Досега се смяташе, че не го помним, защото мозъкът не е достатъчно развит.
Въпреки че научаваме много през първите години от живота си, като възрастни не можем да си спомним конкретни събития от онова време. Отдавна се смяташе, че ние не запазваме тези преживявания, защото частта от мозъка, отговорна за съхраняването на спомени, хипокампусът, все още се развива и просто не може да ги кодира в ранните ни години. Изследване на Йейл обаче открива доказателства, че това не е така.
В проучването са участвали бебета, на които са показвани различни изображения. По време на експеримента учените наблюдават, че хипокампусът на бебетата е бил по-активен, когато за първи път са видели даденото изображение и на теория е по-вероятно да го разпознаят на по-късен етап. Констатациите, публикувани в Science, показват, че спомените наистина могат да бъдат кодирани в мозъка ни през първите години от живота. И сега изследователите изучават какво се случва с тези спомени с течение на времето.
Неспособността да си спомним конкретни събития от първите години от живота се нарича инфантилна амнезия. Изучаването на този феномен е предизвикателство. „Отличителният белег на тези типове спомени, които ние наричаме епизодични, е, че можете да ги опишете на другите, но това не е възможно, когато става дума за бебета преди развитието на вербална реч“, обяснява Ник Търк-Браун, професор по психология в колежа по изкуства и науки Йейл и старши автор на изследването. За изследването екипът, ръководен от Тристан Йейтс, тогава аспирант и сега постдокторант в Колумбийския университет, използва метод, който включва показване на изображения на нови лица, предмети или сцени на бебета между четири месеца и две години. След като бебетата са видели още няколко изображения, изследователите им показват вече виждано преди това изображение до новото.
„Когато бебетата са видели нещо само веднъж, очакваме те да го разгледат по-отблизо следващия път, когато го видят“, казва Търк-Браун. „Така че в тази задача, ако бебето гледа старото изображение по-отблизо, отколкото новото до него, това може да се тълкува като разпознаване на нещо познато.“
В новото проучване екипът, който е пионер в методите за извършване на функционално магнитно-резонансно изображение (fMRI) при будни бебета (трудно поради краткото им внимание и невъзможността да седят неподвижно или да следват инструкциите), измерва активността в хипокампуса на бебетата, докато гледат изображенията.
По-конкретно, те оценяват дали хипокампалната активност е свързана със силата на спомените на бебето. Те откриват, че колкото по-голяма е активността в хипокампуса, когато бебето гледа ново изображение, толкова по-дълго го гледат, когато впоследствие се появи отново. Задната част на хипокампуса (най-близо до шията), където кодиращата активност е най-силна, е същата област, свързана с епизодичната памет при възрастни.
Тези открития са наблюдавани в цялата извадка от 26 бебета, но са най-поразителни сред тези на възраст над 12 месеца (половината от групата). Това изследване ни дава по-голяма информация за това как се развива хипокампуса.
Източник:LA RAZON
