА Джим Брайденстайн, ръководството на американската администрация по авиация, както и самият космически предприемач поздравиха Брансън. Заслужени поздравления.
Това не променя факта, че триумфът на Върджин Галактик бе твърде измъчен, белязан от множество трудности, предшестван от две трагични аварии с няколко смъртни случая, за съжаление бих казал, че е дори закъснял.
Историята на Върджин Галактик започва на 21-ви юни 2004-та година, когато предшестващият кораб „СпейсШипУан“ с астронавт Майк Мелвил достига до космическото пространство. „СпейсШипУан“ има една-едничка цел: да спечели наградата от $10 милиона долара „Ансари Екс Прайз“, с която цели да се докаже, че и частни предприемачи, а не само държавни агенции като Роскосмос и НАСА, могат да пратят човек в космоса. Наградата е успешно спечелена – по-късно, на 29-ти септември и на 4-ти октомври 2004-та година, „СпейсШипУан“ лети за втори и трети път в рамките на по-малко от две седмици. След това корабът, който иначе е разработен съвместно между компанията Скейлд Композитс на Бърт Рутан и съоснователя на Майкрософт Пол Алън, е пенсиониран.
Но предприемачът Ричард Брансън има други планове за по-нататъшното развитие. Той сключва споразумение със Скейлд Композитс за строежа на нов кораб „СпейсШипТу“. „СпейсШипУан“ е твърде малък, но „СпейсШипТу“ е голям, просторен и ще позволява в рамките на една мисия няколко туристи да пътуват до космоса. Новосъздадената компания Върджин Галактик веднага започва предварителна продажба на билети. Общо 700 души плащат първоначалната цена от $200 000 долара, но по-късно тя е покачена на $250 000. През 2005-та година политиците от щата Ню Мексико предлагат да се създаде финансиран от данъците на хората космодрум на име Спейспорт Америка, от който мнозина жители ще летят в космоса.
Оптимизмът е голям. Всички вярват, че обещаното космическо бъдеще ще се случи скоро. Все пак „СпейсШипТу“ е просто по-голяма версия на „СпейсШипУан“, очакванията са комерсиалната космонавтика да потръгне през 2008-ма, най-късно през 2009-та година.
В крайна сметка пилотираният кораб „СпейсШипТу“ полетя в космоса. През 2018-та година. Разбира се, дългогодишните отлагания не са запазена марка само за Брансън. През 2011-та година Илон Мъск обеща първият полет на „Фолкън Хеви“ да се случи през 2012-та, а ракетата дебютира чак през настоящата 2018-та.
Ричард Брансън трябваше да почака цяло десетилетие. През това време се случиха няколко знаменателни за Върджин Галактик събития. През 2007 -ма година пожар по време на наземен тест доведе до смъртта на трима работници от Скейлд Композитс. През 2008-ма година бе показан самолетът-носител „УайтНайтТу“, от борда на който се провеждат полетите на „СпейсШипТу“. „УайтНайтТу“ дори проведе първия си тестов полет. Първият кораб от серията „СпейсШипТу“, „Ентърпрайз“, бе показан през 2009-та година, и започна тестови атмосферни полети през 2010-та. Но те в началото бяха само планиращи. Първият реален ракетен полет се случи през април 2013-та година.
И след това през 2014-та година, на 31-ви октомври, по време на поредния си ракетен полет, „Ентърпрайз“ се разпадна, при което пилотът Майкъл Олсбъри загина. Трябва да признаем, че Върджин Галактик се съвзе доста бързо след трагедията. През 2016-та година бе показан вторият кораб „Юнити“, а днес, две години по-късно, той полетя за пръв път в космоса.
Оттук насетне… накъде?
Експертите очакваха „СпейсШипТу“ да е в състояние да достига до някаква граница на космическото пространство – в случая, височина от 50 мили (=80 километра), каквато се използва в САЩ. Но истинският въпрос не е в това. Ясно е, че „СпейсШипТу“ може да достига космоса. Истинският въпрос е: ще изпълни ли „СпейсШипТу“ целта, за която е предназначен – да започне редовни космически полети и да отвори космическото пространство за всеки човек?
Тук е коректно да напомним, че космическата совалка на НАСА (която е орбитален, а не суборбитален кораб), бе построена точно с тази идея. Тя трябваше да лети в космоса веднъж седмично, да е рутинна и лесна за експлоатация, подобно на самолетите. Целта не бе изпълнена.
