ИМЕТО НЕ ПРАВИ ЧОВЕКА
Единият ми дядо се казваше Траян, а другият Панчо. За да не обидят нито един от тях, нашите ме кръстили… Тропанчо!
Kогато поотраснах, тръгнах по любов. След време срещнах жената на моя живот. Оказа се, че и тя е преживяла подобни неща. Едната и баба се казвала Надежда, а другата Деница. Родителите кръстили моята любима… Наденица!
Събрахме се, създадохме семейство. Роди ни се момиченце и докато се усетя Наденичка взе че го кръсти Пенислава!…
Както и да е…
Заех се сериозно с писане. Един ден успях да събера материал за книга, а си намерих и издател.
Да де, ама… Кой ще издаде стихосбирката на автор, който се казва Тропанчо Гъзибаров?!
Нищо не стана от тази работа. Провалих се…
Когато в наши дни някой запита Наденица или Пенислава къде може да намери Тропанчо, те отговарят:
– Тропанчо ли? Тропанчо хвърля геле в кафенето…
АПОСТОЛ АПОСТОЛОВ, Esq.
