ТЕЖЕСТТА НА СВОБОДАТА
Автор: Виктор Кордон
Ако човек се занимава с въпросите за престъпността в Съединените щати в исторически план, непременно ще му направи впечатление непропорционално високата представеност на чернокожите сред извършителите на тежки престъпления. Докато хората от тази раса представляват 13,4% от населението, те извършват далеч повече престъпни деяния, отколкото е делът им в американското общество. Статистиката за 2018 г. на Федералното бюро за разследване (ФБР) на САЩ показва голяма диспропорция в представянето чернокожите както като извършители на престъпления, така и като жертви. Нивото на убийствата сред чернокожите е 3,9 пъти по-високо от средното за страната, а 52 процента от всички известни жертви на убийства в САЩ са били черни. И ако някой реши, че чернокожите са подложени едва ли не на изтребване от страна на белите, то е добре да знае, че през 2018 г. близо 89 процента (88,8)% от всички чернокожи жертви на убийства са били убити от други чернокожи, а белите са убили само 8% от тях. От своя страна, черните са убили ок. 15% от убитите бели, от което следва, че, процентно погледнато, чернокожите са убили почти два пъти повече бели, отколкото обратното. А от 1976 до 2005 г. 94 процента от черните жертви са убити от други афро-американци. В периода от 2000 до 2015 г. средният показател за убийствата сред чернокожите е 20,1 на 100 000 души. Това с около три пъти превишава показателя за латиноамериканското население, който е 6,4 на 100 хил., и е с повече от 7 пъти над средния показател за белите, равен на 2,7. От 1976 до 2014 г. близо 200 хиляди афро-американци са загинали в цялата страна от ръцете на черни убийци. Това са средно 5218 смъртни случая годишно, което е приблизително 19 пъти повече от годишния брой на смъртните случаи на афро-американците в конфронтации с полицията.
Но това далеч не е всичко. Статистиката на ФБР за 2018 г. показва, че макар чернокожите да са ок. 13% от населението на САЩ, извършват 38,7 % от всички убийства. В същото време белите, които са ок. 61%, извършват 29,9 % от убийствата. Следователно делът на чернокожите сред извършителите на убийства е близо три пъти по-голям от делът им сред населението, докато делът на белите убийци е два пъти по-малък от делът им сред населението. Но тъй като разкриваемостта на убийствата в Съединените щати е ок. 61%, голяма част, близо 40%, от тях остава неразкрити и за значителен процент от тях не се знае расата на извършителя. От всички убийства, при които расата е известна, 54,9 процента от убийците са чернокожи (въпреки че са едва 13% от обществото), а 42,4 процента са бели (макар да са 61% от населението), като 2,7 процента са от други раси.
Но не винаги е било така. 40-те и 50-те години на ХХ в. са време на голям икономически растеж в САЩ, когато страната преодолява проблемите от Голямата депресия и Втората световна война. Наред с всеобщия подем, престъпността намалява драстично до най-ниските си нива изобщо в американската история. Но ето че през 60-те години се надига вълна от престъпност, която нараства все повече и през 80-те и 90-те достига до непознати за Америка високи равнища. Страната е опустошена от тежки престъпления. Но най-висока е престъпността сред черните общности, която далеч задминава тази сред белите, латиноамериканците и другите групи. Черната престъпност е в много пъти по-висока от средната за страната, а нейното разрастване започва през 60-те години. На какво се дължи това негативно явление?
Обяснението се намира в един друг отрицателен процес, започнал по същото време – 60-те години на миналия век. През 1965 г. Даниел Патрик Мойнихан (Daniel Patrick Moynihan – американски политик , социолог и дипломат; член на Демократическата партия) предупреждава в свой доклад (The Negro Family: The Case For National Action), че черното семейство е заплашено от разпад, тъй като по негово време извънбрачната раждаемост сред чернокожите е 25%, много по-висока от тази на белите. Това означава, че процентът на брачните двойки сред чернокожите е бил 75. Той стига до извода за деградацията на черните семейства въз основа на случващото се в черните общности, където все повече мъже изоставят семействата и децата си и съответно много черни деца растат без бащи. Това се различава драстично от състоянието на семействата при другите раси и етноси – бели, латиноамериканци, азиатци, евреи, индианци. Израстването само с майка, без авторитета на бащата, носи своите негативни последици – черните деца отпадат рано от образователната система, лесно се повлияват от отрицателни примери, влизат в криминалните среди, нямат социални умения, липсват им дисциплина и отговорност, не са конкурентни на трудовия пазар и много други негативи. Това поражда и изключително високата престъпност сред чернокожите.