Ще видим доколко Върджин Галактик ще се справи с това. Вярно – корабът „Юнити“ е по-прост, той е само суборбитална машина, но дали ще лети масово, както се очакваше, предстои да видим.
За 2019-та година са планирани още тестови полети от изпитателния космодрум Мохаве в Калифорния. Някои от тях ще са космически. А след това Върджин Галактик планира да прехвърли дейността си в Спейспорт Америка на Ню Мексико. Към настоящия момент това е призрачен космодрум, а посетилите го журналисти го описват като Джурасик Парк в деня, преди динозаврите да бъдат показани и тълпите да дойдат.
Сега, след като „Юнити“ летя в космоса, бъдещето на Спейспорт Америка изглежда по-светло. Както казва журналистът Дъг Месиър от Параболик Арк, появата на „СпейсШипТу“ е един от признаците, че живеем в 21-ви век. Това е кораб, който изглежда така, както трябва да изглежда един истински космически кораб – като ракетоплан. Другите кораби, които ще разгледаме в тази статия, са от типа капсули, типични за ранната космическа надпревара. Но „СпейсШипТу“ е действително красив. Надяваме се да е не само красив, но и функционален.
Ричард Брансън обещава първият полет за комерсиални цели да е факт през март 2019-та година. Дали ще се случи, предстои да видим. Всеки космически предприемач дава дати, които по-късно не се спазват. В миналото Брансън стана известен като човекът, дал най-много несбъднати обещания. През 2018-та това се промени. Най-накрая започна да се сбъдва обещаното от милиардера. Да видим дали и 2019-та ще е такава година!
Блу Ориджин
Кадър от излитането на „Ню Шепърд“ на 18-ти юли. Photo credit : Blue Origin
Частната компания Блу Ориджин на създателя на Амазон Джеф Безос отбеляза поредната си разочароваща година. Ако през 2017-та година имаше само един безпилотен полет на кораба „Ню Шепърд“, през 2018-та станахме свидетели на два. Единият беше на 29-ти април, а другият – на 18-ти юли. И при двата полета корабът превозваше научни експерименти – някои от тях частни, други – на НАСА, трети – за нуждите на други космически институти. По време на полета на 18-ти юли бе тествана системата за аварийно спасяване.
Трети полет на „Ню Шепърд“ бе планиран за този декември, една седмица след космическата мисия на „Юнити“, но поради проблем с наземната инфраструктура, стартът бе отложен за 2019-та година.
Трудно е да се направи подробен анализ за очакванията през 2019-та година. За разлика от Върджин Галактик, компанията на Джеф Безос работи много по-потайно, а графикът за тестови полети се счита за „фирмена тайна“. Знаем със сигурност, че предстоящият полет в началото на 2019-та ще е безпилотен. Но не мога да ви кажа колко още безпилотни полети са планирани, преди да станем свидетели на пилотиран. Оповестено ни е, че настоящата ракета за многократна експлоатация, която Блу Ориджин използва, е в състояние да лети само в безпилотен режим. Почти е готова следващата, която ще може да лети и в пилотиран режим. Можем да гадаем, че тази ракета ще бъде изстреляна поне веднъж в роботизиран вариант, след което ще се върне и чак тогава Блу Ориджин ще качи на нея човек.
Блу Ориджин очаква първите пилотирани полети да са факт през 2019-та година. Разбира се, такива обещания бяха дадени за 2018-та и за 2017-та година, но нищо подобно не се случи. Това даде шанс на Брансън да навакса и да победи Безос в суборбиталната надпревара. Напълно закономерно.
Ако все пак първият пилотиран полет на „Ню Шепърд“ се случи през 2019-та година, може да имаме цели три компании, изпратили човек в космоса – ако, естествено, Боинг и СпейсЕкс също успеят.
Боинг
На тази снимка, показана в края на ноември, техниците разопаковат кораба „Старлайнър“, за да го подготвят за предстоящите изпитания. Photo credit : NASA
През 2018-та година Боинг претърпя много сериозни проблеми, които отложиха първите полети на кораба „Старлайнър“ с месеци. Дебютният старт в безпилотен режим бе първоначално планиран за август, а първият пилотиран – за ноември. Очакванията към края на 2017-та бяха пилотираният да бъде изместен за 2019-та, а безпилотният да е факт до края на 2018-та. Бяхме уверявани от ръководството на НАСА, че със сигурност към последните месеци на настоящата година щяхме да станем свидетели най-малкото на безпилотен старт.
