На снимката: „Наука“ е в състава на Международната космическа станция. Photo credit : NASA TV
9 август 2021 г. 14:54 ч.
Светослав Александров. Докато космическата общност е най-вече фокусирана върху техническия аспект на аномалиите, свързани с руския модул „Наука“, част от историята като че ли остава на заден план. Според експерта Джеймс Оберг, който е работил 20 години в центъра за управление на полетите на НАСА, индицентът разкрива неприятна картина за културната обстановка в агенцията. Оберг смята, че поведението на американската космическа агенция е рисково и това може да доведе до нова тежка катастрофа по подобие на „Чалънджър“ или „Колумбия.“
Коментарът на Оберг е публикуван на страниците на IEEE Spectrum.
Ето каква е историята на случилото се в края на месец юли, преразказана от експерта: поради все още неизяснени процеси в кибер-логиката на автопилота на „Наука“, модулът решава, че трябва да се отдалечи от станцията, докато тя прелита над Индонезия. Въпреки че „Наука“ е твърдо прикрепен към МКС, „Наука“ запалва един от двигателите си за контрол на ориентацията – и като резултат орбиталният комплекс се накланя. Тъй като по това време станцията е отвъд обхвата на руските наземни станции, а релейните съветски кораби и спътниците от групировката „Луч“ са отдавна бракувани (без да се е появила още технология, която да ги замени), никой първоначално не забелязва, че двигателят на „Наука“ работи. Бавната промяна в ориентацията на МКС е констатирана на по-късен етап от НАСА.
Скоро след това Директорът на полета в Хюстън обявява „екстрена тревога“, нещо, което се случва за пръв път в историята на МКС. Прави се спешна преценка доколко станцията е застрашена – слънчевите панели, радиаторите, роботите са презназначени да работят в безтегловност, но притежават известен толеранс към тласъците, породени от двигателите за корекция на траекторията. Пределите не са надминати, но никога не е възникнала подобна ситуация. Междувременно системата за управление на полета на МКС засича отклоненията и задейства останалите двигатели, които да ги компенсират. Тези двигатели също са част от руския сегмент на станцията. Единствената възможност за ориентация откъм американския сегмент на МКС се осигурява от жироскопи, които обаче не биха контрирали безмислостния тласък от двигателя на „Наука“. Драмата се разгръща, докато станцията преминава над Тихия океан, Южна Америка и после над Атлантическия океан. Там вече МКС навлиза в обхвата на руските наземни станции, но това се случва час след началото на кризата. През това време двигателят на „Наука“ прекратява своята работа, тъй като изразходва горивото си.
Какво се случва впоследствие? Оберг е силно притеснен от реакцията на НАСА. Официален говорител на агенцията се опитва да успокои обществеността като предоставя числови данни, които към момента не са потвърдени (и не е подчертано, че тепърва предстоят да се потвърдят). Впоследствие става ясно, че реалните стойности са много по-сериозни. Но далеч по-смущаващо е, че САЩ и Русия се опитват да потулят историята и постигат консенсус, че колкото по-бързо бъде забравен този инцидент, толкова по-добре.
Експертът намира сходства между случилото се днес и събития от отминали времена, като напомня, че именно гнилата култура на НАСА е довела до катастрофите на „Чалънджър“ и „Колумбия“. Подобен бюрократичен инстинкт да се омаловажават проблемите е естествен, тъй като човешкият мозък по подразбиране се надява на най-доброто. Дори и когато възникнат сериозни отклонения, доколкото в края на деня всичко завършва добре, те се отписват като дребни смущения. В годините преди катастрофата на „Чалънджър“ през 1986 г. НАСА приема, че всичко в програмата „космическа совалка“ е наред, но някои техници забелязват безгрижието и неуместната хумористична реакция към случайните „глупави“ грешки. Резултатът е, че седем астронавти умират.
Същата тенденция се наблюдава в началото на 90-те години, когато САЩ и Русия си стискат ръцете в името на съвместна програма между совалките и станцията „Мир“, която впоследствие прелива в проекта Международна космическа станция. Тогава политиката по времето на Бил Клинтън, когато администратор на НАСА е Дан Голдин, извежда дипломацията и подобряването на отношенията между САЩ и Русия като върховен приоритет. Множество висши ръководители напускат, тъй като не са доволни от климата, която им се налага, че безопасността трябва да отиде на втори план за сметка на дипломатическите връзки. Един от тези напуснали е Джийн Кранц, който е възмутен, че за пръв път в космическата си история САЩ делегира отговорности на Русия без да бъде измислен резервен вариант в случай че руснаците не се справят. „Днешните проблеми с космическата станция са следствие от програма, задвижвана от преобладаващо политическа цел и разработена от ад-хок комитет, който е заобиколил утвърденото ръководство на НАСА и инженерните екипи“, категоричен е Кранц.
След инцидента с модула „Наука“ администраторът на агенцията Бил Нелсън заявява следното: „Космическото сътрудничество продължава да е отличителен белег на руско-американските отношения и аз нямам съмнение, че нашата съвместна работа засилва връзките, които са споили нашите колабораторски усилия в хода на множество години“. Нелсън изобщо не споменава за аномалията и не изразява недоволство от руския принос към нея.
Какво предлага Оберг, за да може НАСА да се противопостави на тази културна развала? Експертът призовава да се определят всички причинно-следственни връзки за инцидента. Трябва да се изясни защо НАСА е одобрила скачването на модул с мощни двигатели, който не притежава способност да бъде обезвреден на място в случай на повреда. Очевидно е, че липсата на контрол от страна на агенцията по отношение на пристигащите на МКС чуждестранни космически апарати е директно свързана с политическата цел да се поддържат добри отношения с Москва на всяка цена. И именно тук трябва да действа коригиращият тласък, за да могат проблемите да бъдат разрешени трайно.
Оберг напомня, че това не е първият случай в историята на МКС, касаещ аномалия на руски компонент. Когато първият модул на МКС „Заря“ бива изстрелян в края на 90-те години, оказва се, че той не отговаря на команди и е на път да изгори в атмосферата. Докато ръководителите на НАСА празнуват с руски колеги раждането на Международната космическа станция, никой не счита за нужно да ги информира за разгръщата се криза. В последния момент някои руски техници решават да изпробват различен формат от команди и компютърът на „Заря“ най-после отговаря, променяйки орбитата на модула. Така МКС е спасена, но никой не е сметнал нужно да каже на НАСА, че бъдещето на станцията е висяло на косъм. Едва години по-късно историята изтича в руските медии.
Експертът е оптимист, че руско-американското сътрудничество би могло да устои в бъдеще. Но това ще стане само ако НАСА се придържа към традиционната си култура, която приоритизира безопасността, за да може животът и здравето на астронавтите да бъдат съхранени.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