Във въведението на доклада си Мойнихан казва, че „пропастта между негрите и повечето други групи в американското общество се увеличава“. Той също така изразява опасението, че сривът на ядреното (традиционното) семейство в чернокожия нисш клас ще запази разликата между възможностите за негрите и други групи и ще благоприятства други етнически групи. Мойнихан стига до извода, че: „Непрестанното разширяване на програмите за социално подпомагане може да се приеме като мярка за постоянното разпадане на семейната структура на негрите през последното поколение в САЩ.”
Докладът заключава, че структурата на семейния живот в чернокожата общност представлява „плетеница от патология… способна да се увековечи без помощ от белия свят“ и че „в основата на влошаването на структурата на негърското общество е влошаването на семейството на негрите. Това е основният източник на слабостта на негърската общност в момента.” Освен това в доклада се твърди, че матриархалната структура на черната култура (тоест на отсъствието на бащата и наличието на жената като глава на семейството) отслабва способността на чернокожите да функционират като авторитетни фигури.
Но какъв в крайна сметка е първоизточникът на високата престъпност, разпадът на черните семейства, голямата безработица и неимоверно високият процент черни деца без бащи? И защо всичко започва през 60-те години на двадесети век? Какво в действителност отключва тези отрицателни процеси, които продължават и до днес?
За тези беди, както и за много други, дежурната причина, особено и преди всичко в левите среди, се приписва на „расизма” и робството. Но истината е, че това поредно левичарско манипулативно твърдение, повтаряно инстинктивно от мнозина, въобще не отговаря на истината. Чернокожият професор Уолтър Уилямс (Walter E. Williams) обяснява защо това внушение е невярно:
„Най-опустошителният проблем е много слабата структура на черното семейство. По-малко от една трета от чернокожите деца живеят в домакинства с двама родители, а незаконородеността е 75%. Често се обвинява „наследството на робството“. Такова обяснение се оказва чиста глупост, когато човек изследва историята на чернокожите. Дори по време на робството, където бракът беше забранен, повечето чернокожи деца живееха в биологични семейства с двама родители. Проучването на професор Хърбърт Г. Гутман в „Черното семейство в робство и свобода 1750-1925“ установява, че в три четвърти от робските семейства от 19-ти век всички деца имат същите майка и баща. През 1925 г. в Ню Йорк 85% от чернокожите домакинства са били с двама родители. Всъщност „Пет на шест деца на възраст под шест години са живели и с двамата родители“. По време на робството и чак през 1920 г.
Проучване от 1880 г. на семейната структура във Филаделфия показва, че три четвърти от всички чернокожи семейства са ядрени семейства (под това се разбира семейство, състоящо се от съпруг, съпруга и техните деца, тоест традиционно семейство – В.К.). Имаше само леки разлики в семейната структура между расовите групи. Процентът на ядрените (традиционните – В.К.) семейства е: чернокожи – 75,2%, ирландски – 82,2%, германски – 84,5% и индиански бели американци – 73,1%. Само една четвърт от чернокожите семейства са били оглавени от жени (тоест липсвал е мъж в семейството – В.К.). Оглавяваните от жени семейства сред ирландци, германци и индианци бели американци са средно 11%. Според Енциклопедията на социалните науки от 1938 г. само 11% от чернокожите деца и 3% от белите деца са родени от неомъжени майки. Както Томас Соуел (друг чернокож интелектуалец – В.К.) съобщава: „Връщайки се назад сто години, когато чернокожите са били само на едно поколение от робството, ние откриваме, че данните от преброяването от онази епоха показват, че малко по-висок процент от чернокожите възрастни са се женили в сравнение с белите възрастни. Този факт остава верен при всяко преброяване от 1890 до 1940 г. „
Липсата на баща в дома предразполага децата, особено момчетата, към образователни неуспехи, престъпно поведение и икономически затруднения, да не говорим за повтаряне на неблагополучията между поколенията. Ако днешната слаба семейна структура е наследство от робството, тогава хората, които правят такова твърдение, трябва да ни кажат как е успяло да пропусне близо пет поколения, за да има ефект. Има проблеми като изключително лошо образование, икономическа стагнация и бедност, които оказват силно влияние върху черната общност… Проблемите, с които се сблъскват чернокожите, дават на белите левичари покритие за антиамериканския им дневен ред…”
Чернокожият интелектуалец Томас Соуел (Thomas Sowell) споделя своите виждания за тази ситуация:
„Хората, пострадали от робството, бяха поробените. Техните потомци биха били по-зле днес, ако се бяха родили в Африка, вместо в Америка. Казано по друг начин, страшната съдба на техните предци им е била от полза.”
