Вчера, на 27-ми септември, бе завършено прикачването на двете половини на първата ракета „Старшип“. Photo credit : Elon Musk
28 септември 2019 г. 10:45 ч.
Светослав Александров. Имало едно време една космическа агенция на име НАСА.
Тя се появила в САЩ една година след като СССР изстреляли своя пръв изкуствен спътник. Американците били толкова шокирани от този спътник, че трябвало да направят нещо спешно по въпроса. И така създали НАСА. После НАСА получила за задача да изпрати човек на Луната.
Целта била ясна. За около десетина години НАСА успяла да мобилизира фирми от цялата страна, да наеме най-добрите специалисти във всички области в името на преследването на тази цел. Отнело известно време, не всичко вървяло по план, хора са загивали, но в един юлски ден на 1969-та година целта била изпълнена. Двама души с имена Нийл Амстронг и Бъз Олдрин се разходили по лунната повърхност.
А после всичко приключило.
Не, това не е съвсем точно. Просто политическата цел била изпълнена и вече нямало нужда да се наливат толкова средства в разходки до Луната. Но трябвало ли е да се отказват САЩ от космоса? Абсурд – все пак СССР имали собствена пилотирана програма. Тази на НАСА трябвало да продължи някак си напред, но с по-скромни темпове.
Накрая била създадена космическата совалка. За тази цел били отворени десетки хиляди работни места в множество щати. Совалката позволила да се конструира Международна космическа станция, но основната и́ задача е била да осигурява работа на специалистите. Те си получавали заплатите, совалката си летяла на около 300 километра над главите ни, а астронавтите излизали в космическата пустота. Луната и Марс били нейде далече, недостижими.
Един ден през 2003-та година совалката „Колумбия“ се разпаднала над Тексас. И дошла равносметката. За толкова десетилетия обиколки около Земята, нищо ново не било открито. Нищо разтърсващо за съвременната наука. Нищо, което си заслужава да бъде публикувано на предните корици на „Сайънс“ и „Нейчър“. И затова политиците решили – совалката трябва да си отиде, нова програма трябва да дойде – и тя да бъде смислена.
Програмата получила много имена през годините, но в основата си била една и съща – космически кораб на име „Орион“ и свръхтежка ракета. Но под предлог, че огромните ресурси на щатите трябва да се оползотворяват на максимум, работните места от совалката били съхранени. Компромисът бил направен – ракетата и корабът са щели да ползват стари части, защото старите производствени линии трябвало да бъдат запазени. Иначе как биха пазили работните места?
В периода между 2005-та и 2029-та година програмата погълнала $50 милиарда държавни пари. И … никой не полетял в космоса. Няма и свръхтежка ракета.
Междувременно се появил един човек на име Илон Мъск. Той бил обсебен от една мечта – да стигне Марс. Затова започнал да строи ракети. В началото никой не го вземал насериозно. Даже когато ракетите му почнали да летят, омаловажили труда му. Направил ракета на име „Фолкън 1“? Много е малка. Направил по-голяма ракета „Фолкън 9“? Голяма работа. Направил свръхтежка ракета на име „Фолкън Хеви“? Пак не е толкова добра, колкото тази, която ще изстрелва „Орион“.
Накрая създал ракета на име „Старшип“, която била толкова голяма, че засенчила всичко до момента. Товаподемността и́ щяла да бъде в пъти по-съществена от тази на държавната свръхтежка ракета. За конструкцията на „Старшип“ били нужни иновации, немислими към този момент – ракетата била оборудвана с двигатели на метан, каквито никога не били използвани преди.
Стигнало се до решаващия момент – „Старшип“ достигнала до стартовата площадка. Но дори още не полетяла в космоса, политици и ръководители на НАСА започнали да я гледат намръщено. И започнали да държат сметка – защо СпейсЕкс не си гледа държавните поръчки, вместо да се захваща със „Старшип“.
Изказване, пропито със страх.
Кой се страхува от „Старшип“?
Дали това са хората, работещи по държавната ракета, които знаят, че ако се появи по-добър частен проект, тяхното технологично дете ще е недоносено още преди да се е родило?
Дали това са конгресмените от съответните щати, на които вече им пари под задника?
Дали това са други фирми, които знаят, че сега ще си имат много по-сериозна конкуренция, отколкото са предлагали?
Възможните отговори са много. Но за мен има един-единствен решаващ въпрос.
Как така не се намери поне един човек на висок държавен пост, който да изрази опасение, че ще изпуснем Луната и Марс?
Как така все за работните места ги боли, а не за бъдещето на човечеството…
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