Дори и това не се случи. През юли различни медии в САЩ докладваха, че по време на наземни изпитания на системите за аварийно спасяване, е настъпил неочакван теч на гориво.
„Ние проведохме цялостно разследване с помощта на НАСА и партньорите в индустрията“, съобщи Боинг в прес-съобщение след аномалията. „Ние сме уверени, че сме открили причината и продължаваме напред с поправките“.
Но независимо от реалността, че от Боинг своевременно са разбрали какво е довело до аномалията, фактът, че такъв проблем изобщо се е случил, означаваше само едно: още отлагания. Сега, към края на 2018-та година, актуализираният график на НАСА показва, че безпилотната мисия Boe-OFT ще се случи през март 2019 година. Първият пилотиран полет на „Старлайнър“ Boe-CFT е предвиден за август 2019-та.
Някъде между двата полета Боинг ще трябва да проведе тест на системата за аварийно спасяване от стартова площадка. Аналогичен тест СпейсЕкс извърши през 2015-та година.
Разбира се, Боинг ще успее да спази датите си, само ако не се сблъска с допълнителни проблеми и тестовите безпилотни полети (Boe-OFT и изпитанието на системата за аварийно спасяване) са успешни. Чак след това ще бъде изпратен човек в космоса. След тестовия пилотиран полет Boe-CFT, НАСА ще провери как компанията се е справила и ще сертифицира системите за редовни мисии до Международната космическа станция.
СпейсЕкс
На снимката: космическият кораб „Крю Драгън“ след пристигането му на космодрума Кейп Канаверал това лято. Photo credit : SpaceX
СпейсЕкс също премина през серия от сериозни отлагания. Безпилотният орбитален тест на новия кораб „Крю Драгън“ уж трябваше да се случи през април 2018-та, а пилотираният – през август. Но през настоящата година нито един от тези полети не стана реалност.
Независимо от това компанията на Илон Мъск отбеляза някои съществени постижения, които доведоха до това тя да изпревари конкурентната корпорация Боинг. Практически първият „Крю Драгън“ е вече в готовност за мисия, като датата за дебютния безпилотен полет е насрочена да е 17-ти януари. Допълнителни отлагания са напълно възможни, най-вече поради факта, че американското правителство е спряло дейност, понеже Конгресът не е успял да постигне споразумение за държавното финансиране на САЩ. Но тези евентуални забавяния няма да са по вина на СпейсЕкс.
Още през месец юли бе съобщено, че дебютният „Крю Драгън“ е пристигнал на космодрума Кейп Канаверал, за да бъде подложен на предстартовите изпитания. Това означаваше само едно – корабът беше приключил много важна стъпка: термовакуумните изпитания, които са били проведени в центъра Плъм Брук, са завършили успешно. Оставаха само финалните приготовления. СпейсЕкс очакваше първият „Крю Драгън“ да е в полетна готовност до края на септември. Е, имаше дреболии, които доведоха до нови забавяния, но фактът си е факт – до края на годината корабът и неговата ракета-носител бяха подготвени.
Първият полет с хора на борда е предвиден за юни 2019-та година. Между безпилотния през януари и пилотирания през юни, СпейсЕкс иска да проведе изпитание на системата за аварийно спасяване по време на ракетно изстрелване. Всичко това означава, че юнският пилотиран полет ще бъде проведен само ако януарският и междинният полет бъдат успешни. Както е случаят с всеки нов кораб, и тук могат да възникнат забавяния.
„Ние вече завършихме множество тестове на системите с мантрата „тествай, като че ли летиш“ и сега сме почти в готовност наистина да полетим“, съобщава Кейти Луедърс, ръководител на комерсиалната пилотирана програма на НАСА. „Резултатите от безпилотните полетни тестове и от изпитанията на системите за аварийно спасяване ще определят кога ще изпратим хора“.
Последната стъпка за СпейсЕкс, както и за Боинг, ще е сертифицирането на бордовите прибори, след което „Крю Драгън“ ще е в готовност да превозва екипажи до Международната космическа станция.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