Тогава, ако вината не е на робството, както видяхме, може ли да е на расизма, както твърдят някои, преди всичко левичарите. Според тях, расизмът спрямо чернокожите ги поставял под стрес и ги потискал психически, което било причина за разбитите черни семейства, безработицата и престъпността сред тях. Ако следваме тази логика, ще трябва да приемем, че най-големите проблеми на чернокожите от това естество трябва да са били по времето, когато расизмът е бил най-силен, и най-малки – когато расизмът е най-слаб. Само че, за съжаление на другарите левичари, е точно обратното. По време на робството и почти цял век след него, чак до 60-те години на двадесети век, когато расизмът е бил с най-високи нива, престъпността и извънбрачните раждания при чернокожите са били най-ниски. Но те избуяват именно след като черните получават всички права, както и възможността да се възползват от все по-щедрите социални програми, тоест когато расизмът и сегрегацията са най-малки.
„Има проблеми с тази теория за бял расизъм”, заявява Бари Латцер (Barry Latzer), заслужил професор в колежа по наказателно правосъдие в John Jay College, CUNY. „Първо, бихме могли да очакваме по-високи нива на черна престъпност, когато расовото потисничество беше максимално, и по-ниски, когато беше по-малко. Но това не беше така. Честотата на убийствата при черните беше приблизително същата като тази на белите убийства през робството. Те често са били по-високи на север, отколкото на по-потискащия юг през 20-ти век. И достигнаха нови върхове в края на 60-те години, време, когато белите подкрепяха най-радикалното законодателство за граждански права в американската история.”
Мнението за расизма на Томас Соуъл е следното:
„Думата „расизъм“ е като кетчуп. Може да се приложи практически на всичко, а изискването за доказателства ви прави „расист“.
В статията си „Уроци от миналото” д-р Соуъл дава примери от своя живот:
„През 1948 г. равнището на безработица за 17-годишните чернокожи мъже (по това време г-н Соуъл е 17-годишен чернокож тийнейджър – В.К.) беше малко под 10 процента и не по-високо от равнището на безработица сред белите мъже на 17-годишна възраст.
Как би могло да бъде това, когато от десетилетия сме свикнали да наблюдаваме равнища на безработица сред тийнейджърите от мъжки пол, които са няколко пъти по-високи от това, което е било тогава – и при чернокожата тийнейджърска безработица, често два пъти по-висока, или повече, от бялата тийнейджърска безработица?
Много хора автоматично приемат, че расизмът обяснява голямата разлика в нивата на безработица между черно-белите тийнейджъри днес. Нямаше ли расизъм през 1948 г.? Никой здравомислещ човек, който е бил жив през 1948 г., не би могъл да повярва в това. Расизмът беше по-лош и, разбира се, тогава нямаше Закон за гражданските права от 1964 г.”
Днес, когато расизмът (ако такъв изобщо съществува) е много по-малък, отколкото по време на робството и веднага след него, престъпността сред чернокожите е в пъти по-висока спрямо бялата престъпност, а три четвърти (75%) от черните деца растат без бащи, което е много повече от положението в робство и е три пъти повече от 60-те години, когато е 25%. Следователно расизмът не може да бъде обвиняван за проблемите на афроамериканците и се налага да търсим друго, по смислено обяснение от левичарските лъжи.
