Проучване анализира най-малко познатите километри от втората най-впечатляваща стена на Китай, отбранителна система, разположена между Китай и Монголия.
Първата известна защитна стена е тази на Йерихон. Първоначалните му жители, принадлежащи към натуфианската култура, са обградили града със стени, високи повече от пет метра и дебели два метра, преди повече от 10 000 години.
Към днешна дата, в целия свят няма по-известно отбранително ограждение от Великата китайска стена, която, простирайки се на повече от 20 000 километра от Манджурия до Монголия, първоначално е била издигната, за да защити територията от враждебните номади хунну. През 3 век пр.н.е. първият китайски император Цин Шъ Хуан обединява различни маршрути, построени от предишни династии, някои от които са били на стотици години, за да създаде сложна система, която продължава да расте и да се развива до 17 век сл.н.е. Великата китайска стена не е единственото китайско отбранително укрепление.
Международно и колективно изследване, ръководено от Дан Голан, професор в Еврейския университет в Йерусалим, и публикувано в „Land“, разглежда още едно грандиозно китайско укрепление.
Изследване на стената Гоби: Археология на мащабна средновековна гранична система в монголската пустиня
Това завладяващо проучване е резултат от амбициозен интердисциплинарен изследователски проект, финансиран от Европейския изследователски съвет, „който съчетава археологически, исторически и палеоклиматични изследвания“. Тази отбранителна система се простира на повече от 3000 километра между Китай и Монголия, плюс малка част през Русия. Тази конкретна статия се фокусира върху най-слабо проучените и най-неизвестни 321 километра от нейния маршрут. Тези, които преминават през Монголия и са наречени Стената Гоби, която според изследването е била издигната и поддържана от династията Си Ся (1038–1227 г. сл. Хр.) до нейното унищожаване от Чингис хан.
Това проучване на ландшафтната археология, съчетава анализът на наличните писмени данни, с нови технологии, повърхностни проучвания и археологически разкопки. Според този анализ „строежът на стената Гоби показва сложно инженерство, адаптирано към местната география и наличните ресурси“. Строежът се възползва от неравния терен, за да се улесни изграждането ѝ, но се избягват дюните, заради тяхната нестабилност, като се използват камък, дърво и пръст за издигане както на рампи, така и на облицовани с камък секции. Тя минава успоредно на поредица от водоносни хоризонти, необходими както за изграждането ѝ, така и за снабдяването на войските ѝ с питейна вода. Не е изненадващо, че по маршрута ѝ има множество крепости, които, както е подчертано, не трябва да се разглеждат като временни военни пространства, а като постоянни селища, заети от мъже и жени войници, крепости и престъпници, на които е даден втори шанс.
По отношение на нейната функционалност и оставяйки настрана очевидната й отбранителна роля, се разкрива „сложна система“, където контролът върху собствената територия е бил съчетан с администрирането и наблюдението на трансграничните търговски контакти, в съответствие със съвременни текстове, които сочат съществуването на фиксирани дипломатически и търговски анклави. Според законите на Си Ся, вражеските дезертьори също са били приветствани като бежанци, което се оказва, важен актив в сложната геополитика на периода.
Източник: La Razón
