„Каквото и същество да е създало тези магнитофусили, знаем, че вероятно е било способно на прецизна навигация“, посочват учени от Кеймбридж.
В седименти на дъното на Северния Атлантик екип от учени току-що откри това, което може да е най-старата навигационна система, откривана някога. Малки магнитни фосили (кристали магнетит), произведени от неизвестно животно преди поне 97 милиона години, които са функционирали като вътрешен компас или „биологичен GPS“. Откритието е публикувано в Nature. Използвайки усъвършенствана техника за 3D изображения, екипът, ръководен от Рич Харисън, реконструира вътрешната структура на една от тези магнитни частици и откри, че тя съдържа магнитен вихър. Оптимална конфигурация за откриване не само на посоката на магнитното поле на Земята, но и на неговата интензивност.
„Каквото и същество да е създало тези магнитофосили, знаем, че вероятно е било способно на прецизна навигация“, каза Харисън в изявление. Намерените фрагменти имат различни форми. Някои приличат на връх на копие, други на игла, трети на куршум, или вретено, но всички те са с еднакъв микроскопичен размер (по-малък от бактериална клетка) и магнитната си сила. В продължение на десетилетия учените спореха дали тези „магнитофосили“ са останки от магнитни бактерии или просто минерални частици с неорганичен произход. Но новото проучване предоставя първите преки доказателства, че това, което ги е произвело, е действало като „магнитен сензор“ или като истинска вътрешна навигационна система.
Според екипа на Харисън, спиралната структура на магнитния вихър му позволява да използва вариациите в интензитета на магнитното поле на Земята като вид карта. Не само показвайки „север“, но и оценявайки географската ширина или дори дължина, което отваря възможността за прецизна навигация в примитивните океани. Днес знаем, че прелетните птици, морските костенурки, рибите и някои насекоми използват магниторецепцията или способността да се ориентират, използвайки магнитното поле на Земята. Но досега не е имало толкова стари фосилни доказателства за това сетиво.
Това откритие предполага, че предшественикът на това „шесто чувство“ може да датира от периода Креда, преди почти 100 милиона години. „Тези гигантски магнитосиликати бележат ключова стъпка в еволюцията на магниторецепцията. От прости бактериални форми до сложни навигационни системи“, добавя Харисън. Въпреки че отговорният организъм не е идентифициран и няма телесни останки, само тези частици, някои предполагат, че това може да е мигрираща риба или морски вид, изобилстващ по това време. Може би нещо подобно на съвременните змиорки, известни с трансокеанските си миграции и очевидната си магнитна чувствителност.
Но защо това откритие е важно? Това е най-старото известно доказателство за вътрешна магнитна навигация. На 97 милиона години, то предшества предишния запис с десетки милиони години. В същото време, то подкрепя теориите за дълбоководни миграции в миналото. Ако това животно е можело да се ориентира с такава прецизност, то е могло да предприема дълги пътувания, използвайки магнитния си компас като ориентир. И накрая, то помага да се обясни как магниторецепцията е еволюирала при съвременните животни. От тези древни механизми биха могли да се развият по-сложните системи, използвани днес от птици, риби и костенурки. Оставащата загадка е кой е притежавал този „GPS“? „Трябва да намерим мигриращо животно, което е било достатъчно често срещано в древните океани, за да остави изобилни останки“, отговаря Харисън.