Но имаме ли смелостта да допуснем политически некоректната и еретическа мисъл, че за проблемите на афроамериканците са виновни самите те, както, впрочем, за проблемите на белите са виновни самите бели? Или ще следваме левичарските девиации, според които само черните не носят отговорност за делата и съдбата си (като че ли са умствено изостанали), но всички други носят отговорност както за собствената си съдба, така и за тази на чернокожите? Очевидно политически коректното гледище не звучи логично и исторически оправдано, следователно трябва да бъде елиминирано като подла манипулация.
Припомняме цитираните по-горе думи на чернокожия академик Уолтър Уилямс:
„Липсата на баща в дома (на черните семейства – В.К.) предразполага децата, особено момчетата, към образователни неуспехи, престъпно поведение и икономически затруднения, да не говорим за повтаряне на неблагополучията между поколенията.”
В подкрепа на тази теза се изказва и другият голям чернокож ерудит Томас Соуъл:
„Коефициентът на бедност сред женените черни двойки е с еднозначни цифри от 1994 г. Никога не бихте научили това от повечето медии. По същия начин гледайте на онези чернокожи, които са преминали в колеж или завършили колеж, коефициентът на лишаване от свобода е някаква малка част от това, което е сред онези чернокожи, които са отпаднали от гимназията.”
Статистиката показва, че тези констатации са верни: коефицентът на бедност сред женените черни двойки за 2019 г. е 6,4%, а на семействата със самотни майки за същата година е над четири пъти по-голям – 27,3.
А докъде води израстването на черните тийнейджъри без мъжки родител, ни казва отново Уолтър Уилямс:
„Липсата на баща в дома предразполага децата, особено момчетата, към образователни неуспехи, престъпно поведение и икономически затруднения, да не говорим за повтаряне на неблагополучията между поколенията.”
Томас Соуъл допълва:
„Черното семейство преживя векове на робство и поколения на Джим Кроу, но то се разпадна със създаването на социалната държава под нежната грижа на либералите. Повечето черни деца са израснали в домове с двама родители през цялото това време (тоест до получаването на пълна свобода и на социални помощи – В.К.), но повечето от тях растат само с един родител днес.”
А г-н Соуел, в едно от цитираните вече негови изказвания, ни дава и разковничето, обясняващо причината за нещастията на афроамериканците:
„Много хора автоматично приемат, че расизмът обяснява голямата разлика в нивата на безработица между черно-белите тийнейджъри днес. Нямаше ли расизъм през 1948 г.? Никой здравомислещ човек, който е бил жив през 1948 г., не би могъл да повярва в това. Расизмът беше по-лош и, разбира се, тогава нямаше Закон за гражданските права от 1964 г.”
Да, именно Законът за гражданските права, приет през 1964 г., отваря кутията на Пандора и води до най-тежки последици за черните общности. Той е най-знаменателното събитие за чернокожите, случило се след освобождаването им от робство през 1865 г. С него се премахват расовите и сегрегационни закони и се изравняват правата им с тези на белите и останалите. Живели дотогава под ограниченията, наложени им от обществото, черните изведнъж се виждат свободни. Но, явно, не знаят какво да правят със свободата си и я приемат като възможност да вършат каквото си поискат. Чувствайки се освободени от отговорности и задължения и от съществувалия до онзи момент обществен контрол върху тях, те дотолкова потъват в анархия, че престъпленията се превръщат в начин на живот.
Оттогава насам престъпността сред чернокожите е значително по-висока в сравнение с останалите. Това се отнася и за безработицата, липсата на образование, разчитането на държавни помощи, смъртността от болести и престъпления. Изобщо афроамериканците са в челото на почти всички негативни класации. И всичко това е следствие от начина им на живот, който е предопределен от неспособността им да се справят с житейските предизвикателства и от непоносимото бреме на свободата, която за тях, изглежда, е проклятие. Оказва се, за съжаление, че някои общности, сред които очевидно са и черните, не са в състояние да понесат тежестите на свободата, защото тя е съпроводена с големи отговорности в личен, семеен, групов и обществен план.
