Космическият кораб „Крю Драгън“ броени мигове преди завръщането си през март. Photo credit : NASA TV
22 април 2019 г. 08:00 ч.
Светослав Александров. Извън всякакво съмнение е, че първите четири месеца от 2019-та година бяха едни от най-успешните за космическата компания на Илон Мъск – СпейсЕкс. В рамките на съвсем кратък период от време се случиха следните три неща: започнаха полетните изпитания на прототипа на новия междупланетен кораб „Старшип“, за пръв път свръхтежката ракета „Фолкън Хеви“ изведе комерсиален спътник в орбита, след което и трите ускорителя на първата степен се върнаха на Земята, а корабът „Крю Драгън“, който ще доставя астронавти на МКС, проведе своята дебютна мисия.
Но и при трите случая се случиха някои аномалии и аварии. Седмици преди да започнат тестовете на „Стархопър“, силните тексаски ветрове отнесоха върха на ракетата. Централното ядро на „Фолкън Хеви“ се прекатури след завръщането си в морето поради морските бури. И сега, в неделя, върнатата капсула на „Крю Драгън“ се разпадна след като бе подложена на изпитания.
Човек със славата на холивудска знаменитост като Илон Мъск е напълно нормално да бъде съпътстван от венцехвалещи го безкритични фенове, които раздуват успехите му и омаловажават неговите провали. Съответно е нормално да има и хейтъри, които само и единствено го плюят за всяка авария, докато са слепи за триумфите.
Но за да можем да говорим обективно за възходите и паденията, ние трябва да ги поставим в конкретния контекст. Това е нещо, което винаги съм се опитвал да правя на страниците на КОСМОС БГ – въпреки че от обвиненията в необективност никой анализатор не е избягал, включително и аз.
Когато коментирам руската космонавтика, контекстът е следният: космическите ракети и кораби „Союз“ са извеждали множество хора в орбита и не е имало загуба на екипаж от 1971 година. През последните няколко години обаче аварийността им се повиши рязко, което кулминира с катастрофата на „Союз МС-10“ през октомври, при която екипажът успя да се спаси. В рамките на този контекст изводът е следният – вина за влошаването на качеството на космическите услуги не бива да се търси в самите ракети и кораби – те са добри. А в странични фактори като неуспешни реформи, ниски заплати, лоша политика, корупция, недобре обучен персонал, застаряване на наземната инфраструктура.
Когато коментирам Боинг, контекстът е следният: това е аерокосмически гигант на САЩ с над 100-годишна история. Боинг са получили близо два пъти повече пари за разработката на новия пилотиран кораб „Старлайнър“ в сравнение със СпейсЕкс, при това за разлика от СпейсЕкс имат десетилетен опит в създаването на летателни апарати. Нормално е да се очаква, че трябва да има явен резултат и да са една крачка по-напред в сравнение с останалите. Когато това не е така, ние търсим причините в бюрокрацията и лошата фирмена политика, която е изместила фокуса върху усвояването на парите, а не върху създаването на работещ продукт.
Какъв е контекстът на авариите на СпейсЕкс? На страниците на National Space Society има прекрасна статия от Дейл Скран по темата. Ето акцентите:
-СпейсЕкс имат амбициозни цели – т.е. има рискове, които произлизат от това да се опитваш да правиш нови неща.
-Изпитанията на компанията са реалистични и интензивни
-Изпитанията са фокусирани върху смъкването на цената. Изпитанията не са фокусирани върху това СпейсЕкс да има добра репутация за външните хора.
В случая с „Фолкън Хеви“ : никой друг до този момент не е връщал успешно компонентите на свръхтежка ракета. Никой друг освен СпейсЕкс не е успявал да прибере благополучно централното ядро върху плаваща платформа, но дори и те са се провалили при първия си опит през 2018-та. При изстрелването на „Фолкън Хеви“ компанията е искала да удовлетвори изискванията на клиента си, според които извеждането на спътника е трябвало да стане максимално бързо. Поради тази причина работата по робота, който е трябвало да застопори степента към плаващата платформа след завръщането й, не била завършена в срок. Напълно очаквано степента се преобърнала.
Все още е трудно да говорим относно подробностите за аномалията на върнатата капсула на „Крю Драгън“, но основната картина е ясна: СпейсЕкс се опитват да направят нещо изцяло ново. В стандартната практика на НАСА такъв проблем никога не би могъл да възникне, защото американската космическа агенция като правило не използва капсули за многократна употреба. СпейсЕкс се сблъскват с трудности, тъй като отново се опитват да разширят максимално възможностите да се създаде най-евтиното работещо решение. До този момент всички системи за аварийно спасяване, на „Союз“, на „Аполо“, на „Мъркюри“, са се изхвърляли след полет. Илон Мъск се опитва да вгради системата в самия космически кораб за многократна употреба и така да смъкне цената на полета. Това никога не е било правено преди. И макар че първият полет на „Крю Драгън“ до МКС да бе много успешен, щеше да е крайно необичайно да не бъде установен никакъв проблем при изпитанията.
Що се касае до издухания от ветровете носов отсек на „Стархопър“, СпейсЕкс продължи изпитанията без да поправи кораба. Носът не е нужен за първоначалните атмосферни полети, макар и „Стархопър“ да не изглежда естетически издържан. Това е още един признак, че СпейсЕкс прави това, което е най-изгодно икономически, и не се вълнува от външния вид.
Скран се притеснява, че последната авария с върнатата капсула на „Крю Драгън“ ще се използва от бюрократите в НАСА, които ще търсят оправдание да наложат продължителни отлагания в сферата на пилотираната програма. Ако НАСА обаче се фокусират върху икономическата изгода, ето какви биха били правилните стъпки:
1. Да оставят СпейсЕкс да научат какво се е случило, след което да приложат корекции и да направят изпитание на системите за аварийно спасяване – според график, който компанията сама си определи, без да бъде затормозявана от документация и безкрайни ревюта.
2. След като капсулата бъде върната, тя да бъде подложена на статично изпитание.
3. Да се сключи договор със СпейсЕкс за доставка на товар до МКС на борда на „Крю Драгън“. Ако СпейсЕкс не се справи със задачата, компанията няма да получи парите.
4. След като и тази капсула се върне, тя също да бъде подложена на статично изпитание.
5. Изстрелване на „Крю Драгън“ с астронавти на борда, като този път всички ще имат увереност в надеждността на системата.
http://www.space-bg.org/
http://www.cosmos.1.bg/
