Това откритие променя всичко, извънземният минерал, не се влияе от топлина и пренаписва научните знания. Извънземен минерал от метеорит показва постоянна топлопроводимост при нагряване, отваряйки нови индустриални пътища.
Международен екип от изследователи разкри свойствата на минерал с извънземен произход, открит в древен метеорит. Това научно значимо откритие повдига въпроси относно законите за топлопроводимост, познати на Земята, оспорвайки конвенционалните представи за физиката. По-конкретно, изследваният материал е форма на силициев диоксид, известен като силициев тридимит. Това вещество е извлечено от метеорит, ударил Германия през 1724 г., а подробен анализ разкрива термично поведение, което се отклонява от наблюдаваното във всеки известен до момента земен минерал. Уникалността на този тридимит се крие в неговата атомна структура. За разлика от земните материали, които са ясно класифицирани като кристали (с подредена атомна решетка) или стъкла (с аморфна и неподредена структура), този метеоритен минерал не се вписва в нито една от категориите, а попада някъде по средата.
Минерал с уникални термични свойства
Всъщност този минерал не следва известните правила за топлопроводимост, когато е подложен на високи температури. Този феномен е бил обект на изследване в публикация, в престижното списание Proceedings of the National Academy of Sciences. Забележителното е, че докато кристалите обикновено намаляват топлопроводимостта си при нагряване, а стъклата я увеличават, тридимитът поддържа постоянна топлопроводимост. Тази топлоустойчивост, го прави обект на значителен интерес за материалознанието.
От друга страна, сложността на аномалната му структура е от основно значение за разбирането на уникалното му термично поведение. Изследователите са потвърдили, че начинът, по който са подредени атомите – нито напълно подредени, както в кристала, нито напълно неподредени, както в стъклото – е това, което позволява тази постоянна проводимост. В допълнение към метеоритите, тази специфична форма на силициев диоксид е открита и на повърхността на Марс, което разширява астрофизичното му значение и търсенето на минерали с изключителни свойства извън нашата планета.
В тази връзка, учените, отговорни за изследването, вече предвиждат практически приложения за материали с подобни свойства, особено в екстремни температурни среди. Те предполагат, че те биха могли да се използват за по-ефективен и стабилен контрол на температурата в мащабни промишлени процеси. Отличен пример е производството на стомана, индустрия, която отделя един милиард тона въглероден диоксид в атмосферата годишно и представлява седем процента от въглеродните емисии в Съединените щати, където подобреното управление на температурата би могло да има положително въздействие върху околната среда.