И така, основният виновник за проблемите на афроамериканците остава предоставянето им през 60-те години на миналото столетие (1964 г.) на свобода, подобна на тази, която имат останалите. Но всяка свобода върви с отговорност, която не всеки човек и не всеки народ може да носи.
За народите, които не са достигнали по естествен път до вътрешната необходимост да бъдат свободни, свободата може да бъде наказание, защото тя означава да носят отговорност за собствената си съдба, за собствените си решения и действия. А това очевидно не е по силите на всички и много се провалят. За недораслите за нея свободата е проклятие. Свободата означава всеки народ сам да осигурява своята прехрана, сигурност и защита, сам да се организира и сам да отстоява правата и съществуването си, без да разчита на други за това. Които се осланят на външни фактори и авторитети, фактически се поставят в зависимост от тях и губят свободата си. А неспособността да се организират и въведат ред в собствения си дом, води до анархия, която се изразява в междуличностни и групови конфликти, тоест в престъпления.
Свободата не е подсъзнателно желание да се освободиш от всякакви отговорности, а осъзната потребност и способност да създадеш и следваш правила и дори да си самоналожиш контрол и дисциплина. Свободата, колкото и парадоксално да звучи, е в осъзнаването на необходимостта, при липсата на външен натиск, да си наложиш задължения и ограничения, които да следваш неотклонно. Без самоконтрол и дисциплина настъпват хаос и беззаконие. Казано с други думи, свободата е ред, който произтича от съзнателното желание да се организира обществената структура, по начин, който ще бъде полезен за всички.
Затова истински свободни могат да бъдат само тези общества, които са достигнали до такава степен на обществено съзнание, при която се появява осъзнатата нужда от въвеждане на закон и ред, и способност да бъдат наложени в името на общото благо. За останалите свободата е абстрактно понятие и дори тежест, заради неосъзнаването на аксиомата, че тя, свободата, е в силата да се ограничиш сам, като игнорираш личния си интерес заради общия, да признаеш доброволно, че правата на другите са също толкова валидни, колкото и твоите, а последните се простират до там, където започват тези на останалите членове на обществото. Под свобода невежите разбират безвластие, а умните – ред. Свободата е огън, с който просветените осветяват своя път, а другите палят пожари.
Точно в това е слабостта на черните общности, както и на останалите, които не разбират принципите на свободата. Те искат да бъдат свободни, но винаги разчитат на други или очакват от такива да им осигуряват препитание и защита, като същевременно не искат да спазват обществените норми. В такива групи липсата на ред и контрол води до насилие на силните над слабите, самоуправство и безвластие (или до тирания), а това – до колапс на съответната обществена система. В тези условия не е възможен напредък в каквато и да е област, заради отсъствието на сигурност и порядък. Затова и те са слаби и изостават от другите по всички показатели.
Свободата не е даденост и не е гарантирана от нищо. За нея трябва да се борим неуморно всеки ден, защото ако не я отстояваме безусловно, някой ще се възползва от пасивността ни и ще ни я отнеме. Който не брани свободата си, не я заслужава и неизменно я губи. Други варианти няма!
Литература и източници:
Opinion: Is racism responsible for today“s problems? – https://www.theitem.com/stories/opinion-is-racism-responsible-for-todays-problems,349100
Poverty rate of Black families with a single mother in the United States 1990 to 2019 –https://www.statista.com/statistics/205114/percentage-of-poor-black-families-with-a-female-householder-in-the-us/
Poverty rate of Black married-couple families in the U.S. from 1990 to 2019 –https://www.statista.com/statistics/205097/percentage-of-poor-black-married-couple-families-in-the-us/
My Black Crime Problem, and Ours – https://www.city-journal.org/html/my-black-crime-problem-and-ours-11773.html
Lessons From the Past – https://www.creators.com/read/thomas-sowell/01/19/lessons-from-the-past
The Need to Discuss Black-on-Black Crime – https://www.nationalreview.com/magazine/2019/12/22/the-need-to-discuss-black-on-black-crime/
The Facts on Race, Crime, and Policing in America – https://lawliberty.org/the-facts-on-race-crime-and-policing-in-america/
