Това е слой, който се простира на дълбочина от 34 км до 2900 км, докато достигне ядрото, което го прави почти невъзможно за наблюдение.
Нашата планета често е сравнявана с лук поради многобройните си слоеве. Кората е най-външният слой, със средна дебелина от 35 км на континентите и 5-10 км в океаните. Под нея се намира мантията, най-големият слой, простираща се от 35 км до 2900 км дълбочина. И накрая, ядрото, което е разделено на външно ядро (течно, от 2900 км. до 5100 км.) и вътрешно ядро (твърдо, от 5100 км. до центъра до 6370 км.). Кората на нашата планета е очевидно видима и изследването на нейните дълбини може да ни отведе до някои от нейните крайности. Но достъпът до мантията отвъд 35 км на сушата или пробиването на минимум 5 км. в морското дъно е невъзможно. Заради тези причини учените разглеждат земната мантия и нейните функции, с помощта на звук, сякаш е ултразвук.
В Южния океан, по средата между Тасмания и Антарктида, се намира необитаем остров, където можете да се разхождате по скали, които някога са били заровени на 6 километра под морското дъно. Остров Маккуори, малка ивица земя с дължина само 34 километра и ширина 5 километра, е мястото на нещо уникално на Земята. Там са открити скали от мантията на нашата планета, изплуващи над морското равнище. Тази геоложка странност съществува, защото остров Маккуори се намира на границата между Индо-Австралийската и Тихоокеанската тектонични плочи, в тектонично активен регион, известен като хребета Маккуори. В продължение на милиони години тези плочи са се раздалечавали, позволявайки на разтопена скала от мантията да се издига и да образува нова океанска кора, със скорост от около един милиметър годишно. От човешки гледна точка, цяла вечност, а в геологията, само един мимолетен миг.
През цялото си бавно, 12-милионно издигане, хребетът Маккуори се е формирал чрез тектонично издигане, а не чрез повърхностна вулканична активност, заледяване или значително седиментно отлагане, като по този начин е запазил уникалния си геоложки състав. Този процес в крайна сметка е довел до появата на остров Маккуори преди 600 000 и 700 000 години. Разкриването на земната мантия не само предоставя улики за нейния геоложки генезис, но и представлява ключов ресурс за изучаване на ролята на мантията в тектониката на плочите. Една от най-поразителните геоложки характеристики на острова е наличието на възглавничести базалти, които се образуват, когато лава изригва под водата и се охлажда бързо. Тези скали, заедно с други вулканични образувания, предлагат представа за процесите, които обикновено се развиват на километри под повърхността на океана. Липсата на деформация в тези скали позволява на учените да наблюдават първоначалните им взаимовръзки, предлагайки улики за образуването на океанската кора и динамиката на тектониката на плочите.
Интересното е, че тази „природна лаборатория“ непрекъснато се развива. Малки, но чести земетресения разтърсват района, докато други трусове, с магнитуд над 6,2 по скалата на Рихтер, се случват практически веднъж годишно. Тази непрекъсната геоложка активност, съчетана с девствената природа на откритите скали, прави този остров привилегия за геолозите.
Източник: La Razón
