Международната космическа станция – общ вид. Photo credit: NASA
24 март 2022 г. 13:00 ч.
Светослав Александров. През изминалия месец от началото на войната в Украйна множество партньорства между Русия и западния свят бяха преустановени – в това число съвместната руско-европейска мисия „ЕкзоМарс 2022“, програмата за полети на ракети „Союз“ от европейския космодрум във Френска Гвиана и договора между Роскосмос и британската компания УанУеб. Въпреки всичко най-важното партньорство продължава да съществува и нито САЩ, нито Русия дават и дума да се изговори за окончателния край на този проект. Става въпрос, разбира се, за Международната космическа станция. Но какво я прави толкова уникална?
По тази тема подробна статия написа журналистът и космически експерт Ерик Бъргър за Арс Текника.
Международната космическа станция, напомня експертът, се управлява спрямо документ, наречен Междуправителствено съглашение (Intergovernmental agreement). Документът е оформен за пръв път по време на преговорите между САЩ, Европа, Канада и Япония през 1988 година. След колапса на СССР през 1991 г. Щатите предприемат стъпки да въвлекат руснаците в сътрудничеството – до голяма степен за да предотвратят изтичането на мозъци и технологии към азиатски държави, целящи разработването на междуконтинентални балистични ракети.
„Наричахме го договор за $400 милиона“, пояснява Мелани Сандърс, която по това време е служител на НАСА и работи като посредник между американската космонавтика и Русия. „Идеята ни беше, че трябваше да се уверим, че разполагаме с парите, за да накараме руснаците да си вършат работата по начин, който бе изгоден за нас, както и да се трудим съвместно заедно. Трябваше да сме сигурни че имаме достатъчно пари, които щяха да поддържат космическите експерти на Русия заети в гражданската сфера“.
Какво постулира договорът? Най-общо казано: всяка част от Международната космическа станция е територия на съответната държава. Американските модули и лаборатории са американска собственост, руските – руска собственост. Канадската роботизирана ръка „Канадарм2“ е собственост на Канада, отсекът „Кибо“ – на Япония. Така че технически Русия е собственик на своя сегмент, но всяка държава има права и задължения.
Договорът е така сключен, че нито една държава не може да си събере компонентите от МКС и да си тръгне просто ей така. Легално може да си разкачи модулите, но договорът я задължава да си поема отговорността към станцията дори и в този случай. Русия може да отдели своя сегмент от МКС, тя не е освободена от отговорността да осигурява горивната ѝ поддръжка.
Но най-важното: докато Роскосмос успя да преустанови редица съвместни със запада проекти („ЕкзоМарс“, „УанУеб“ или „Союз“ от Френска Гвиана), повечето от тези ходове включваха прекратяването на бизнес договори. Международната космическа станция е различен случай – приключването на сътрудничество означава нарушаване на международен договор.
Забравете за Дмитрий Рогозин, неговите националистически изказвания в Туитър и заплахите му какво ще се случи с МКС, ако сътрудничеството рухне. Рогозин няма правомощията да реши съдбата на станцията. За тази цел трябва да се вземат решения на няколко властови нива над него, вероятно от самия президент Владимир Путин.
Сега, разбира се, никой не знае какво се върти в главата на Путин. Но въпреки това сме наясно, че Русия оправдано и заслужено се гордее като първата космическа държава в света и иска да затвърди позицията си на космически лидер. Ако руснаците нарушат договора, светът ще ги третира като ненадежден партньор. Вероятно това ще сложи край на каквито и да е сътрудничества между Русия и останалия свят не за години, а за десетилетия.
Без МКС гражданската космическа програма на Русия ще приключи, категоричен е Бъргър. Далеч по-вероятно е да станем свидетели на гладни бунтове в Москва, отколкото Русия да създаде национална космическа станция или да проведе междупланетна мисия. Русия не може да направи тези неща отчасти поради недоимък на средства, отчасти поради това, че няма да разполага с достъп до западни технологии.
Например основният производител на танкове Уралвагонзавод преустанови производството им заради липса на компоненти. Четирите големи компании, които са част от Роскосмос – РКК Енергия, РКЦ Прогрес, ГКНПЦ Хруничев и НПО Енергомаш вероятно няма да могат да поддържат производствените си линии поради същата причина.
Така че няма как Русия да си тръгне от МКС така лесно – без активното сътрудничество със западния свят руската космическа програма просто ще повехне. Русия вече няма да е космическа сила – тя ще се превърна в първата бивша космическа сила.
https://www.space-bg.org/
https://www.cosmos.1.bg/
