Учените потвърдиха, че Yersinia pestis (Йерсиния пестис) – бактерията, която по-късно причинява чумни епидемии като Черната смърт – е предизвикала и Чумата на Юстиниан, първата документирана пандемия в света преди 1500 години.
В изключителен научен пробив изследователи за първи път проследиха смъртоносната бактерия до нейния епицентър. Чумата на Юстиниан, която опустошава Източното Средиземноморие преди 1500 години, е добре позната от историческите текстове – но досега микробът, който я е причинил, оставаше загадка.
Изследователите откриха следи от бактерията Yersinia pestis в масов гроб под руините на Джераш в Йордания, предоставяйки първото директно биологично доказателство за Чумата на Юстиниан. „В продължение на векове се опирахме на писмени описания за опустошително заболяване, но ни липсваха твърди биологични доказателства за присъствието на чума“, каза Рейс Хъй Джианг, водещ автор на изследването и доцент в Колежа по обществено здраве към Университета на Южна Флорида.
„Нашите открития дават липсващото парче от пъзела – първия директен генетичен прозорец към това как тази пандемия се е развила в сърцето на империята.“
Чумата на Юстиниан, започнала през 541 г., се смята за първата документирана пандемия в света. Тя се разпространява из Източното Средиземноморие и Византийската империя, а някои историци смятат, че е сред най-смъртоносните пандемии в историята – довела до смъртта на между 15 и 100 милиона души в рамките на два века с повтарящи се епидемии.
Тайната вече е разкрита: изследователите вярват, че причината е Yersinia pestis, същата бактерия, която предизвиква по-късни огнища, включително Черната смърт от 1346 г. Зоонозната бактерия се разпространява основно чрез бълхи, които паразитират върху гризачи, особено плъхове, живеещи близо до хората, но може да се предава и директно между хора при белодробната си форма.
С помощта на усъвършенствани ДНК техники екипът анализира осем човешки зъба, намерени в погребални камери под древния римски хиподрум в Джераш.
ДНК анализът показа, че жертвите са споделяли почти идентични щамове на Y. pestis, което потвърждава присъствието на бактерията в империята между 550 и 660 г. Резултатите подсказват бързо и смъртоносно огнище, съвпадащо с историческите описания на масова смъртност.
„Обектът в Джераш предлага рядък поглед към това как древните общества са реагирали на общественоздравни катастрофи,“ казва Джианг.
„Джераш е бил един от ключовите градове на Източната Римска империя, добре документиран търговски център с внушителни сгради. Това, че място, построено за развлечения и гражданска гордост, се е превърнало в масово гробище по време на извънредна ситуация, показва колко силно са били претоварени градските центрове.“
Свързано изследване показва, че Y. pestis е циркулирала сред човешките популации хилядолетия преди огнището на Юстиниан. То също така предполага, че по-късните пандемии – включително Черната смърт и спорадичните случаи днес – не са възникнали от един източник, а независимо от животински резервоари.
Източник: Euronews
