Сондата „Паркър“ на НАСА открива неочаквана „бариера“ в слънчевата атмосфера, която разплита една мистерия. „Тя може да се образува само при определени условия.“
Изстреляна през 2018 г., сондата Parker Solar Probe на НАСА се приближава към Слънцето както никой друг космически кораб, достигайки скорост от 692 000 километра в час, при 24-то си приближаване. Мисията ѝ е да разгадае мистериите на слънчевата атмосфера, като например защо короната на слънцето е толкова по-горещ от видимата повърхност (фотосферата), загадка, известна като „проблемът с короналното нагряване“. Този проблем изглежда нелогичен, докато слънчевата сърцевина надвишава 15 милиона градуса по Целзий, а фотосферата е около 5500 градуса по Целзий, короната, най-външният слой, най-отдалечен от ядрото, достига 2 милиона градуса по Целзий. Разбирането как се генерира и поддържа тази аномална топлина е едно от големите предизвикателства пред слънчевата астрофизика.
Към днешна дата са предложени няколко теории, които обясняват това аномално коронално прегряване. Двете основни идеи са за плазмената турбулентност и магнитните вълни, известни като йонни циклотронни вълни. Всяка от тях обаче представлява трудности при обяснението на определени наблюдавани аспекти, като например относителните температури на различните частици или количеството енергия, достъпно от вълните.
„Спиралната бариера“ е част от пъзела
Скорошно проучване предполага, че „спиралната бариера“ може да бъде факторът, който обединява и укрепва предишните теории. Тази концепция предполага, че такава бариера действа като язовир, пренасочвайки плазмената енергия към йонните циклотронни вълни. Спиралната бариера се образува само при специфични условия, например когато топлинната енергия е ниска, в сравнение с магнитната енергия. За да открие нейното присъствие, екипът анализира как флуктуациите в магнитното поле варират в зависимост от параметрите на слънчевия вятър, свързани с образуването на бариерата, като например съотношението на топлинната към магнитната енергия. Анализът на измерванията разкри, че флуктуациите се държат точно както е предвидено, когато параметрите на слънчевия вятър се променят. Това им позволи да идентифицират стойностите за образуване на бариерата, които са често срещани близо до Слънцето.
Това откритие е забележително, защото според авторите му предоставя ясни доказателства за наличието на спиралната бариера. Това помага да се отговори на дългогодишни въпроси за короналното нагряване, ускорението на слънчевия вятър, турбулентното разсейване и връзката между дребномащабната и едромащабната физика в хелиосферата.
Въпреки че изследването се фокусира върху нашето собствено Слънце, резултатите имат широкообхватни последици за изучаването на други звезди и различни региони на Вселената, където съществуват плазми без сблъсъци. Откритието помага да се обяснят необясними досега свойства на слънчевия вятър, като например факта, че протоните обикновено са по-горещи от електроните. То подобрява разбирането ни за турбулентното разсейване, което от своя страна позволява по-добри прогнози за космическото време.
Източник: La Razón
