Оловото е едно от най-токсичните вещества, които човечеството някога е използвало. През 1995 г., Клер Патерсън успешно забрани оловния бензин и малко по малко тежките метали напуснаха рафтовете на супермаркетите. Въпреки че индустриалната революция рязко увеличи замърсяването с олово, неговите атоми са ни тровили от векове.
Изследователи от Оксфордския университет публикуваха статия, в която се предполага, че римският добив на сребро може да е натровил населението с олово, намалявайки коефициента им на интелигентност с две или три точки. Университета Southern Cross, Mount Sinai и Калифорнийския университет в Сан Диего наскоро публикуваха друго проучване, показващо, че оловото се използва от два милиона години, много преди появата на нашия вид. Проучването е открило олово в зъбите на индивиди от рода Australopithecus africanus и Paranthropus robustus, датиращи отпреди почти 2 милиона години. Изследването показва, че това вещество може да е свързано с появата на езика на sapiens и нашите когнитивни способности.
Тежките метали са тиха заплаха за човешкия интелект и здраве. Ерозията и топенето на галенита освобождават оловни пари, които могат да се разпръснат в широки региони, засягайки когнитивните способности на тези, които боравят с него, и може би на цели популации.
Към днешна дата знаем, че оловните атоми (Pb²⁺) наподобяват достатъчно калциевите атоми (по-специално неговия Ca²⁺ йон), за да заемат тяхното място, свързвайки се с „дупките“, където трябва да бъде калцият. Всъщност, затова то се натрупва през целия живот, дори в много ниски дози, и затова по-големите риби натрупват повече тежки метали в телата си, като количеството се увеличава с всяка стъпка нагоре по хранителната верига. Веднъж попаднали в телата ни, те влияят върху нервната трансмисия, развитието на мозъка, мускулните контракции и образуването на костите.
Специфичното изследване, публикувано в списанието Science Advances, анализира зъбите на 51 хуманоидни индивида от различни видове, на възраст от 2 милиона до няколко десетки хиляди години. Според изследването оловото присъства и в зъбите на нашите най-близки роднини, неандерталците. По това време, минното дело е било далеч, естествената ерозия на минерали като галенит и вулканизмът са били основните източници на олово и или чрез замърсяване на водоносните хоризонти, или чрез глад, които стимулират загубата на костна маса и освобождаването на олово, съхранявано в тях, тежкият метал би достигнал до зъбния емайл на нашите предци.
Но изследователите не спряха дотук. Те решиха да създадат един вид „джобна версия“ на човешкия мозък: същите клетки и мозъчноподобна структура, но по-малки. Когато изложиха тези органоиди на високи концентрации на олово, те видяха, че специфичен ген променя своята експресия. Въпросният ген е NOVA1 е свързан с развитието на нашата нервна система, пластичността на мозъка и друг ген, тясно свързан с езиковото развитие (FOXP2).
Наистина интересното е, че версията на NOVA1, която ние, сапиенсите, имаме, е различна от тази на други хуманоиди, включително неандерталците. Ами ако нашият NOVA1 е мутирал, правейки ни по-малко податливи на отравяне с олово? Ами ако тази генетична промяна е била ключова за оцеляването на нашия вид, докато близките ни роднини са изчезвали? За да си отговорят на тези въпроси изследователите са създали повече органоиди на човешкия мозък, но с разлика. Те са модифицирали NOVA1, за да наподобява по-близо архаични версии, като тези, открити при неандерталците. Изненадващо, органоидите с архаичен NOVA1 са били много по-засегнати от оловото, особено засягайки FOXP2 и пътища, потенциално свързани с комуникацията, невроразвитието и социалното поведение.
Означава ли това, че оловото е било ключът към нашия успех? Вероятно не. Оцеляването на нашия вид би могло да се дължи на много по-сложна комбинация от причини и дори ако излагането на олово е променило гените, участващи във функционирането на мозъка ни и появата на езика, изглежда не ги е подобрило. По-скоро еволюцията е смекчила тежестта на замърсяването с олово.
