„Това е първият път, когато дистанционното докосване е изследвано при хора и променя разбирането ни за перцептивния свят на живите същества“, посочват авторите на изследването.
Векове наред се смяташе, че човешките сетива са пет: зрение, слух, обоняние, вкус и допир. Последните изследвания добавят проприоцепцията (осъзнаването на тялото ни) към тази система. Сега ново проучване, ръководено от учени от университета „Кралица Мери“ в Лондон (QMUL) и Университетския колеж в Лондон, предполага, че може да имаме седмо чувство. За такова се смята „дистанционното докосване“, способно да открива обекти без директен контакт. „Това е първият път, когато дистанционното докосване е изследвано при хора и то променя нашето разбиране за перцептивния свят, това, което се нарича „рецептивно поле“, при живите същества, включително хората“, каза Елизабета Версаче в свое изявление.
Какво откри екипът на Версаче?
Проучването, представено на конференцията IEEE ICDL, подложило доброволците на особено изследване. Те трябвало бавно да потапят пръста си в пясък и да открият заровен куб, преди да го докоснат. Резултатите показали, че участниците са успели да локализират обекта с изненадваща точност. Приблизително 70,7% от хората успели, което далеч надхвърля очакванията. Описаният механизъм предполага, че движението на пръста върху или в гранулиран материал, като пясъка в този експеримент, генерира малки деформации, които се разпространяват през физическата среда, позволявайки възприемането на скрит обект.
„Проучването разкри, че човешките ръце са изключително чувствителни, способни да откриват наличието на заровени предмети, като възприемат минимални движения в околния пясък“, добавя Версаче. Въпреки че не става въпрос за „чувстване, без да докосваме нищо“, то разширява традиционното определение за допир, като включва компонент на очакване или индиректно възприятие, което някои автори считат за седмо чувство, в контекста на човешкото възприятие. Това знание разширява разбирането ни за възприятието и човешкото „рецептивно поле“, тоест това, което тялото може да усети отвъд директния физически контакт. Констатациите могат също да вдъхновят нови тактилни и роботизирани сензори, които да помагат на хора с тактилни увреждания или в среди, където зрението е нарушено (разкопки, спасителни операции, планетарни изследвания).
„Това откритие отваря вратата към проектирането на помощни инструменти и технологии, които разширяват човешкото тактилно възприятие“, потвърждава Женгки Чен, съавтор на изследването. Следващата стъпка за екипа на Versace е да види как тази способност варира между отделните индивиди, какви материали или условия ограничават откриването и как тя може да бъде адаптирана към технологични устройства. Изследването също така отваря дебата, колко „сетива“ всъщност имаме? Традиционното определение вече не изглежда достатъчно.
